SEPULTURA - "Machine Messiah"

2017, Nuclear Blast/Wizard

Няма как една група да бъде същата след драстични и още по-драстични промени. Няма как една банда да запази себе си, когато тя самата не иска, а постоянно търси поводи да се променя. Невъзможно е едновременно да стоиш близо до корените си и в същото време да не искаш да се олицетворяваш от тях. Отдавна бразилската траш машина няма нищо общо с миналото си. Още повече, че две от основните фигури отдавна не са част от нея. Няма смисъл да се спори - преди ли беше по-яко или сега. Винаги ще има привърженици и от двете страни на барикадата. При Sepultura те все още са - 20 години по-късно, повече от една страна, от страната където стоят "Beneath the Remains", "Arise", "Chaos A.D.", "Roots" - крайъгълни камъни за цял един стил, емблеми за цяло едно поколение. Обаче има и други, със сигурност по-малко, които приемат, че миналото си е отишло безвъзвратно и гледат напред. Точно за такива напредничави души е "Machine Messiah".

   Самите Sepultura са наясно, че вместо да се опитват да преповтарят каноните, които сами зададоха, е по-добре да отстъпят встрани и да продължат по пътя си. Каквото било, било. Една китайска поговорка гласи , че "който живее в миналото, умира всеки ден по-малко". Sepultura избраха да живеят и да се отдадат на таланта си, а не да се опитват да го насочват. Това им се получава. "Machine Messiah" е всичко онова, което групата не беше в миналото. Загърбени са много от елементите, които правеха звука на Sepultura уникален. Не са забравени съвсем, но вече не присъстват във всяка една композиция. Саундът е полиран, трайбълът е само загатнат, солата на Kisser са изчистени, свиренето му не е обвързано със запазените нисконастроени китари, а Green, да същия великан Derrick Green, е вкарал чисти вокали. Контрастът с ревовете му се проявява най-силно в пространството, което ударните на Casagrande изграждат с прогресив структурата си. Много от рифовете, мелодиите и дори вокалите създават моментно дежавю, но не с предишните издания на групата, а с много други изпълнители и композиции. Във всяка една песен идеите са развити в няколко посоки и са много по-убедителни от друг път.

   Атмосфера на безнадеждност се преплита с безмерна позитивност. Вкарана е доза месопотамска епика, уплътняваща агресията, дуелите между клавири и китари напомнят старите прог динозаври, а техническото изпълнение е издигнато на друго ниво. Ниво, което по една или друга причина самите Sepultura отказваха или не желаеха да следват. "Machine Messiah" е осъзнаване. Осъзнаване, че музиката не се изчерпва само с яростни вокали, жужащи китари, нео елементи и трайбъл перкусии. Защото Sepultura могат да бъдат каквито си поискат. В един момент се опитваха да бъдат онова, което никога повече няма да постигнат. В началото се пробваха да доразвият посоката, в която бяха поели. Направиха така, че да звучат и като корените си, и уж модерно. За да стигнат до "Machine Messiah" - албум, който при всички случаи е огромна крачка напред, без да се робува на миналото, на постоянните подхвърляния, че това не е онази група, която всеки помни и че е по-добре бандата отдавна да не беше съществувала.

   Да, това определено не е онази Sepultura. Но това е друга Sepultura - много по-свежа и идейна, със своята композиторска суровост, качество, индивидуален стил и инструментални похвати. И да - сравнения с онази, другата, класическата Sepultura са напълно безпредметни. "Machine Messiah" е може би най-добрият албум с Derrick Green зад микрофона и трябва да се слуша с отворено съзнание, без очаквания и без предразсъдъци. Само тогава ще може да се усети истинската мощ на новата Sepultura. Това, което тежи на момчетата, е миналото. За две десетилетия така и не успяха да се отърсят от него. Със сигурност въжето е прокъсано, но все още държи воденичния камък, който тежи на вратовете им. С още един или два албума като "Machine Messiah" биха могли да се освободят от сянката, която продължава да тегне над тях и за нея да напомнят само отделни песни по концертите. Но за това трябват воля и упоритост, които не липсват на сегашната Sepultura. По скоро обаче им пречи собствената несигурност, че биха могли под същото име да живеят друг живот. Който повече ще им приляга.


11111111oo

Alatriste




 Други ревюта на SEPULTURA  



tolkki