SCARS ON BROADWAY - "Scars on Broadway"

Тези дни една от най-уникалните групи в последните 10-15 години - System of a Down носи всички белези на разпад, въпреки че формално продължава да съществува. В края на 2005 г., след нанасянето на брилянтния двоен удар "Mezmerize"/"Hypnotize" бандата обяви, че ще си вземе почивка и членовете й ще се съсредоточат над соловите си кариери. Вече чуваме и резултатите от тях - първо беше противоречиво приетият "Elect the Dead" на вокалиста Serj Tankian (ревю), а сега е време да видим какво са сътворили други два елемента на системата - Daron Malakian и John Dolmayan със Scars on Broadway.
   Когато човек за пръв път види фотоси на новата група (допълвана от Franky Perez - китара, Danny Shamoun - клавишни и Dominic Cifarelli - бас), може и да не разпознае Daron Malakian. Дребният психопат с китара е качил някое и друго килце, пуснал е брада, но докато физически леко се е поизменил от последния път, когато се подвизаваше с американските ненормалници с арменски произход, то психически не е мръднал. Ама хич. Ако някой от вас посяга към Scars on Broadway с нагласата, че ще чуе нещо различно от SOAD, по-добре да се спре още сега. Голяма част от 15-те песни в едноименния диск можеха спокойно да намерят място и в последните (засега - надявам се) студийни албуми на SOAD - факт, обоснован и от твърдението на самия Daron, че след издаването им са му останали много идеи, които смята да използва. Настоящият дебют носи всички стилови белези (смените в темпото, маниашките гласови изстъпления) на групата-майка и стои много по-близко до нея от "Elect the Dead". Музиката залага основно на красиви мелодии, в които водят вокалите и китарата, но са прокарани и доста електронни елементи. Тук вече Daron се е нагърбил с всички задължения зад микрофона и в по-големият процент от случаите се справя добре, с изключение на моментите, в които прекалява с подчертано шизофреничните си изпълнения ("Exploding/Reloading" и "Chemicals"). "Insane" притежава мелодия, но страда от композиционно претупване и й липсва развитие. На обратния полюс по отношение на постройката е "Kill Each Other/Live Forever" - може би най-силното парче в диска, където в двугласите всеки момент очаквах да чуя припяващият Serj. "Funny", "Universe" и "World Long Gone" слагат без проблем в малкия си джоб първия сингъл "They Say", който се явява една от песните средна ръка. Засилено внимание заслужават още "Babylon" и "3005", нареждащи се сред гвоздеите в програмата.
   Интересна картинка се получава, ако пуснем този дебют, след това соловия диск на Serj и накрая - произволен албум на SOAD, защото ясно се долавя коя идея от чия глава е излязла. И макар силата и на тези музиканти да е в обединението, ако сега SOAD обявят официалната си раздяла, то вече знам кои ще са техните наследници. Казват се Scars on Broadway.