Все още не твърде стари за рокендрол - JETHRO TULL в София за 50-ия си юбилей

18 окт 2018, 16:41 ч. 1394 / 35 1
пред./следв.

   През 1967 година един 20-годишен младеж трезво преценява, че няма да стане бог на китарата, но тъй като няма никакво намерение да се отказва от музиката, а хармониката му се струва твърде обикновена, решава да се пробва с флейтата - лесен за носене инструмент, а и конкуренцията с флейтистите в рок средите е значително по-малка. Така, след едва няколко месеца практика, Ian Anderson записва партиите си на флейта в първия албум на JETHRO TULL "This Was" (1968), по-късно ще се роди и прочутата поза на един крак и заедно с дръзките композиции на британеца ще се превърне в един от символите на прогресив рока от седемдесетте. През групата като през същински музикален хан ще преминат внушителен брой музиканти (36 по думите на самия Ian Anderson, аз не се наемам да ги броя), сред които някои забележителни имена, но тя винаги ще бъде определяна и подчинена на таланта и характера на Ian. И така - петдесет години и двадесет и един албума по-късно ще дойде времето да се отпразнува юбилей. Това може да стане най-хубаво само с едно турне, а след спирката в София на 17 октомври в зала 1 на НДК поне за присъствалите стана ясно, че има и елегантни начини да се впрегнат носталгията и богатото минало в истински съвременен проект (както е модерно сега да се казва).

   Да си го кажем още в началото, за да не се налага да се връщаме пак към това - Ian Anderson е далеч от най-добрите си дни в певческо отношение, което самият той може би осъзнава, но не съвсем напълно - решението да повери на актьора/певец Ryan O'Donnell част от партиите в "Aqualung" е много умно, но има и други парчета, където подобен ход би бил повече от печеливш. Свежият поглед към аранжирането на музиката обаче е все още тук, творческият подход към изграждането на цялостния спектакъл - също, поради което срещата със спомена се превърна в пълнокръвен концерт и то - един от най-добрите за годината. Отидох с далеч не такива очаквания, но още на второто парче вече бях спечелена за каузата.

   Как се прави успешен концерт, когато годината е 2018-а, а ти си единственият оригинален член на група, дефинирала жанр с бурен разцвет през 70-те, но слушан понастоящем от доста по-тясна прослойка рокаджии, често окачествявани като сноби, елитисти и, хм, любители на математиката в музиката? Ако гледаме как го прави Ian Anderson, не изглежда сложно - събираш страхотни музиканти, врътваш по една шайба на някои от бившите си съгрупници, както и на някой и друг небезизвестен приятел музикант, свързан с групата ти, за да запишат видеообръщение с представяне на конкретна песен, разравяш архивите и вадиш снимки и кадри от времето, когато си имал повечко коса (и то каква), правиш естестска смесица от колажи и видеоклипове, дръпваш по един нов аранжимент, което и без друго си го правиш за концертите си, разгряваш с няколко клека зад сцената, защото все пак си на 71 години, но няма как да мине без стойката а ла "умопобъркано фламинго", зареждаш си чувството за хумор, излизаш без задръжки и скачаш и се мяташ по сцената - и си готов.

   Ian Anderson беше готов, и още как.

   Преди началото на видеостената се прожектираше уютно видео на стар телевизор, който пък излъчваше архивни кадри от концерти и знакови събития. После на сцената излязоха Scott Hammond (барабани), David Goodier (бас), John O'Hara (клавир) и Florian Opahle (китара), за да ни върнат право в началото с "My Sunday Feeling" от "This Was" (1968). Разбира се, излезе и Ian Anderson, с флейтата си, която сменяше понякога за хармоника или пък китара. Когато не свиреше, пееше, а когато нито свиреше, нито пееше, разказваше по нещичко за песните, които беше подбрал за двете части на този концерт. Композиции, представящи прилично дискографията на JETHRO TULL, с акцент върху първите няколко албума, без да включват всички хитове и любими парчета на запалените почитатели, плюс някои рядко изпълнявани като откриващото "My Sunday Feeling" или "Some Day the Sun Won't Shine for You", или "Love Story".

   "A Song for Jeffrey" беше представена от Jeffrey Hammond, басист на групата в началото на 70-те, заменил амплоато на музикант с това на художник, за когото всъщност е написано и парчето. Първият китарист на JETHRO TULL Mick Abrahams логично представи парче от първия албум, а от същата блусарска тава място в сетлиста заслужено намери "Dharma for One", удобен повод за шегички с първия барабанист на групата Clive Bunker, който свирел сола с "часове, дни, понякога седмици". Scott Hammond се разписа със свое соло, но разбира се, и дума не можа да става да се разпростира толкова във времето. Joe Bonamassa, Joe Eliott (DEF LEPPARD) Steve Harris (IRON MAIDEN), Slash и Tony Iommi (който всъщност е излязъл веднъж на сцената като китарист на JETHRO TULL през 1968 г.) бяха други видни музиканти, представили свое любимо парче, и така, полека-лека, вечерта си течеше от хубаво по-хубаво. Не може да се отличат отделни заглавия, всяко беше паметно по свой начин. "Heavy Horses" беше представена от друг бивш член на групата, клавиристът John Evans (композирал въведението на "Locomotive Breath"), облечен като странно градинско цвете. Може би като странен реверанс към годините на ексцентричните сценични костюми на JETHRO TULL? По време на изпълнението на екрана се появиха кадри от проекта "Jethro Tull: The Rock Opera" (2015) и преждеспоменатият Ryan O'Donnell и исландската певица и цигуларка Unnur Birna Bjornsdottir виртуално помогнаха на Ian с изпълнението. Разходката из албумите не стигна по-далече от "Crest ot a Knave" (1987) с "Farm on the Freeway", но се съмнявам някой да възропта. Нищо, освен моментното раздразнение на Anderson от снимащите със светкавица (сериозно, хора, какво се надявате да постигнете със светкавица от втори балкон?), не помрачаваше насладата от този изкусен спектакъл, увенчан с разтърсващите "Aqualung" за финал и "Locomotive Breath" като бис. Великолепна демонстрация, че годините не са помрачили таланта и жилавостта на двигателя зад JETHRO TULL и мистър Ian Anderson може да е "too young to die", но определено не е "too old to rock'n'roll".

Сетлист:

Част 1
01. My Sunday Feeling
02. Love Story
03. A Song for Jeffrey
04. Some Day the Sun Won't Shine for You
05. Dharma for One
06. A New Day Yesterday
07. Bourree in E minor (Johann Sebastian Bach cover)
08. My God
09. Thick as a Brick

Част 2
10. A Passion Play
11. Too Old to Rock 'n' Roll, Too Young to Die
12. Songs From the Wood
13. Ring Out, Solstice Bells
14. Heavy Horses
15. Pastime With Good Company (King Henry VIII of England cover)
16. Farm on the Freeway
17. Aqualung

Бис:
18. Locomotive Breath

 

Автор: Гергана Стойчева - Нуша

 



live&loud
Коментари   (1)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Иван 18.10.2018 19:26:25 отговори + 14 1
Концертът беше супер, A Song for Jeffrey я забиха уникално. Само дето на последната песен микрофонът на Ian не сработи и не се чуваше пеенето. Той се опита да пее във флейтата си и да използва нейния адаптер, но с много малък успех. Иначе браво! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".