Прочетете репортаж от концерт на FUNERAL FOR A FRIEND в Бирмингам

25 фев 2013, 14:52 ч. 742 / 4 3
пред./следв.
През 2012 г. авторът на "Metal Katehizis" Христо "Davidian" Пенчев замина за мъгливия Албион, за да продължи образованието си и, естествено, не пропуска случай да гледа на живо всяка интересна банда, която има възможност. От време на време той ще ви прави съпричастни на някое от посетените от него събития, като за целта ще бъдат подбирани изпълнители, негостували в България до този момент. Откриваме "сезона" със:

FUNERAL FOR A FRIEND
(+ SUCH GOLD, MAJOR LEAGUE, I DIVIDE)
Клуб "Asylum", Бирмингам, 19.02.2013
Или какво представлява поезията в днешни дни


   "Ах как прерязва този вятър!". Единствената мисъл, която разнообразява вълнението ми от факта, че само малък период от време ме дели от това да гледам група, която в продължение на близо седем години съм слушал и съм мечтал да видя на живо. Часът е вече почти седем, небето над Бирмингам е сиво, а по улиците на града се разхожда онази съвсем специфична ffafанглийска меланхолия, която е родила вече никому неизвестен брой музикални легенди. Романтиката и вглъбеността обаче, напук на някои мнения, не топлят в такива моменти и атмосферни условия, така че аз и компанията ми зарязваме възнесените мисли и бързо-бързо гледаме да се придвижим по интензивно нарастващата опашка пред емблематичния за Бирмингам клуб "Asylum". След петнадесетина минути, изпълнени с побутвания, охкания и обяснения с охраната (тези хора определено изпитваха голям интерес правилно да прочетат и произнесат името ми), най-накрая имах възможността добре да огледам мястото, което бях сигурен, че ще помня доста дълго време напред, предвид събитията, които предстояха да се случат. Възползвайки се от внезапната появила се жажда на навлизащите в клуба и започналите масивни придвижващи се вълни към бара решавам бързо да заема позиция в залата, предлагаща ми хубава гледка през целия концерт. Когато си нисък се отнасяш към тези операции малко по-сериозно. Естествено, чувам подигравателни повиквания от страна на приятелите ми относно тази ми дейност, няма как. Е, съжалявам хора, тази вечер мошпитът ще отстъпи място на пеенето, а при това положение фен-гърл-атитюда (за да сме в крак с модата, все пак) е не само желателен, но и наложителен.

   Залата продължава да се пълни, а от навлизащите хора всеки може да си даде сметка, че FUNERAL FOR A FRIEND отдавна са група, преминала нивото на моментната сензация или имаща нужда от още аргументи, за да заслужи уважение и респект. Хора с различна възраст, социално положение и видимо различаващи се по манталитет се събират на едно място с обща цел. Какъв по-отчетлив и показателен критерий за влиянието и качествата на една група и нейното творчество?

   И така, неусетно, глъчката, приповдигнатите разговори и другия съпровождащ тези събития шум, бяха доста дръзко прекъснати от първите акорди, отбелязващи появяването на младите англичани I DIVIDE, които очевидно искаха и щяха да изискват вниманието на все още разконцентрираната публика върху себе си. С течение на времето се подразбра, че момчетата не само имат претенции, но и завиден талант, страст и сценично поведение, които доста бързо се харесаха на публиката и заслужиха бурните си овации и поздравления след близо половинчасовото си изпълнение, с които доста рядко откриващи групи могат да се похвалят. След това членовете на групата се разпръснаха сред тълпата и дадоха възможност на всеки, който поиска, да поговори и да се снима с тях. Възползвах се от тази възможност и докато сцената се подготвяше за следващата група, с барабаниста на I DIVIDE се заговорихме доста хубаво, ама така и не стигнахме до общо заключение защо английският футболен национален отбор хич го няма в големите турнири. Както и да е, върнах се на мястото си с току-що подарен ми от групата диск и си помислих как тези момчета тепърва май ще ми стават любимци. Не заради авантата, естествено.

   През това време MAJOR LEAGUE заеха мястото си на сцената и без много увъртания и бавене започнаха да забиват енергичния си поп-пънк. По принцип никога не съм бил особен фен на този жанр, затова с изненада установих, че американците от MAJOR LEAGUE ми харесват. Очевидно те доста се харесваха и на FUNERAL FOR A FRIEND, защото публиката можеше спокойно да види как уелсците от своя страна се забавляваха много в бекстейджа по време на изпълнението им до такава степен, че Matt Davies се присъедини към по-младите си колеги за една песен. Те пък от своя страна споделиха как им е писнало да се справят с такива его-маниаци като него. И после защо младите банди имали лошо амплоа. След малката пауза за разтоварване MAJOR LEAGUE довършиха сета си, а накрая получихме и сърдечна реч от вокалиста на бандата, Nick Trask, който искрено благодари за интереса към групата му и изрази изненадата си, че тук те са е много по-харесвани и слушани отколкото в родната Америка. Аз пък не се учудвам много, MAJOR LEAGUE са група, чиито качества не са особено на почит на американската сцена, прекалено различни и нестандартни са в нишата си.

ffaf    Подготвянето на сцената за изпълнението на SUCH GOLD не отнема много време и около само двадесет минути след приключването на сета на MAJOR LEAGUE следващите американци заемат мястото си на последната група на сцената преди големия хедлайнър. Веднага направи впечатление, че групата беше леко отнесена и неконцентрирана, но напук на моите очаквания, по-късно разбрахме, че това е защото всичките членове са пипнали доста сериозен вирус. Уважения за момчетата, че въпреки това те направиха всичко възможно изпълнението им да не пострада от това, а феновете им да могат да се насладят на техния енергичен и мелодичен пънк. И тук не минахме без включване и помощ от страна на членове на FFAF. И така, четиридесет и пет минути бяха достатъчни на SUCH GOLD да впечатлят неутралната публика и да зарадват присъстващите си фенове, а след това на вече събралите се хора в "Asylum" оставаха последни минути преди да видят главните виновници за присъствието си.

   Преди да преминем към описа на основното събитие за вечерта, нека да отбележа защо група създала нов жанр, уникален свой стил, повлияла на поколения музиканти, имаща в колекцията си златен, сребърен и бронзов албум, разпродавала големи турнета, спечелила десетки престижни награди, продължаваща да развива музиката си и да радва феновете си, без да губи вдъхновение, страст и посланията си, заслужава вниманието, което и отделяме. Всъщност, май току-що изясних тази част. Дори и да не можеха да се похвалят с толкова и качествени постижения, групи като FUNERAL FOR A FRIEND трябва да бъдат подкрепяни, просто защото те създават истинска музика, лишена от каквито и да е други второстепенни фактори и правят всичко това с желание и целеустременост. А това е нещо, което заслужава подкрепа и уважение винаги, просто защото в крайна сметка не говорим за пари, бизнес и други такива неща, а за вид изкуство, а тази банда определено знае как да създава такова. Вярно е, че в България FUNERAL FOR A FRIEND никога не са били от водещите любимци на масите, но също така е ясно, ffafче всеки меломан е наясно с тях, музиката и приноса им за цялата тази сфера. А този принос определено не е малък. Специално музиката на уелсците не подлежи на никакви описания и всеки, който е запознат поне малко с тях знае, че да се опитваш да ги поставяш в някакви категории и да описваш настроението и емоцията, които те създават, е просто излишно.

   Последните минути преди излизането на групата, която си чакал цяла вечер, винаги са най-тежки и изпълнение с напрежение, така беше и тази вечер. Нажежената атмосфера и нетърпението на всичките около 2000 човека в залата започнаха да ескалират в подканващи викове за излизане на музикантите, а в 21:30 ч., моментът, когато публиката видя Matthew Davis - Kreye, Kris Coombs Roberts, Gavin Burrough, Richard Boucher и Pat Lundy да се качват на сцената, времето изведнъж почна да тече твърде неусетно, без никой от присъстващите да си дава сметка за нещо друго, освен за това как възможно най-пълноценно да се наслади на случващото се в момента. А това не беше много трудно, защото, очевидно, FUNERAL FOR A FRIEND бяха се постарали със сетлиста си да зарадват максимално феновете си, включвайки най-големите хитове и подходящи за лайв изпълнения песни от впечатляващата си кариера, плюс подобаващо представяне на последния им, чудесен албум "Conduit". Веднага след откриващата "She Drove Me to Daytime Television", която ни припомни как FFAF звучаха в началото на музикалния си път и прекрасната "Recovery", станахме и свидетели на импровизирано дръм-соло, поради нуждата на групата да преустанови за кратко изпълнението си заради технически проблеми. Pat Lundy определено знае как да използва инструмента си и получи поздравления дори и от колегите си за свършената работа.
ffaf

   След бързото отстраняване на неизправностите, концертът продължи, а умелата подредба на песни даваше на публиката поводи да пее, скача, вдига ръце и всякакво друго подобно поведение, което изразява удоволствието на хората от слушането на изпълнените прекрасно песни. Всеки един елемент от действията на FFAF говореше за изключителен професионализъм, а и видяхме, че високото ниво на инструментално майсторство не е просто изкуствено създаден ефект в записите на групата. Matt Davies определено не изпитва трудност да изпълнява партиите си на живо, а освен перфектен и харизматичен фронтмен и вокалист се убедихме, че и има актьорски данни, след като реши да ни пресъздаде малко Шекспирови мотиви в някои паузи между песните. Така са те - хората на изкуството. Личеше си, че групата обича това, което прави и се наслаждава на всяка минута и то не поради фалшиви, лицемерни речи или подобен тип действия, стремящи се да предизвикат симпатия. Постоянният контакт с публиката, закачките и царящата приятелска атмосфера показваха само, че FFAF са група, която наистина оценява феновете си. Те, от своя страна, пък отговаряха със същото. А както винаги се получава при такива обстоятелства - хитовете се изнизваха един след друг и концертът неусетно се приближаваше към своя край. Нежната и меланхолична "History" имаше за цел да закрие събитието, а и наистина - какъв по-хубав край от това, да видиш как всички събрали се в тази февруарска вечер пеят като един. Е, за женската аудитория имаше. Именно по време на изпълнението на песента, ненадейно започнаха да се чуват женски крясъци и възгласи и, противно на интуицията ми, която инстинктивно ме накара да мисля, че може би в залата има български политик, който ненадейно е станал обект на атентат, причината беше друга.
ffaf

   Членовете на всички останали банди, свирили по-рано, се присъединиха към FFAF за последното изпълнение за вечерта. По бельо. Това определено направи завършека по-нестандартен и въпреки че след това края на концерта беше обявен и всички се прибраха, никой не мислеше, че последната дата от турнето, представящо актуалния, крайно успешен албум на квинтета от Бриджънд ще се размине без нещо специално. Така че след няколко минути, изпълнени с дежурните овации и привикване на музикантите, най-накрая всички получават каквото искат, а даже и повече. Буквално. На сцената, освен FUNERAL FOR A FRIEND, излизат и SUCH GOLD. Разбираме, че песента, която вече наистина ще бъде последна за вечерта, а и за цялото турне, ще бъде изпълнена съвместно от двете групи и ще бъде кавър на SNAPCASE - "Energy Dome". Последвалото енергично изпълнение, дало на публиката последни мотиви за раздвижване и радост, свършва доста бързо и всички бавно започват да се изнасят, а освен съжалението, че концертът свърши толкова бързо, остава и споменът за една уникална вечер, с чието преживяване всеки един фен на истинската музика може само да се похвали.
ffaf
Сетлист:
01. She Drove Me To Daytime Television
02. Recovery
---- Drum solo
03. The Distance
04. Red Is The New Black
05. Roses For The Dead
06. Travelled
07. Conduit
08. You Want Romance?
09. The End Of Nothing
10. Grey
11. Damned If You Do, Dead If You Don’t
12. High Castles
13. Broken Foundation
14. Alvarez
15. Juneau
16. History
Бис:
17. "Energy Dome"(SNAPCASE cover)

Davidian
Снимки: Edward Taylor
Digital-Flow.co.uk


live&loud
Коментари   (3)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


HooLIvan 26.02.2013 16:41:53 отговори + 0 0
Първият Анонимен e пълен ***** и не вярвам да е пенсионер. По-скоро незадоволено от ръкоблудството лапе, което е решило да е "трю". Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 25.02.2013 22:49:18 отговори + 0 0
Хахах пенсионерите вече имат достъп до интернет ли ?


Мъка
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 25.02.2013 19:35:22 отговори + 0 0
алооо "модерните" мьетълье къдье сте?!?
прочетено само 120 пъти, 3 ляйка във ФБ, 16 вота тук и НИТО ЕДИН коментар

мъка
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".