CYNIC - "Kindly Bent to Free Us"

Всеки започва земния си път с вик. Така започва и "Kindly Bent to Free Us" - с вик, идващ право от Космоса. В третия дългосвирещ албум на Cynic, характерното за Paul Masvidal (китара, вокали) и двамата Sean-овци (Reinert, барабани и Malone, бас) композиране не на песни, а на извънземни трансмисии, отново е на висота. Но не това е изненадата. Всъщност, за пръв път Cynic са толкова земни - с естествен, почти недокоснат след записа звук и с песни, натежали от виртуозни партии, но и от искрени, човешки емоции.

   "KBTFU" е наистина тежък, въпреки че в него наблюдаваме окончателно скъсване с дет-метъла. Прогресив-рок сега звучи по-подходящо, но това отново е стопроцентов албум на Cynic, който не прилича на нищо правено досега - включително от тях самите. Тук е на показ смелостта им да творят спонтанно и да преопределят себе си във всеки албум. Без да се обръщат назад и да се съобразяват с нечии мнения и стандарти. Това е едно от нещата, които правят музиката им толкова специална, а друго е невероятният усет на Masvidal за динамика. Благодарение на него, творбите на Cynic винаги са разнолики.

   "KBTFU" тръгва неочаквано щастливо, преди да навлезе в щурия хаос, представляващ човешкия разум. Напрегнатост и спокойствие се редуват в композиции, каквито може да подреди само човек, който медитира и цитира източна философия. Същият изпява абстрактните си текстове, коренящи се в лирики и притчи от Индия и Тибет, с крехък глас, чиито несъвършенства и чувственост не са прикрити от нищо. Дори знаковите ефекти, чрез които Paul "маскира" гласа си служат, за да подчертаят неговата смирена, деликатна човечност.

   Разбира се, не може да говорим за Cynic без да обсъдим инструменталното им майсторство. От излезлия преди 24 години, но неостаряващ дебют "Focus" насам, Cynic неизменно подхождат към творчеството си като елитни музиканти. На първо слушане "KBTFU" може да е по-умерен и не така зрелищен както предишните им албуми. Но Paul и Sean-овците просто не могат да си угодят, ако не свирят на предела на възможностите си, което означава, че албумът е пълен с инструментални геройства.

   Звучащата като молебен "Kindly Bent to Free Us" изобилства от рифове в характерния стил на Masvidal и ултра-динамичните бийтове на Reinert - барабанистът, който записва "Human" на 19 години! Басистът и професор по музика Sean Malone, като никой път, се чува наравно с останалите и отново заформя с Reinert типичната "пулсация" на Cynic, която никой не може да изимитира. "Infinite Shapes", едно от най-силните парчета, напомня за "Focus" с фантастичния си аранжимент - показен за любимия на Paul похват "затишие пред бурята". "Moon Heart Sun Head" си е истинска Cynic балада, което не пречи да е цялата пронизана от перкусии и джаз-фюжън сола. Твърдите ритъм-китари в "Gitanjali" и "Holy Fallout" втежняват настроението и образуват ярък, драматичен финал. Епилогът "Endlessly Bountiful" приключва албума в състояние на нирвана. Групата прави кратка джаз-импровизация и затихва - оставяйки те с усещането, че ти може да си едно объркано, подвластно на чувствата и емоциите си човешко същество, но не трябва да се страхуваш да бъдеш такова.

   Също като човека, и "KBTFU" не е безгрешен. На моменти гласът на Paul е толкова деликатен и мил, че все едно слушаш приспивна песничка. Звукът е една идея по-грубоват от необходимото, но това е лично мнение. Все пак групата го е искала такъв, а и натуралността си има чар - приближава те към музиката, за да я усетиш по-силно, вместо да те прави отдалечен зрител на лъскава продукция. Също така, на някои винаги ще им липсва по-твърдото звучене на "Focus". Нормално е да поискаш още от същото, когато получиш нещо толкова върховно, но е късно да се надяваме за нещо такова. Въпреки, че това са Cynic - никой, дори и те не знаят какво следва.

   В заключение, "KBTFU" е албум за феновете на Cynic и за онези, които по природа са влюбени в музиката. Онези, които не разбират групата, ще намерят единствено нов повод да я наплюят в мрежата. А за останалите - албумът, взет и с недостатъците си, е истински шедьовър. Той е слухова и интелектуална наслада, която изумява с виртуозност и провокира мозъка с посланията си. Както казах, стопроцентов албум на Cynic.