За децата, сълзите, Папата и хармониката на Bob Dylan... или Sinead O'Connor в София

Зала 1 на НДК, 22 юни 2011 г. Тече десетото, юбилейно издание на музикалния форум "Арена Музика". Издание, провеждащо се в годината, в която най-старата и опитна промоутърска компания в България също отбелязва кръгъл юбилей. Разбира се, много неща се промениха през двете десетилетия, откакто съществува "Sofia Music Enterprises". Постепенно концертите на чужди изпълнители в България станаха едва ли не ежеседмична практика, народът се пренасити от "жива музика" (паралелно с това обеднявайки все повече) и безспорни световни звезди, които до преди десетина години биха пръснали без проблем някоя внушителна местна соц-зала или дори стадион, лека-полека започват да свирят пред все по-оредяваща публика... Разбира се, от време на време се намират и изключения, но, уви, дебютната изява на Sinead O'Connor в София не бе сред тях.
    Запознатите с кариерата на 44-годишната ексцентрична ирландка са повече или по-малко наясно с непредсказуемостта и склонността й към провокации, но в случая такива липсваха. Нямаше публично късане на снимки на Папата (въпреки че след малко ще стане дума и за него), нямаше парадиране с бисексуални наклонности (явно изказването "Аз съм три четвърти хетеросексуална и една четвърт лесбийка" отдавна е в миналото), нямаше и демонстрации на отчаяние от живота, вселената и всичко останало, кулминирали в онзи неуспешен опит за самоубийство през 1999 г... Вярно, нямаше я и емблематичната ултракъса прическа, с която главната ни героиня ще остане завинаги в хорското съзнание. Вместо това пред около хилядата зрители, пръснати по седалките на иначе внушителната Зала 1, стоеше просто г-жа Sinead Marie Bernadette O'Connor - понапълняла, пременена с обикновена лятна рокля и с пораснала и хрисимо прибрана зад ушите коса. Да, човек трудно би разпознал в нея момичето с голата глава от преди 20 години... ако не бе гласът. Глас, който не е мръднал и на йота. Глас, въздействащ неистово силно и завладяващ и най-предубедените слушатели.
    За щастие, представители на последната спомената прослойка липсваха по време на близо двучасовия акустичен концерт на Sinead (за протокола - произнася се не Шиниъд, нито Шънейд, а Шинейд, с ударение на втората сричка) в София, явяващ се и първа спирка от акустичното й мини... Всъщност, направо микро-турне, започнало снощи именно тук, в центъра на столицата ни, и продължаващо (и завършващо) с две дати в Русия. Освен покрай тази подробност, българското шоу бе по-специално и заради факта, че именно ние се оказахме първата публика в света, имала късмета да чуе на живо три песни от задаващия се в началото на 2012 г. нов студиен албум на певицата, "Home", а именно "The Wolf Is Getting Married", саркастичната "VIP" и великолепно меланхоличната "Reason with Me". Що се отнася до останалото съдържание на сета, мадам O'Connor с помощта на двамата си сподвижници (единият - Kieran Kiely, вероятно е познат на някои от вас от участието си в проекта на прословутия Shane MacGowan THE POGUES) ни поднесе букет от цялото, наистина цялото си творчество... Добре, де - цялото си лично творчество, тъй като трите й издания с кавъри - отдаващото почит на джаза "Am I Not Your Girl?" (1992), покланящото се пред ирландското фолклорно наследство "Sean-Nos Nua" (2002) и залитащото към растафарианството и регето "Throw Down Your Arms" (2005) - бяха тактично подминати... Но и на кого ли му пука за тях, честно казано?
    Това, за което на присъстващите в Зала 1 действително им пукаше, бяха онези неповторими гласови и душевни излияния на Sinead O'Connor от края на 80-те и 90-те години на миналия век. Е, получихме ги, и то как! Между включените в сета две композиции от последния й засега албум, "Theology" (2007) - съответно откриващата и действително красива "Something Beautiful" и заключителния бис(ер) за три китари и глас "33", перлата на Ирландия ни разходи и напред (вече стана дума за "Home"), и назад във времето, връщайки ни чак до ненадминатия й по мое скромно мнение дебют "The Lion and the Cobra" (1987). Изпълнението на единствената песен от него, "Never Get Old", бе и една от връхните точки на вечерта - и заради призрачната атмосфера в мелодията, постигната благодарение на не по-малко призрачно звучащия синтезатор на Kieran Kiely, и заради факта, че именно тук Sinead даде пълна свобода на мощта на гласа си за първи път през тази вечер. Следващият подобен момент настъпи по време на вледеняващото акапелно изпълнение на небезизвестната "I Am Stretched on Your Grave", позната и от концертните записи на DEAD CAN DANCE, а третата своеобразна кулминация бе избухването на певицата в сълзи по средата на посветената на починалата й майка "If U Ever" (от албума "Faith and Courage" от 2000 г.). Публиката окуражи ирландката с искрени аплодисменти и концертът продължи в пълното си великолепие.
    Продължиха и посвещенията и поздравите към всевъзможни роднини, (не)приятели и (не)познати. "Thank You for Hearing Me" от "Universal Mother" (1994), с която завърши същинският сет, бе изпята в чест на живата легенда Bob Dylan (малко преди това Sinead подметна, че би искала да се прероди в хармониката му в следващия си живот). "The Last Day of Our Acquaintance" от хитовия и най-сериозно застъпен в душната софийска юнска вечер "I Do Not Want What I Haven't Got" от 1990 г. (с цели 8 песни) бе посветена на Папата, "макар че той не заслужава да му се посвещава каквото и да било"... Братът на певицата, Джон, бе поздравен доста предвидимо с "John, I Love You", а четирите й деца получиха аудио дарове под формата на три от най-паметните композиции от вече споменатия "I Do Not Want What I Haven't Got". Четиригодишният Yoshua бе зарадван с главозамайващо акапелно изпълнение на едноименната песен, вече порасналите Jake и Roisin се сдобиха с "възхваляващата" родния им Лондон "Black Boys on Mopeds", а 7-годишният Shane отнесе най-трепетно очаквания (поне от публиката) подарък - преработката на написания от Prince за THE FAMILY прочувствен евъргрийн "Nothing Compares 2 U", незнайно защо наричан от самия Shane "The Backyard Song", както стана ясно от думите на майка му. Що се отнася до останалите й думи - онези, подплатени с мелодия и несравнимия й глас... Едва ли някой ще успее да забрави първото им прозвучаване на родна почва скоро. Nothing compares 2 her singing, indeed.



Сетлист на Sinead O'Connor - София, Зала 1 на НДК, 22.06.2011:

01. Something Beautiful
02. Feel So Different
03. The Emperor's New Clothes
04. Never Get Old
05. Reason with Me
06. The Wolf Is Getting Married
07. A Perfect Indian
08. This Is a Rebel Song
09. I Am Stretched on Your Grave
10. Black Boys on Mopeds
11. VIP
12. Three Babies
13. If U Ever
14. John, I Love You
15. Red Football
16. Nothing Compares 2 U
17. Thank You for Hearing Me
---
18. I Do Not Want What I Haven't Got
19. The Last Day of Our Acquaintance
20. 33