PRONG - "Power of the Damager"

2007, 13th Planet Records

Prong винаги са били по-особена група. Техният кросоувър траш с индустриален контур и с типичното за нюйоркчани хардкор-отношение намери среда в началото на 90-те, когато метълът заизлиза от калъпа на традициите. В онези времена на смяна на караула Prong запазиха стръвта за атака и не заподскачаха като съгражданите си от Biohazard, нито залитнаха по южняшките пентатоники на Pantera. Опростиха рифовете, но изостриха прецизността им, затвориха се в клаустрофобичен хлад и направиха (почти) световен хит със "Snap Your Fingers, Snap Your Neck". После завесата постепенно се спусна. Опитът им за възраждане със "Scorpio Rising" (2003) бе размит и не остави спомен. През 2003 г. паролата беше "метълкор", докато Prong винаги са пазели известна дистанция от ангажираната тресня с работнически уклон. Днес паролата е "носталгия по траша" и "Power of the Damager" е повече от добро попадение. Този албум е истинското им завръщане след дванадесет години на залез, разпадане и спорен реюниън.
   "Power of the Damager" е петдесетминутно клане при градски условия. Нюйоркското трио е в лошо настроение и мачка. С метрото. Урбанизиран, нахъсан и хладнокръвен, албумът е и реверанс към първите години на Prong. "Power of the Damager" е по-близо до късния траш на "Beg to Differ" (1990), отколкото до пестеливия и оголен "Cleansing" (1994), който ги направи известни. В същото време дискът е по-музикантски и отворен към мелодията от който и да е предишен запис на групата. Разбираме и защо човекът-Prong Tommy Victor (китара и вокал) е бил най-подценяваният майстор на рифове от поколението на Jeff Waters и Dave Mustane. Тук Victor е в изключителна форма и целият "Power of the Damager" е щамповка от първокласни стакато рифове, които поставят последните творби на Annihilator в леко неудобно положение.
   Първата песен "Looking for Them" подвежда с началото си в стил Rage Against the Machine, алтернативни загатвания има и в "The Banishment". Останалото е сериозна история. Victor не прощава. Риф до рифа, злоба и смени в темпото. В "Third Option" дори наблюдаваме показно по виртуозност - нещо нетипично за по-рано сдържаните откъм демонстрации Prong. Вокалите са ниско пресипнали и през повечето време се придържат към заканителното декламиране. Victor често и пее - в "Worst It Up" наподобява сериозно настинал Ozzy Osbourne, в "Pure Ether" гласът му е като констативен протокол, малко в Мъстейнов маниер, а в закриващото "Changing Ending Troubling Times" го избива на откровен дет метъл. Зад барабаните в "Power of the Damager" е непознатият Aaron Rossi, а басът и сприхавите соло китари са дело на Monte Pittman - китарист на... Madonna (!). Слабото място на албума е в твърде равния му и отворен звук, по-подходящ за пауър опус. Басът е размазан и с малкото изключение на "Messages Inside of Me" се губи в общата картина. Изобщо, Prong са поизгубили релеф при продукцията. Леко учудващо е, че точно такова звучене е избрано от самия Victor и от участвалия при смесването Al Jourgensen. Между другото, Jourgensen e и издател на албума чрез лейбъла си "13th Planet Records", а жена му Angelina Jourgensen е тур-мениджър на Prong. Tommy Victor пък записа китарите за последните два албума на Ministry. И после кажете, че само у нас имало шуробаджанащина. Както и да е.
   В заключение: ако забравим за продуцирането, "Power of the Damager" е просто чудесен. Албумът може да се слуша като саундтрак към борсов крах на "Уолстрийт" или към криза с вземане на заложници на 42-а улица в един след полунощ. Този град никога не спи, а Prong са кошмара на безсънието му.


11111111xo

Georid