NAZARETH - "The Newz"
2008, Edel
Ако този албум имаше с 4 или 5 песни по-малко, щеше да бъде съвършеният хард рок запис. И 
все пак ги разбирам шотландците за броя на парчетата - 10 години между два диска са си 
доста време. Но и явният пълнеж не може да скрие, че Nazareth  не са забравили да пишат 
въздействащи песни. Завръщането е повече от добро. Е, в "The Newz" няма да чуете класики 
като "Love Hurts", "This Flight Tonight" или "Razamanaz". То и няма смисъл, защото онези песни 
веднъж вече са създадени и е безсмислено да им се правят копия. Но в самия албум има 
достатъчно композиции, с които Dan McCafferty, Jimmy Murrison, Pete Agnew и Lee Agnew 
могат да се гордеят и които да се превърнат в емблематични за групата. Такива са 
откриващата фънкария "Goin' Loco", радиоориентираната "See Me", мелодичната "Gloria", 
баладата "Dying Breed". "Liar" е типично хеви метъл парче с готин текст - размахване на пръст 
към Джордж Буш (интересно заглавие за песен, посветена на 
американския президент, нали?), а когато сте в колата, просто си пуснете "Keep on Travellin'". Ритъмът сам ще ви 
поведе по пътя. Запазената марка на групата - гласът на Dan McCafferty е все така свеж и 
пълен с енергия, на места продран, на други - лиричен и нежен. Китаристът Jimmy Murrison е 
намерил завладяващи рифове и сола, подкрепени от стабилната ритъм секцията - бащата и 
синът - Pete Agnew (бас) и Lee Agnew (ударни). "The Newz" е пропит от блуса и е едно 
интересно и вълнуващо пътуване във времето. Пътуване през най-добрите години на рока, 
когато всяка изсвирена нота се превръщаше в шедьовър. И докато по-голямата част от 
първите 12 песни са издържани в най-добрите традиции на мелодичната и твърда музика, то 
изненадите идват с последните две, по-скоро три, парчета. "The Gathering" е най-мрачната и 
най-тежка песен в албума. При това истински седемминутен шедьовър - смес от мрачния блус 
на Black Sabbath и отнесеността на Led Zeppelin. Китарите са ниско настроени и режещи, 
появяват се нетипичните за групата двукасови барабани, а над всичко това е крещящото и 
едновременно с това спокойно гърло на Dan McCafferty. Но това не е всичко, както се казва в 
едни популярни телевизионни реклами. След изключително нежната "Dying Breed", следва 
най-страшното - близо 5 минути тишина и тогава ударът е право в очите - започва 
най-шантавото парче сътворявано от Nazareth - саундтрак към филм за психично болни - на 
фона на бавен мачкащ и повтарящ се до полуда ритъм се преплитат речитативи на немски, 
истерии, шизофренично пеене, безплътни гласове, звуци от давене и на края за миг една 
спокойна акустична китара, като контрапункт на ужаса. Парче, поднесено като "hidden track", което би било по-типично за Rammstein. 
Nazareth ме отвяха. Тези "момци" без притеснения прекрачваха границите на хард рока и блуса 
и ей така, все е едно са си у дома по чехли, се разхождат из дебрите на по-екстремните 
стилове. Само си представете един по-тежък албум и върху него "полирания" от уиски и цигари 
глас на Dan McCafferty? Защото Nazareth имат потенциала да го направят. Примерът е пред 
вас. И на края - честито! Все пак "The Newz" излиза в годината, в която групата отбелязва 
кръглите 40 лазарника! Кой казва, че няма място за старите кучета, а?









Alatriste
 Други ревюта на NAZARETH   



