WINTERSUN - "Time I"

2012, Nuclear Blast Records/Wizard

Един от най-дългоочакваните метъл албуми от началото на новото хилядолетие беше напът да подобри рекорда по време на записване на прочутия "Chinese Democracy" на Guns N’Roses. На "отрочето" на Jari Maenpaa му трябваха "само" осем години да се роди, като междувременно даде повод за всевъзможни анекдоти, шеги и хумористични клипове. В същото време търпението на верните фенове на даровития финландски композитор и изпълнител беше подложено на сериозно изпитание. Скътали в сърцата си спомена за първите албуми на Ensiferum и крепени от светлината на едноименното творение на Wintersun от все по-отдалечаващата се заветна 2004 година, сега вече е време да ликуват, защото "Time I" е факт. Наистина това е само първата част от обещаваното цели осем години лакомство, но дайхард почитателите са готови да чакат още толкова за втората част, въпреки обещанията тя да се появи догодина.

   Jari и компания наистина са сътворили един висококачествен продукт. Трябва да се спомене и участието на гост-музикантите от Tyr, Turisas, Ensiferum, Kiuas, които обогатяват звученето. Въпреки незавидната си дължина от точно 40,08 минути на стандартното CD издание, албумът успя да повдигне вълна от дискусии сред почитателите на епичния метъл. Най-върлите апологети веднага обявиха "Time I" за най-гениалното творение навестявало граничните територии на фолк, пауър и мело-дет владенията. Чуха се и плахи гласове, че наистина някои от композициите, като "Sons of Winter and Stars" и едноименната "Time" може би се доближават до възхваляваното съвършенство, но за другите не може да се каже чак такова нещо. Не липсваше и групата на тоталните скептици, според които г-н Maenpaa е казал каквото има още в началото на миналото десетилетие. Разбира се, има и четвърто мнение, което се опитва да сложи на везните достойнствата и недостатъците на произведението.

   "Time I" започва с инструментала "When Time Fades Away", който служи като интро и налага доминиращото в целия албум епично звучене. Става ясно, че Wintersun са заложили на японските мотиви за екзотичен колорит. Идва ред на смисловия акцент на "Time I" - многопластовия саундтраков опус "Sons of Winter and Stars", разделен на четири части с различно настроение и темпо. Следващите три парчета могат да се определят като бледи "гарнитури" на току-що отминалия мощен циклон от звуци. Изключение донякъде прави последна композиция "Time", която оставя интрига с отворен финал за очакваната втора част.

   Ако този албум беше издадена преди 5-6 години, той би бил нечуван, ненадминат и изключително новаторски. Но вече са факт суровите северни оди на Ensiferum с Petri Lindroos, сагите за пътя на варягите на Turisas, величествените опуси на Rhapsody Of Fire, сполучливите стилови преходи на Tyr, симфоничните фантазии на Tuomas Holopainen от Nightwish, песента на хилядата мечове, прославена от "финландските самураи" Whispered. Закъснението е това, което прави "Time I" от шедьовър, просто много добра творба и вместо феномен я превръща в своеобразно обобщение на епичната метъл стилистика от първото десетилетие на XXI век.


11111111xo

HeathenHeart




 Други ревюта на WINTERSUN  



lacuna