DAATH - "The Concealers"

2009, Century Media Records/Animato Music

Преди около две години шестима школувани музиканти от град Атланта, щата Джорджия, предизвикаха своеобразен мини-фурор в екстремните кръгове с втория си албум "The Hinderers", предлагащ уникален техничен дет метъл с умело вплетени прогресив и индъстриъл влияния. Уви, впоследствие възпитаниците на прочутото бостънско специализирано учебно заведение "Berklee College of Music" (някой спомена ли Dream Theater?) се разделиха с мощнобелодробния си вокалист Sean Farber, а малко по-късно - и с клавириста Mike Kameron. Последният, освен съосновател на вече бившия секстет, бе и главен генератор на композиционни идеи в групата и настоящата му липса като че ли се оказва фатална...
   Нека все пак да подхванем новото творение на Daath откъм "светлата" му страна. Официално въздигналият се по музикалните магазини навръх източноправославния Великден "The Concealers" предлага все така убийствено сработени виртуозни китарни резачки и дуели от страна на Eyal Levi и Emil Werstler, ударната дейност на небезизвестния барабанист Kevin Talley, свирил с валяци като Chimaira, Misery Index и Dying Fetus, е на неоспорима висота, а басът на Jeremy Creamer продължава да мели всичко по пътя си. Другата добра новина е, че наскоро покръстеният в "правата вяра" наследник на Sean Farber, Sean Z., реве не по-лошо от предшественика си, а съвкупността от всичко, изброено в последния абзац, се проявява в главоотвяващ, стегнат и изключително техничен дет метъл.
   Дотук - добре, но идва ред на голямата секира, а тя, както вече бе загатнато, се стоварва с канска сила заради ушекъсащата липса на същия онзи главен генератор на идеи в Daath - клавиристът Mike Kameron. От прогресивността, бликаща на талази от предния албум на групата, не е останал и помен, индъстриъл забежките са потънали вдън земя, разнообразието е отишло по дяволите, а свежите хрумвания са безвъзвратно отнесени от вихъра. Останал е само онзи "изключително техничен дет метъл", който обаче неудържимо избледнява и се губи на фона на стотиците си, приличащи си като две капки сярна киселина събратя по стил, издадени на плочи, касетки и дискове през последните двайсетина години. Жалко за похабения талант...


11111ooooo

Envy