В ръцете на Влатко Стефановски китарата говори на балкански език

ВЛАТКО СТЕФАНОВСКИ ТРИО отново в "Sofia Live Club" на 26 ноември, за втори път тази година - кой е очаквал, че клубът ще се пръска по шевовете? Явно всеки - или почти всеки. Много преди да започне концертът, в уютното пространство под колоса на НДК се бяха събрали повече хора, отколкото на концерта на Al Di Meola, например. Въпреки че сравнително често идва у нас, Влатко Стефановски се радва на достатъчно много почитатели, а очакванията за качествена музика и шеметни импровизации, в съчетание с традиционно добрия звук в клуба, привличат като магнит хората с добър музикален вкус.

   Малко преди 22 ч. вече става трудничко да се диша на по-предните позиции край сцената, и почти невъзможно да се види нещо, ако стратегически си заел подстъпите към свежия въздух по-близо до входа. Влатко Стефановски (китара), Джоле Максимовски (бас) и Дино Милосавлевич (барабани) излизат на сцената и директно подхващат "Македонско девојче" (така де, "Македонско девойче"). Едва ли има нужда да обяснявам какво и как свирят, историята на Влатко от ЛЕБ И СОЛ до соловата му кариера, участието му в "Балкански коне" и гостуванията му с триото на родна почва. По съседски, както казва самият той и не престава да набляга на близостта между народите ни, да подхвърля по някоя фраза в този дух през цялата вечер. Информация може да се намери лесно в интернет, а YouTube любезно дава възможност и да се чуе, което не може да се прочете. Но - винаги има едно "но" - ако трябва да цитирам самия Влатко, "има голяма разлика между това да слушаш група на живо и да я слушаш от диск. Всеки концерт на живо е премиера, докато всяко слушане на диска е повторение".

   Тази вечер, освен самият концерт, имаше и още две премиери. За пръв път пред публика Влатко свири с китарата, изработена специално за него от босненския майстор Мирза Ковачевич - китарата от явор и махагон му бе подарена буквално преди няколко дни.
   След като се впусна в импровизациите на "Влатково оро", отвя публиката с "Каубоjци и индиjанци", изпя "Кандилце" (и с намигване я представи като "първата балада за вечерта") и изсвири "Сараjево", Влатко покани на сцената Теодосий Спасов и заедно започнаха "Йовано, Йованке". Богатата мелодика на народната песен създава предпоставки за какви ли не вариации на тема, а разгънатата версия на триото, в която китарата като совалка притичва между фолклорния извор и модерния звук, изтъкава една от най-красивите версии, които съм чувала. Отново с Теодоси започнаха първите тонове на "Gipsy Song" и публиката избухна в аплодисменти. Тази толкова популярна песен към филма "Циганска магия", преработена от "Балкански коне" със заглавие "Бел кон", е известна по нашия край в изпълнението на Христо Мутафчиев от спектакъла на Сашо Морфов "Хъшове".

   После дойде време и за втората премиера тази вечер. "Дълги години съм се учил и вдъхновявал от един велик китарист - John McLaughlin, и сега ще ви представим нашата версия на "Meeting of the Spirits". С Теодоси нямахме възможност да репетираме заедно, така че сега ще чуете какво ще се получи, малко от обща култура стават нещата". "Общата култура" се оказа достатъчно всеобхватна, за да се получи много интригуващ кавър – силно се надявам Влатко наистина да се чувства толкова добре тук, колкото твърди, и публиката да го вдъхновява наистина толкова много, за да се върне отново и да имаме възможност за още една премиера на това парче. "Meeting of the Spirits" беше последната композиция от първата част на концерта. След около половин час "антракт", музикантите от триото се завърнаха с "Не си го продавај Кольо чифликот" и трепетно очакваната от всички "Калајциско оро".
   Още една версия на "Йовано, Йованке", в която басистът Джоле Максимовски се отнесе в соло импровизация, която пък отнесе всички, останали в клуба - публиката бе започнала леко да се разрежда, но атмосферата продължаваше да се сгъстява. Последваха композициите на ЛЕБ И СОЛ - "Као какао", "Чукни во дрво", "Скопjе" и "Бистра вода". След повече от два часа музика (не броим почивката, разбира се), нямаше как музикантите да си тръгнат просто така. Бисът дойде с "Учи ме мајко, карај ме".

   Замислям се - ако потърсите парчетата на Стефановски в "YouTube", в коментарите под тях неизбежно, наред със споделеното чисто удоволствие от музиката, ще видите дребни спорове за това чия е песента (разбирай – българска, македонска, сръбска) и кой е по-по-най (разбирай българи, македонци или сърби). Клише е, че няма никакво значение. Клише е, че музиката прехвърля всички граници и обединява свободните духове. Клише е, че трябва да се обичаме и да живеем дружно по съседски. Само че това не пречи да е вярно. И не пречи един невероятен китарист да го доказва всеки път, когато хване китарата - в композициите на Влатко няма граници и всяка песен веднага става твоя, в която и част на Балканите да си роден. Всъщност по-правилно е да се каже, че отново става твоя, Влатко връща музиката на хората, които имат уши да я чуят, сърце да почувстват и добрия вкус да оценят един от най-големите китарни виртуози, които сме имали честта да гледаме у нас.