PAIN OF SALVATION - "Road Salt Two"

2011, InsideOut/Animato Music

Пред нас вече е и втората част на миналогодишния "Road Salt One", a именно "Road Salt Two" на шведските прогресив метъл лидери Pain Of Salvation. Макар че в последните две години музиката на групата като че ли е еднакво далече и от прогресива и от метъла.

   "Road Salt One" успя да шокира феновете на групата, като немалка част от тях не преживяха експеримента и в някаква степен се отрекоха от любимците си. За незапознатите ще кажем, че с "Road Salt One" Pain Of Salvation се пренесоха около 35-40 години назад във времето и замениха полираната си модерна продукция със седемдесеттарски звук и усещане като цяло. Експериментирането не е нещо ново за групата на Daniel Gildenlow, която през 2004 г. издаде неподлежащия на класификация шедьовър "Be", но с "Road Salt One" като че ли по-скоро изпуснаха топката и гонейки я стигнаха малко по-далече от необходимото. Още преди една година знаехме, че след като има "One" трябва да има и "Two". И наистина групата обяви "Road Salt Two" още с излизането на предшественика и даде да се разбере, че не може да очакваме нещо по-различно като музика. Все пак двата албума са композирани и записвани по едно и също време. Нека приключим с предисторията и да се съсредоточим върху обекта на настоящото ревю, а именно - новият албум на Pain Of Salvation - "Road Salt Two".

   За разлика от всички останали албуми на групата, двете части на "Road Salt" не са концептуални и не разказват определена история и не се занимават с конкретен проблем. Което в никакъв случай не е минус. Тук движещото е песента сама за себе си, а не глобалната картина. Всъщност още с първото слушане албумът "влиза" доста по-лесно и убедително от предшественика си. Началото е с красивата оркестрация "Road Salt Theme" със своите ориенталски забежки, която странно напомня на някои от уърлд-проектите на великия Peter Gabriel. Тази тема е доразвитa доста въздействащо в следващото парче - блусарската "Softly She Cries". Следващата песен е дори още по-нетипична за "старите" Pain Of Salvation. "Conditioned" представлява смес между стандартна блус постройка и рокендрол ритъм. Водещият риф е доста запомнящ се и въпреки, че се повтаря почти непрекъснато в придължение на над четири минути не успява да омръзне. Асоциациите с Lenny Kravitz не са никак лишени от смисъл. Следващите две песни са особено любопитни. Акустичната "Healing Now" с малко уговорки би прилягала на чудесния саунтрак на "Into the Wild", направен от не кой да е, а Eddie Vader, която започва спокойно, но след средата дава ясно да се разбере, че Pain Of Salvation са си все същите виртуози и могат да те изненадат във всеки един момент. "To The Shoreline" са най-красивите три минути на диска! Песента е силно запомняща се, като след прекрасния глас на Daniel водеща роля има флейтата. Парчето в някои отношения напомня за атмосфетата на "Be", може би заради мащабните пейзажи, които рисува в съзнанието на слушателя. Каквото и да е, "To The Shoreline" е кулминацията на "Road Salt Two". В началото на "Eleven" човек съвсем логично може да се запита: "Aбе аз да не съм пуснал диск на Black Sabbath по грешка?!" И действително първите тридесет секунди са белязани с първият по-твърд риф в албума, зад който сякаш джентълменски поглежда Tony Iommi. След него обаче върху нас се изсипват множество различни музикални вълни: в парчето има вплетени джаз, фънк, прог и какви ли не още елементи. "1979", "The Deeper Cut" и "Through The Distance" успяват да разсеят слушателя, бидейки може би най-слабите композиции в албума. Последната от трите напомня доста на "Sisters" от предния диск, но за разлика от нея не успява да въздейства толкова силно на слушателя. "Mortar Grind", която познаваме от EP-то "Linoleum" тук е представена с изцяло обновен микс, като резултатът е далеч по-впечатляващ от първоначалната версия. Ето че сме почти в края на "Road Salt Two". "The Physics of Gridlock" e епична близо деветминутна композиция и е може би най-близо като звучене до нещата на Pain Of Salvation от преди няколко години. Началото на песента няма как да не ни прозвучи като намигване към американците Jane’s Addiction. Истинска радост за ухото, Daniel дори изпява някои моменти от песента на френски! Албумът завършва с инструментала "End Credits", който доразвива темата от интрото "Road Salt Theme".

   В заключение ще кажем, че "Road Salt Two" предлага далеч повече музикални предизвикателства на слушателя отколкото това успя да стори предшественикът му. Седемдесеттарският експеримент на Pain Of Salvation като че ли се оказва успешен, но би било истинска изненада, ако следващият албум на шведите бъде в същия стил. Едва ли вечно търсещият нови изразни средства музикален гений Daniel Gildenlow ще позволи на групата си да стои твърде дълно на една и съща вълна. Но какво можем да очакваме от следващия Pain Of Salvation е отговор, който по всяка вероятност никой на тази планета не е в състояние да даде, дори самият Daniel. Нека все пак сега се насладим на "Road Salt Two", защото макар и не на нивото на класиките "The Perfect Element, Part 1" (2000 г.) и "Remedy Lane" (2002 г.), дискът определено заслужава да му се отдаде необходимото внимание.

   Премиерата на "Road Salt Two" бе на 26 септември 2011 г. Малко по-късно - на 8 октомври групата пристига за първо посещение в България, с което и "Metal Katehizis" ще отбележи своята 10-годишнина!


1111111xoo

Yanni




 Други ревюта на PAIN OF SALVATION