STONE SOUR - "Audio Secrecy"

"Какво означава "Audio Secrecy"? Сещате се за великите парчета на класическите групи, нали? Онези, които щом чуеш - откачаш. Ако обаче разслоиш тези композиции на съставните им части, в тоновете няма нищо особено. Сякаш тайната се крие под тоновете или пък над тях. Това е за мен музикалното тайнство". Това сподели вокалистът Corey Taylor пред българските медии, когато групата беше в България на фестивала "Sonisphere". Казаното сякаш поставя твърде амбициозна задача пред третия диск на Stone Sour. Но докато очакванията към другата група на Corey Taylor и Jim Root - Slipknot - са неизбежно завишени заради статута на "маскираните" като една от най-класните съвременни групи, то Stone Sour винаги са разполагали с малко повече свобода на изказа. Дори и след комерсиалния пробив, отбелязан с "Come What(ever) May " (2006), тази банда продължава да бъде глътката свеж въздух за музикантите от демоните, пълзящи в Slipknot. Сега личи, че успехът отпреди четири години е вдъхнал на групата кураж да не звучи просто като страничен проект и с новата продукция американската петорка поема спокойно в избраната посока, превръщайки "Audio Secrecy" в най-комерсиалното си издание. Само че не в лошия смисъл. Баладите сред 14-те песни наистина са повечко, но пък са класни, а безспорните диаманти в короната на нежния изказ са "Miracles" и разкошната изповед "Imperfect". Упреци от сорта на „Уууу, групата се продаде" просто не вървят и заради други съществени факти: Първо - Stone Sour имат в историята си два сингъла, с които общото публично съзнание неизбежно ги свързва ("Bother" и "Through Glass"), които също са балади и Второ - ако някой отрича тежестта на удари като "Mission Statement", "Unfinished" и "The Bitter End", вероятно има банани в ушите. Трикът е, че тези хеви моменти успяват същевременно да останат и достатъчно песенни и хващащи за по-масовия вкус. През 2010 г. Stone Sour не се опитват да създадат втора част на "Come What(ever) May". Това не е и продължение на дебюта. Цялото усещане е повече като за улегнал диск, за музика, която не крие вдъхновението си от алтернативния рок, белязал средата на 90-те, но и не губи връзка с настоящето. Своя дял за това е дала и намесата зад пулта на Nick Raskulinecz, чиято работа с банди като Alice in Chains, Foo Fighters и Velvet Revolver тук спомага за засилване ефекта на лек носталгичен чар.

   Личното ми мнение е, че "Audio Secrecy" не е по-добър от "Come What(ever) May", но пък има свойството да увлича и щом свърши, неусетно ще ти се прииска да си го пуснеш пак. Кой знае, може би това значи, че в него има частичка от онова тайнство, за което споделя Corey Taylor. А за недоволните от развитието на Stone Sour към момента съм приготвил един цитат на вокалиста от същата онази прес-конференция, за която ви говорих в началото: "Не завиждам на групите, които са принудени да правят един и същ албум през цялата си кариера. Ние не сме такава банда. Смятаме, че след като сме композирали тези песни, трябва да ги запишем и да ги свирим. В крайна сметка не продаваме хамбургери, а създаваме музика".