Юри Стойков, Преобразяващият

9 авг 2022, 07:19 ч. 435 / 6 0
пред./следв.

   В началото на август, около Преображение, във Варна ще честваме 60-годишнината (леко отминала като дата) в живота и 30-тодишнината в музикалната кариера на композитора Юри Стойков. За малцината останали по тия земи чародеи на синтезаторите се смята, че свирят "просто" електронна музика и слушащите я ги наричат "електрони́ци".

   Завършил висшето си образование в София, варненецът е клавирист на тогавашната СУБДИБУЛА, но се завръща в родния си град и от тогава всичките му музикални фантазии се раждат край морето. Ала още преди 30 лета клавишно-експерименталните му мечти са пораснали до първо цялостно (и концептуално) произведение. Запалените в начинанието са повече: Венци Дреников (СУБДИБУЛА), Ангел Пенчев (КЛАС и Студио "Сити"), Жоро Венин (професионално и поетично набъркан в целия варненски рок), Венци Янков (КЛАС), Неш (ЕРА), Банана (СУБДИБУЛА), пианиста Людмил Ангелов, други музиканти и приятели на Юри..., всеки дава каквото може от себе си и Венци заръчва в тогавашното ДЗУ в Стара Загора първия частен компактдиск с електронна музика. Тъй се ражда и появява като CD кутийка с обложка и цифров носител дебютният "Transfiguration" (1992). Официозът "24 часа" съобщава, че реализацията на произведението струва 60 хил. лв. Чрез "МЕГА Музика" и немският "JAS" даже е преиздаден за европейско разпространение под името "EuriKa" (1993).

   Софийската премиера е организирана от субдибулци и Венци в легендарния университетски "Клуб 113+", а водещ е пишещият тези редове. В морската ни столица представянето е на 25 май 1992-ра в дневния бар на хотел "Черно море" с балет, лазерно шоу, много приятели (и същият водещ - към момента БГ-рокрепортер на Ботевското "Как си ти?" и "дизайнер" на Музикални кутии в БНР). Събитието е отразено в многото (тогава) печатни музикални вестници и рубрики, а корифеи от Първото поколение електро-акустици (като Сергей Джоканов) пишат за Юри и Преображението му. Съвсем естествено той е приобщен в гилдията им (по-многолюдна по онова време) и канен на първите и́ митични национални срещи/фестивали в Гоце Делчев.


   Това е началната стъпка в 30-годишния път на варненеца в преображението на неговите слушатели и превръщането им в одухотворени мечтатели, сънуващи в звук. Издадените концептуални спирки в това пътешествие във времето (осъществявано чрез клавиши, осцилатори, чипове и други материални музикални инструменти) са тези:

01. Transfiguration (1992)
02. The Legends (1996)
03. WIP (2011)
04. Dolphin secrets (2014)
05. Let s try again (2014)
06. Crazy World (Official Music Video, 2020)
07. Terra logica (2022)


   Вероятно "отклоненията" от електронно-импресивната главна посока в творчеството на Юри Стойков са по-добре познати в родната му Варна (на която той не изневери): детски мюзикъли и спектакли, сценична музика, обработка на фолклор. А т.нар. "приемственост и новаторство" между поколенията няма как да не са заложени там, имайки предвид фамилните корени. Прадядо Митьо е бил гъдулар, дядо му е прочут като Кавалджи Стойко, баба му Нейка пее народни песни, а баща му е акордеонистът Димитър Стойков - с над 200 записа в БНР и "Балкантон", основател на оркестър "Крайморие" (1991), покровител и ръководител на местни фолклорни самодейни групи. Първият му запис, излъчен по радио "Варна", датира от 1 декември 1955 г. А по някое време Юри, заедно с брат си и снаха си, даже създадоха тамошното "Студио Порт" (към ОД "Музика", Варна)... Впрочем, аз все още имам на една (по-скоро) музейна хромова ORWO касета най-първите записи на Юри ("Алмагест", "Епитафия на една война", "В края на нощта"), които са от 1987-а.

   Много харесвам "Тайните на делфините", омесен и с техните "гласове" (след работа и приятелство с хора и животни в Делфинариума). Представянето на албума пък съвпадна с готовите първи бройки от Рок Антологията ни с Румен Янев - които занесохме във Варна (с меки корици, още по обратния път издателката ни рече, че не ги харесва, добавиха се още неща и излезе познатия ви дебел тежък том). Обаче като самозван БГ рок хронист оценявам най-високо "ВИП"-проекта му отпреди 11 години. И заради самата музика, ала и заради осъщественото съучастие в него на една плеяда не-виртуални наши звезди - които го почетоха и, изсвирвайки си инструменталните партии, направиха продукцията вълнуващо емоционална. Този диск си е национална легенда "супергрупа" още с излизането си. Подобни колаборации не се случват лесно и често даже и днес (с услугите на виртуалния трансфер на присъствия). Освен обичайни заподозрени (като Божо Тренков или Ачо Пенчев), във "ВИП"-а се вихрят Иван Попов (ДОКТОР ДУЛИТЪЛ), Нелко Коларов, Косьо Щерев, Стоян Тодоров, Стамен Янев, Людмил Ангелов, Иван Лечев... Нека, все пак, внеса уточнението, че (извън заживелият двусмислен изказ на заглавието) точното име на диска с 14-е пиеси е "WIP. Wide Instrumental Project". И, че идеята за едно необозримо широко възприемане на внушенията от мисъл, хрумване, саунд и техника, визия - облечена в звук, е богата, кефеща меломана и ярко пълноцветна (на хубава уредба, строго препоръчително). Предстоящата "Terra Logica" - проект и повод да се съберем около "нея" - генерира пък и помощта на Националния фонд "Култура". Юри Стойков

   На рожден ден не се подаряват рецензии. Равносметките си ги прави пък юбилярът. Мога само да се радвам, че го познавам; толкова дълго - от края на 80-те, когато мнозина се отдадохме на страстта си към наша по-нова и индивидуално оцветена (рок) музика, която ни поведе по лични, ала успоредни, посоки. Които изпълваха живота ни (освен обичайните битовизми), обогатяваха и физическия, и менталния ни свят на сънища и фантазии. И - може би - поне мъничко ни помогнаха да сме интелектуално живи до днес. Даже и с преживените първи инфаркти. Експлозивно шантави или меланхолично интровертни, ние успяваме да държим в сърцата си отворено място за онзи нематериален, ала по-красив космос на музикално вдъхновение и удовлетворение - резониращи със собствените ни вътрешно осъзнати трептения. У Юри това място е огромно и незакърняло.

   Мога само да му пожелая да продължава да пресъздава с музиката си своите видения, дочути в нашия и други светове. Да е здрав (както и ние, слушателите му). Още дълго да се радва на нови "свирки" и създадени с тях следващи синт-симфонии. И да не пропусна Савина: ние, приятелите на Юри, ти благодарим, че споделяш живота му с търпение, съпричастие и подкрепата, която само жена може да отдаде, за да подържа крилете разтворени в полет.

   П.П. Каквото е разположено в Мрежата, може да бъде намерено (повечко на music.bg и в "Apple Music"). Аз се изкушавам да се върна към самото начало на Преображението. В 30-годишните спомени...

 

Автор: Емил Братанов

 

 

 

youri stoikov - transfiguration

Свързани новини

Няма свързани новини.




Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".