SOULFLY - "Omen"

2010, Roadrunner Records

Седмият албум на Soulfly е ако не по-разнообразен, то осезаемо по-улегнал, уравновесен и изпипан в сравнение с предшественика си "Conquer" от 2008 г. (ревю). Продуциран от вече стикования покрай работата си по "Inflikted" на Cavalera Conspiracy тандем Max Cavalera и Logan Mader (екс-Machine Head, Medication и Soulfly), дискът предлага дузина парчета със средна продължителност между 3 и 4 минути, изпълняващи перфектно функциите си - връхлитат, удрят слушателя, повалят го и отстъпват място на следващата звукова граната, без протакания и излишен шум.

   Дотук едва ли поднасяме някаква кой знае каква изненада за закоравелите соулфлайъри, но място за притеснения няма - квартетът ни най-малко не е започнал да "цикли", тъпчейки на едно място. Точно обратното - музикантите, събрани около Max, за пореден път демонстрират, при това недвусмислено, че думата "развитие" далеч не им е чужда.

   "Omen" може да бъде характеризиран с осезаемо засилване на ролята на соло китарните включвания на Marc Rizzo по протежение на целия албум за сметка на почти пълното заличаване на така характерните за старите Soulfly трайбъл-забежки. Водещите шестструнни изпълнения на някогашния член на Ill Niño и настоящ съратник на братята Cavalera в Cavalera Conspiracy дават заявка за доминиращата си роля през 2010 г. още в пънкарливо начало "Bloodbath & Beyond", затвърждавайки присъствието си все повече и повече с изреждането на останалите песни - и в по-умерените, и в най-дивите.

   Относно същинското съдържание на "Omen" също няма повод за притеснение, тъй като суровата агресия на добрите стари Soulfly си е все така налице - и във вече споменатия откриващ диска аудио-шут и наблъскания му с див пънкарски заряд колега "Vulture Culture", и в тращ/дет месомелачките "Great Depression", "Jeffrey Dahmer" и "Counter Sabotage", водени от поддържания от палките на Joe Nunez и дебелите струни на Bobby Burns галопиращ ритъм и безжалостните рифове и ревове на Max. Единственото изключение е "скрито" в задължителния лежерен номериран едноименен инструментал (в случая - "Soulfly VII"), но кроткото му присъствие в края на албума бива прекрасно "компенсирано" от перфектна за махане на глави от куфеене "Off with Their Heads", навяваща асоциации в структурно отношение с "Mass Hypnosis" на Sepultura, не по-малко зарибяващата "Mega-Doom" (чуйте я, за да си представите как би звучала старата банда на Max в началото на 90-те, ако залагаше и на виртуозни китарни сола) и впечатляващата "Kingdom", в която г-н Cavalera отприщва злобата в гласните си струни в най-добрия си маниер на фона на едва ли не тържествено звучаща мачкаща мелодия.

   Достойнствата на "Omen" биват блестящо допълнени и от двете парчета, белязани от традиционните за записите на Soulfly гост-участия. Груув-канонадата "Lethal Injection" интригува с гласовите тиради на Tommy Victor от Prong и (за пореден път) чудесната китарна работа на мистър Rizzo, докато шизо-ревовете на Greg Puciato от The Dillinger Escape Plan се редуват с гърлените изблици на Max в експлозивната насечена среднотемпова мелница "Rise of the Fallen", а ако и това не ви е достатъчно (макар да е слабо вероятно), можете да си набавите специалното издание на диска, обогатено с преработка на класическата сепултурезачка "Refuse/Resist" и интригуващи кавър версии на "Your Life, My Life" на калифорнийските кросоувър герои Excel и "Four Sticks" на бащиците Led Zeppelin.


11111111xo

Envy




 Други ревюта на SOULFLY