Вокалистът на BLEEDING THROUGH: "Бизнесът в музикалната индустрия взима превес над изкуството"

15 юни 2018, 10:32 ч. 1003 / 3 2
пред./следв.

   Няколко години, след като прекратиха дейността си, американските метълкор ветерани BLEEDING THROUGH се завърнаха на музикалната сцена, пускайки на пазара новия си студиен албум "Love Will Kill All" на 25 май чрез "SharpTone Records".

   В деня на издаването на творбата WeRock.bg се свърза с фронтмена на групата Brandan Schieppati. Интервюто, което той даде за медията ни, и изобщо първо за България, може да прочетете по-долу.

 

 

WeRock.bg: Здравей, Brandan. Радвам се да те чуя! Днес се завръщате на музикалната сцена, издавайки новия си албум "Love Will Kill All"...
Brandan Schieppati: Адски развълнувани сме. Чувстваме се страхотно, че се завръщаме и можем да продължим своята дейност след почивката, която си взехме. Смятам, че старите ни фенове ще харесат албума. Честно казано, това е единственото, което ни интересува. Може би тук се различаваме с голяма част от останалите банди, защото повечето от тях с издаването на нови албуми се надяват да привлекат нови почитатели, докато на нас не ни пука толкова много за това. Искаме да издаваме музика, с която да , се гордеем както ние, така и нашите фенове. С годините се променихме и това доведе до различен подход спрямо BLEEDING THROUGH. Всеки един от нас се радва на успешна кариера в друга област, приоритетите ни се измениха и т.н.

Можем ли да кажем, че за вас групата е хоби?
Точно така. Нещо, което обичаме да правим... Мисля, че бизнес обликът на музикалната индустрия често отнема това удоволствие от повечето музиканти. Притесняват се за продажбите през първата седмица, за постоянното обикаляне по турнета, колко мърч ще продадат и т.н. В миналото тези неща не бяха от голямо значение за нас, а сега изобщо не са фактор в цялата картинка. Освобождават ни от доста грижи, които биха попречили да се насладим на времето, прекарано с бандата. Разбира се, това не ни спира да се радваме, когато някой си купи новия ни албум или дойде, за да ни види на живо. Цялото това нещо е адски готино, защото не чувстваме какъвто и да е натиск.

Беше ли трудно да вземете решението, което доведе до няколкогодишната почивка?
Намирахме се в положение, в което имах чувството, че контролът върху бандата ни бива отнет. Бизнесът започна да надделява. Освен това нещата изглеждаха така, сякаш сме дали всичко от себе си и няма какво повече да направим. Почивката, която си взехме, ни се отрази добре. Освежи ни от гледна точка на вдъхновение и т.н. Това беше и главната цел при вземане на решението. Имахме нужда да "съборим" същността си, за да изградим групата наново. Нещо като ново начало за BLEEDING THROUGH както от музикална, така и от бизнес гледна точка. Сигурен съм, че ти, тъй като си журналист и си част от индустрията, и имаш задкулисен досег с бандите, забелязваш как повечето от тях се борят, за да продължат да бъдат релевантни и в същото време да изкарват прехрана за себе си и своите семейства. Смятам, че доста групи трябва да знаят кога да спрат, за да си вземат почивка, преди да се износят и изцяло да загубят вдъхновението си.

Срещнахте ли някакви пречки, когато вземахте решението да се съберете отново?
Не знам, може би по-скоро не. Най-голямото предизвикателство за нас е организирането на турнета. Няма да имаме възможност да потегляме на дълги обиколки най-вече заради семействата си, собствените си кариери и т.н. Отнема малко повече време да нагласим концертния график, но със сигурност ще имаме възможност да отидем за няколко седмици на едно място, след това на друго и т.н. Това със сигурност ще успеем да го осъществим.

BLEEDING THROUGH са сред ветераните на метълкор сцената. Какво мислиш за положението, в което се намира жанрът днес?
Редовно посещавам метълкор концерти, на които си прекарвам готино. Радвам се, че групите отново имат топките да се наричат "метълкор", защото за един кратък период този термин сякаш беше табу. Донякъде е разбираемо – жанрът стана толкова популярен, че на някои хора им омръзна от него. Нещо като бумът на грънджа през миналия век, ха-ха. Знаеш ли, както споменах, често посещавам такива събития и все повече започвам да си мисля, че в момента, поне тук, на локално ниво, нещата клонят към ъндърграунда.


Привилегировани ли са младите банди в развитието си благодарение на интернет и дигиталните платформи?
Хм, донякъде. Заради споменатите неща музиката им се открива по-лесно. Нашето поколение носеше по-голяма отговорност, защото социалните мрежи все още не съществуваха. Поне не в такива мащаби. Тогава, за да те разпознаят, трябваше наистина да си добър в това, което правиш. Трябваше да изнасяш концерти с идеята да покажеш на какво си способен. Забелязвам, че в днешно време бандите пускат видеоклип, преди да са издали каквото и да е. В последствие слушаш албума им, който звучи невероятно мащабен, но след това отиваш да ги видиш на живо и разбираш, че всъщност не могат да свирят на инструментите си. Чувстваш се... Кофти. Ние се радвахме на среда, която ни стимулираше да се развиваме отвъд програмите за звукообработка. Друго явление, което забелязвам, е, че има банди, които се събират, пускат няколко песни в социалните мрежи и ако не получат веднага вниманието, което искат, се разделят, което само по себе си е адски абсурдно. Постоянството е ключово за успеха. За нас нямаше друг вариант, освен да даваме всичко от себе си, продължавайки да правим това, което правим. В началото решихме да отделяме адски много време на турнетата, макар и да знаехме, че няма да бъдат от най-печелившите. Трябва да си готов да жертваш много, за да получиш малко. Не може да пуснеш една песен и да се надяваш, че тя ще ти помогне да достигнеш до успеха. Трябва да си скъсаш задника от работа, за да постигнеш желаните резултати. Животът не работи за теб, ти работиш за него.

Смяташ ли, че в музикалния бизнес нещата са повече бизнес настроени, отколкото музикално?
Да, за жалост, положението е такова. Това е един от най-големите фактори, оказали влияние върху решението ни да си вземем почивка за неопределен период, а и искахме да се занимаваме и с други неща. Някои хора от групата искаха да започнат семейство, други да поемат в различна посока в кариерното си развитие. Тогава нямахме възможност да осъществим тези планове заради работата си с BLEEDING THROUGH, но днес всичко е различно. Успяваме да се фокусираме върху тези неща. Кофти е, че бизнесът в музикалната индустрия започна да взима превес над изкуството. Някои музиканти си казват: "Няма да свиря на това място, защото няма стопроцентова сигурност, че ще получа достатъчно доходи", други отказват страхотни тур-пакети, защото няма да им се плати достатъчно. Не ме разбирай погрешно, напълно ги разбирам. В сравнение с останалите неща, с които се занимавам, най-ясно разбирам как работи именно музикалният бизнес. Всеки внимателно пресмята какво прави, мисли каква песен да пусне, за да бъде въртяна по радиото или в някоя дигитална платформа, и да привлече точно определена, но и по-мащабна аудитория. Бандите се губят там, където всъщност трябва да преоткрият себе си. Когато първоначално се събрахме, за да свирим, музиката все още не се беше превърнала в днешния голям бизнес. Това започна да се случва преди малко повече от 15 години и донякъде развали магията. Бизнесът стана по-важен от песните, отнемайки искреността и душата на музиката. Случвало ми се е да отида да гледам някоя готина банда и когато се видим след концерта, за да си поговорим, повечето от тях казват: "Искаше ни се да бяха дошли повече хора". На кого му пука? Дай всичко от себе си за тези, които са отделили от времето си, а и не само, за да дойдат и да те гледат. Не трябва да те интересува какво мислят букинг агенциите, мениджърите и т.н. за обема на аудиторията, която си привлякъл. По-важно е да излезеш на сцената и да покажеш на какво си способен, за да може хората пред теб да останат очаровани, да те запомнят и може би да разкажат на своите приятели за теб.

С какво музикалната индустрия днес се различава от тази в миналото?
Мениджърите и лейбълите са твърде замесени в зародиша на новите банди, които не могат сами да взимат решенията си. Всичко е пряко свързано с договори и по същество е трудно за една група. Това е свързано с времената, в които живеем. Сякаш нещата трябва да се случват така... Подписваш с даден лейбъл и те започват да си мислят, че светът се върти около тях. Бандите трябва да си спомнят, че те са Слънцето. Те са централните фигури в музикалната индустрия. Това е тяхното творчество и те могат да диктуват какво и как се случва с него. В последните няколко години започна да става все по-трудно да изкарваш хляба си с музика и може би заради това звукозаписните компании са толкова агресивни в управлението на индустрията.

Как успяваш да балансираш задоволяването на креативната си страна и писането на песни, които ще се харесат на слушателя?
Човече, това може би е златният въпрос! Хм...

Май те хванах натясно, а?
О, да. Това е адски добър въпрос, който всеки един музикант трябва да си задава, преди да започне да създава музика. Трудно е да се фокусираш върху няколко неща едновременно. Никак не е лесно да се развиваш според текущите си възможности и в същото време да ти остава време за нещата, на които искаш да обърнеш внимание. Например освен с музика, аз се занимавам и със спорт. Собственик съм на готин фитнес, както и на няколко други неща. Понякога ми е наистина трудно да отделям време за всичко, но се радвам, че винаги успявам.

Напълно те разбирам. Светът, в който живеем, и животът, който водим, са доста забързани...
Именно! Това забелязвам и в музикалната индустрия. Постоянно се чудиш какво следва... Всички искат да бъдат или да открият следващото голямо нещо. Малко или много, това влияе на хората и те губят способност да оценяват колко много труд, време и емоции се влагат в песните, които слушат. На всеки 30 секунди виждаме някаква информация за нечий нов албум или турне. Колкото бързо се появяват тези неща, толкова голяма част от тях бързо потъват обратно в пренаситения статичен шум, който пречи на мнозина други да изгреят на хоризонта. Жалко е, че има адски готини банди, които така и няма да успеят да се преборят с тази пречка.

"Love Will Kill All" е една наистина емоционална творба. Влияем ли на емоциите си, или те влияят на нас?
Страдам от биполярно разстройство. Непрекъснато водя битка за психическата си стабилност. Музиката ми помага адски много в това отношение... Това е причината, поради която все още искам да се занимавам с BLEEDING THROUGH. Тази група е моята най-голяма форма на терапия. Наскоро прочетох едно ревю, което гласеше: "О, страхотно! Поредният албум на BLEEDING THROUGH, изпълнен с емоция". Този човек за какво друго иска да пея? За това как се бия с някого ли? Или за политика? Не съм от този тип хора. Емоциите винаги са били моят отдушник, затова и са основна тема в творчеството на групата. Влиянието на и от емоциите е нещо, за което нямам избор. Смятам, че хората сами влияят на емоциите си. Водим забързан начин на живот, което ни стресира допълнително. Забравяме да отделяме време за себе си, а това е едно от най-важните неща, които могат да ти помогнат в трудното начинание да се справяш с емоциите си. Искаш ли да контролираш случващото се с тях и последствията от това, то трябва да прекарваш време със себе си, изправяйки срещу случващото се, за да стъпиш здраво на земята. Разбира се, можеш да прибягаш и до помощни средства от рода на медитация, да опиташ нещо ново и различно. Така ще успееш да се успокоиш и да се фокусираш върху случващото се с теб самия.


Какви страхове и опасения имаш относно света, в който живеем?
Адски много ме притеснява, че все повече започваме да се отдалечаваме едни от други. Работя с доста млади хора и забелязвам как постоянно стоят на телефоните си, като не отделят почти никакво време за същинска човешка комуникация. Това ме плаши. От известно време тук в САЩ започнаха да рекламират онлайн училищни заведения. Казах си: "Човече, сега се опитват да отнемат училището от децата?". Това лишава малчуганите от съществена среда, която ще им помогне да развият както комуникационните си умения, така и самите себе си, за да се оформят като личности, които един ден ще стъпят в истинския свят, за да оставят своя отпечатък. Социалните мрежи ни дърпат към дупка, от която няма да успеем да излезем.

Смяташ ли, че съвременното общество стигматизира психическите болести?
Психическата нестабилност е част от този свят от много време насам. Мисля, че хората масово не обръщат внимание на тези неща. Тук в Щатите има социални проекти, чиято цел е да помагат на хора, които имат проблеми с психическото си здраве. Смятам, че трябва да има повече помощ, най-вече безплатна, за младите хора, които имат нужда от помощ, но не могат да си я позволят. Например, когато бях по-млад, не можех да си позволя да посетя терапевт или да потърся медицинска помощ. За мое щастие, попаднах на частен спонсор, който ми удари рамо в този момент, но не всеки би имал този късмет. Въпреки че повечето хора не обръщат внимание, забелязвам, че някои от тях започват да осъзнават тежестта на този проблем. Ако питаш мен, трябва най-вече да помогнем на подрастващите, защото те са нашето бъдеще и покажем им ли как да се отнасят с други, страдащи от дадена психическа болест, то те ще се научат и преминавайки през живота, ще предават добрината, която сме им дали. Психическите болести зачестяват сред младото поколение и поради една или друга причина някои младежи не успяват да потърсят помощ. Затова трябва да обърнем специално внимание на този проблем. Трябва да създадем и развием благоприятна среда, която ще предразположи младите хора да се отпуснат и да започнат да споделят какво се случва в главата им, без да чувстват, че това няма смисъл или биха били в тежест на някого.

Ти самият как успяваш да избягаш от тази тъмна хватка?
Аз съм от хората, които говорят. Трябва да споделям с близките си, за да може камъкът да ми падне от плещите. В такива случаи почти винаги отделям поне 5-10 минути, за да медитирам, защото това ми помага доста. Старая се да избягвам кофти настроенията, изкарвайки лошите мисли от съзнанието си.

През последните няколко години все повече модерни групи изнасят концерти в Източна Европа. Смяташ ли, че един ден с BLEEDING THROUGH ще успеете да дойдете насам?
Абсолютно! Обожаваме Източна Европа, защото Унгария, Чехия, Словения и Словакия са сред държавите, в които сме изнесли някои от най-добрите си концерти. Наскоро си говорихме, че искаме да стъпим по-навътре в Източна Европа, за да дойдем и в България, Румъния и т.н.

Това беше всичко. Има ли нещо друго, което би искал да кажеш?
Няма да изпадам в излишни приказки. Надявам се хората да се докоснат до новия ни албум "Love Will Kill All", да го харесат и един ден да имаме възможността да ви посетим.

Благодаря ти за отделеното време, Brandan. Желая ти всичко най-добро и до скоро!
Удоволствието е изцяло мое, човече. Това беше едно адски готино и приятно интервю. Благодаря ти за вниманието и до следващия път!

Автор: Eino 

 



live&loud
Коментари   (2)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


makeyourownbones 15.06.2018 20:16:28 отговори + 10 2
Чудесно интервю! Адекватни въпроси и интересни отговори на Brandan. Браво на пишещия, чудесна работа. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Нещото 15.06.2018 11:03:58 отговори + 10 3
Наистина много стойностно интервю. Поздравления! Странно, но съдейки от отговора на Brandan, аз оставам с впечатление, че по различен начин разбираме въпроса свързан с баланса между задоволяване на креативната страна и писането на песни, които ще се харесат на слушателя. Според мен по-скоро въпроса е свързан изцяло с музиката и компромисите, които понякога правиш, за да удовлетвориш очакванията на феновете. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".