Аксел скочи в публиката, тя го понесе на ръце покрай бара и той, полегнал като фараон, каза: "Една водка, моля"!

Да не губим време и да се концентрираме над "Not Blond Enough to Survyve the Holocaust". Работата по втория ви албум се проточи доста години по ред причини. Бихте ли ги споделили с читателите ни?

Емо: Не, само с теб ще ги споделим, но ти няма да им казваш, ха-ха! Имахме редица проблеми, с които трябваше да се справим, и много, много работа. За щастие, успяхме да надвием.

Тимо: Просто "дребни" проблеми с издатели, студиа, технологии и членове на групата.

Додо: Мисля, че основните причини, поради които забавихме албума, бяха: първо - да определим ясно посоката, в която се движим, и второ - да изпипаме максимално всичко, което имахме намерение да направим. Смятам, че се справихме идеално.

Бобз: Ще го кажа отново - записите по албума ни отнеха не повече от два месеца - 2 месеца и 10 дни, включително смесване и мастеринг. Работим бързо, а и не искаме да злоупотребяваме със студийното време, отпуснато ни от "Stain Studio". Единствено вокалите отнеха доста, като при първия албум - седя и слушам, докато не се убедя, че точно това е, което искам да изпея. Веднага си личи, че съм повече китарист, отколкото певец. Освен това, след паузата бях забравил как се пишат рими, да не говорим, че толкова време бях слушал парчетата без пеене, че когато започнах да го мисля, ми се струваше, че само ги прецаквам.

Aксел: Албумът вече е готов, така че няма значение. Просто хубавите неща стават бавно, а албумът е направо страхотен, така че всичко е наред.

В крайна сметка, дискът ще бъде издаден чрез "Stain Pictures" - компания, явяваща се пряк наследник на "Stain Studio". Какво ви задържа в добри професионални и приятелски отношения с Гепи и Десо толкова дълго време?

Aксел: Пари. И разбиране на това, което правим.

Додо: Ами... Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Просто това са хората, с които, когато става въпрос за музика, говорим на един език.

Тимо: Може би ни харесват като група. Наистина се надявам да е така.

Емо: Взаимно уважение. Реално погледнато, това е съставката, без която не могат да съществуват каквито и да било градивни взаимоотношения между хората. Дори в моментите, в които сме си обтягали нервите взаимно, професионализмът си е казвал думата. Много е ценно да се работи с професионалисти в инфарктни ситуации, а Гепи и Десо са такива - едни от малкото в държава, в която повечето хора се занимават с това, което не им е работа, и не им се удава. В контраст на "убитащината" и в пълно съзвучие с идеята на "Not Blond Enough...".

Бобз: Албумът ни изцеди - бяхме на път да се скараме със "Stain" окончателно и безвъзвратно. Надявам се запазването на отношенията ни да се дължи на поумняване от наша страна.

Наскоро стана ясно, че имате нови мениджъри в лицето на Драгомир Драганов и неговата компания "Double D Music". Как се стигна до това сътрудничество?

Aксел: Това е служебна тайна. Звъннете на мениджъра ми.

Додо: Всяка група има нужда от мениджър. Без да искам да обидя никого, в момента Драго е единственият мениджър в България. Освен това, той е музикант и, за разлика от всичките пишман мениджърчета, навъдили се в нашата родина, е врял и кипял в този котел, в който ние сме скочили сравнително отскоро.

Емо: Дойде момент в развитието на групата, в който брутално осезаемо се усети нуждата от мениджър. Горе-долу по същото време се запознахме и с Драго. Имахме няколко срещи, поговорихме, помислихме, пак поговорихме и така. Фактът, че той самият е музикант, помага много на съвместната ни работа, защото знае какво е от нашата страна и ни поддържа.

Бобз: Трябва да благодарим на група Nightmare.

Между другото, какво е мнението ви за Епизод, ама честно?

Aксел: За епизод първи, втори, трети или четвърти? За кой сезон става въпрос? Обичам сериалите!

Додо: За хората не мога да кажа нищо, тъй като не ги познавам, с изключение на Драго. Музиката им определено не е мой тип, но, в крайна сметка, всичко опира до личен вкус. Не сме ние тези, които да определят дали нещо е хубаво или не.

Емо: Слушал съм само едно парче на тази група като малък, а и дори не съм убеден, че е било тяхно. Ще трябва да попитам Драго и да си поискам дискове, за да се образовам по темата, за да не ме хванеш неподготвен другия път. Соловият му инструментален албум ("Alter Ego") обаче ми харесва.

Бобз: Молете се за вашите души, че изобщо зададохте този въпрос! Всъщност, това е единствената песен, която знам и харесвам. Нещо като с "Овцата" на Ахат.

"Not Blond Enough to Survyve the Holocaust". Кой е "недостатъчно рус, за да преживее изтреблението" и каква по-точно е "пропагандата", вплетена в тези думи?

Тимо: О, това със сигурност съм аз.

Aксел: Никой от нас не е достатъчно рус освен Тимо. Самият той е вплетен в тези думи.

Додо: За мен лично е доста пагубно хората да се опитват да се асоциират и причисляват към дадена социална група, само защото е модерно - тук използваме думата рус, без да мислим нищо лошо за русите хора, разбира се! - но в крайна сметка всичко се претопява и уеднаквява с такава главоломна скорост, че започваме да забравяме кои сме всъщност, а се интересуваме само от това, на кого искаме да приличаме. Това е тъпо. Колкото и да се опитва човек да прилича на някой друг, той е конкретна, неповторима индивидуалност - именно това трябва да се съхрани у хората.

Емо: Недостатъчно руса се явява уникалната личностна индивидуалност на всеки от нас - това, което ни прави различни от еднаквите изрусени перхидролни мозъци, тотално подвластни на всички външни влияния, но не и на собственото си мнение. Недостатъчно русо е желанието за еволюиране, за личностно и духовно израстване. Напоследък се наблюдава претопяване, своеобразно изтребление на човешките индивидуални характеристики - точно тези, които са най-ценни, засилване на клишираността в мисленето на хората и липсата на здрав разум. Това ако не е ментален холокост - здраве му кажи!

Бобз: На пръв поглед, всички ние сме недостатъчно руси или красиви, но заглавието не иска да внуши, че ни е кофти от този факт и трябва да се сдухаме, а напротив - това сме ние и идваме да ви докопаме!

Между другото, каква е идеята на сгрешения правопис на думата "survyve"?

Емо: Каквато е и в "сгрешеното" Y на Fyeld.

Додо: Fyeld! Нещо тук не е наред! За мен това е своеобразно предупреждение, от една страна, а от друга - символ на това различие, за което говорим, особено, когато става въпрос за оцеляване.

Бобз: Както е написано в ревюто на албума в "Metal Katehizis" - особеност на нашия правопис… или кривопис.

Aксел: Аз изобщо не знам английски.

За да не си играем на дълбокомислени анализи на мелодиите, аранжиментите и текстовете, ще ви помоля да кажете по няколко думи за всяка една от песните в диска - и от музикална, и от лирическа, и от всякаква друга (интересна) гледна точка. И така, холокостът започва с атаката на "Attack of the Dirty Grooves"...

Aксел: Това не съм го чувал още.

Емо: Тимо из дъ мен...

Тимо: Добавихме го в последния момент като своеобразно продължение на интрото "Feel the Dirty Grooves" от първия албум.

Бобз: Да, типично, като в първия албум. Тук е мястото да уточня - дебютът ни бе определен да започне с "Feel the Dirty Grooves" като интро и "Syco Level" като първа песен, но от "Joker Media" (тогавашните издатели на Fyeld - б.а.) ни наложиха "Mudman" за откриваща. За нас албумът започва от втората песен в траклиста.

"Suffer My Justice" - предупреждение или...?

Aксел: Или какво?

Бобз: Директно предупреждение! Едно време Glenn Danzig каза, че разбира серийните убийци. Е, аз не ги разбирам, но много добре схващам мотивите на вдъхновителите на нашата песен. Не ги оправдавам, но им съчувствам - наред с жертвите им, разбира се.

Емо: Това парче беше повратната точка - нещото, което ме спечели за каузата, наречена Fyeld. Когато записвахме първоначалния вариант на "This Time" с Додо в "Stain Studio", Десо ни пусна парче с работно заглавие "Remove, Remove" в недовършения му вариант (доста по-късно го прекръстихме на "Suffer My Justice"), което ме впечатли силно - припокриваше се с идеята ми за това, каква музика бих искал да правя и ме изненада, че независимо едни от други бяхме стигнали до едни и същи прозрения в музикално отношение.

(Липсата на) връзка между Rolling Stones и "Rolling Spawns" е...

Aксел: Rolling.

Бобз: Ние сме "търкалящите се изчадия" - като гюлета, разбиващи вашите представи. Песента е вдъхновена от братовчед ми и едни лица, работещи в определени рок медии.

Емо: Първият сингъл от албума. По времето, когато го издадохме, това бе най-болната песен. После направихме още много и по-болни...

(Липсата на) връзка между "Devil in These Guys" и "Devil in Disguise" на Елвис е...

Aксел: Devil. И това, че с Елвис взаимно се допълваме.

Тимо: Връзката е, че Елвис в последните си години е бил почти толкова дебел, колкото сме ние днес.

Бобз: Игра на думи. С Додо имаме един списък с проектозаглавия на песни и просто си избираме подходящи теми от тях. Вчера за втори път успях да го изтрия, без да искам, от телефона си. Мамка му!

Емо: Един от фаворитите ми. Връзката е, че в предишния си живот съм бил Елвис, ха-ха-ха! Пичове, не употребявайте наркотици, щото гле’йте к’во ста’а - 50 прераждания за едно и също нещо, ха-ха!

"This Time" - "този път" на преден план като че ли излиза Емо...

Aксел: Не само този път...

Бобз: Да, той е човекът в групата, който пее за жени. Аз не мога... все още.

Емо: Всъщност, това е песента, явяваща се главна причина да се сработим с Додо така, че предложението му за нов китарист на Fyeld, когато се беше наложило, да бъде първосигнално - или поне се надявам да е било така, ха-ха! Това е парче, което преди време реших да запиша сам. Додо бе тогавашният ми избор за барабанист и покрай записите установихме, че много ни харесва да свирим заедно и да правим музика, тъй като мислим сходно и идеите ни са в обща посока. Реално, върху някоя моя идея той изсвирва барабаните, които съм си представял, но доста по-раздвижени и изпипани. Талантът му далеч надхвърля барабаните като инструмент и аз много ценя това. После, когато вече бях член на групата, момчетата бяха слушали "This Time" в стария му вариант и оттам бе взето решение парчето да се Fyeld-изира и да се включи в албума. Няма нужда да обяснявам, че постоянно се притеснявах, че звучи доста различно и че няма да пасне - в един момент дори бях против да го включваме в диска, но в крайна сметка Бобз ме убеди, че е добре то да присъства, при това в настоящия му вид.

"Q-Tech" - добрият стар кютек от 2005-а на нов глас?

Aксел: "Q-Tech" е едно от първите парчета, правени за този албум. Самият албум се прави от 2005 г. до сега...

Емо: Партиите на Владето (Владо Ковачев - предишният китарист на Fyeld - б.а.) в тази песен си бяха много на мястото. Постарал съм се да ги запазя в по-голямата им цялост, само да ги изпсихаря леко.

Бобз: Абсолютна live-резачка!

"Finished". За кого (или какво) става въпрос, ако не е тайна?

Aксел: За мен е тайна.

Бобз: За известен музикант от нашата сцена и наш приятел. Пример за това, какво е да те управлява приятелката ти - поне ние така го видяхме.

Емо: Това е един "heavy-ass dirty groove motherfather" - нов термин, като "motherfucker", но без мръсната думичка, който според мен звучи доста по-изчерпателно в полов аспект.

"Beefinger". Защо не "Waspfinger"?

Тимо: А защо не направо "Pussyfinger"?!

Aксел: Това подвеждащ въпрос ли е? Нали вече казах, че не разбирам английски.

Емо: Осата е вероломно животно - няма контра на жилото, така че може да си жили многократно, колкото и когото си иска, и то без да умира, за разлика от пчелата - забие ли жилото си в теб, то се откъсва от нея и я убива, поради което не е и толкова нападателна. Самата концепция на парчето е с лирически герой, който е стойностен - има мед в душата - и не наранява околните, без това да нарани самия него. Който има акъл, ще загрее за какво иде реч, когато чуе текста. И накрая, осата е по-жълта (руса) от пчелата.

Бобз: Додо кръсти песента - приличала му на кръстоска между Beastie Boys и Clawfinger. Аз просто натоварих думата със значение.

"Scourge of God" - възхвала на Атила или на някой съвременен "бич божи"?

Бобз: Вдъхновение от нашата собствена история. Бъдете постоянно нащрек - точно когато животът ви е подреден, идва някой и го обръща с главата надолу! Светът постоянно има нужда от разтърсване, точно както Атила е разтърсил тогавашния свят.

Емо: Песента възпява садизма и мазохизма на Бобз. Няма да ви казвам какво се случва, когато се скараме... А покрай създаването на "Not Blond Enough..." почти се избихме - имаше моменти, в които членове на групата бяха вписани в Червената книга, ха-ха!

Aксел: I love you, little bitches!

"Techno_D". Ъ?

Aксел: A?

Емо: Ха-ха-ха-ха, това "Ъ? " звучи като "What the fuck?!".Трябваше да има и песен с такова име, което да поражда точно тази реакция. Yesss! Тук отново Додо е на предна линия като композитор.

Бобз: Единствената песен, останала с работното си заглавие. Отскоро й викаме "Dimmu Borgir" - заради хоровете, които сложи Тимо.

"Long John"... Силвър? Или едноименното уиски?

Емо: И двете. Песента е свързана с обложката на албума - изобразява на какво заприличва Лонг Джон Силвър, когато изжули бутилка-две "Лонг Джон"... или "Лонг Джин" без тоник. Всъщност, това парче бе по идея на Додко, направена изцяло електронно, която дълго време седя в компютъра ми, преди да ми хрумне да я претворя на китара. На следващата репетиция, когато така, между другото, я засвирих на останалите, всеки вече знаеше какви са партиите му и просто я забихме във варианта, в който е в албума.

Aксел: Обичам "Jack Daniel's".

Тимо: И не става дума за уиски, а за бельо - като това на Bill Ward в "Sabotage".

Бобз: Текстът е за времето ми в казармата. Опитваха се да се ебават с мен, но престанаха, когато видяха, че понасям с лекота всичко, с което се мъчеха да ме товарят - тогава се появи уважението... но всичко това всъщност е голяма смехория.

"40 Years in the Desert" - за пустиня или за десерт става дума, в крайна сметка?

Aксел: В крайна сметка, това е едно от най-добрите парчета в албума.

Тимо: Да, нашата библейска песен.

Емо: "40 beers in the desert" - 40 бири за десерт! Тази песен беше в съвършено различен, много по-минорен вариант, когато записах китарите си върху нея. После Бобз изрази съмнение, че май не е точно това, което сме търсили, затова седнахме и по идеята за такова парче създадохме нова песен - настоящата "40 Years in the Desert".

Бобз: Всички питат - кога ще се оправим? Евреите са скитали 40 години в пустинята, докато не е умрял и последният от тях, роден в робство - дори Моисей не е стигнал Обетованата земя. Няма да ни трябва толкова време, но е факт, че 45-те години комунизъм са оставили дълбока следа. Съвременните неща, които се вкарват отвън в България, не са много по-добри. Всеки си има кусури, затова и никога не казвам неща като "Ама на Запад го правят така..." или "На Запад е по-добре...", освен за едно - мнозинството е свикнало някой външен човек да му определя кое е хубаво и кое - не, просто защото няма собствено мнение.

В пустиня или в оазис се намира съвременната българска метъл сцена?

Бобз: В оазис, ако знаеш защо свириш. В пустиня, ако си оплакващ се сдуханяк. Не всеки може да пробие - ето, ние сме просто известни, не сме направили някакъв пробив... Ами тогава свириш само за кеф - нали затова изобщо се свири? Ама не - всеки иска да е звезда - човек, който да бъде боготворен! Който свири заради това, искам само да му кажа да се шиба!

Aксел: В България няма пустиня - има Азис, има метъл, има сцена, която не е за всеки и не всеки вижда. Наздраве!

Додо: Сцената е такава, каквато е. Зависи как го погледнеш. Някои хора виждат навсякъде пясъци, други - тучни зелени поля. Всеки трябва да заеме позиция и сам ще реши дали да зарови сцената в пясъчната буря на отчаянието и апатията си или да се гмурне в морето и да продължи напред.

Емо: Мисля, че всеки артист има своя отговор на този въпрос, при това коренно различен от отговорите на всички останали, а най-дразнещото в случая е свойството на реалността да се съгласява с идеите на всички по този въпрос. Мазало...

Говорейки за сцени, пустини, пясъчни бури и прочее - преди време се разделихте с дългогодишния си китарист Владо по леко бурен начин, ако си спомням правилно... Какво се случи в действителност?

Бобз: Не беше бурен, а по-скоро абсолютно студен, поне от моя страна. Трудно се погаждам с хора, на които всичко им е криво. "Techno_D" e за това - какво чувствах по времето, когато се случиха тези неща.

Додо: Не бих казал, че сме се разделили бурно. С Владо сме в много добри отношения. Просто имахме различия относно музиката и посоката, в която трябва да вървим.

Тимо: Его-криза.

Aксел: С Владо се видяхме онзи ден. Каза, че негов приятел сънувал нас двамата в Ню Йорк - аз свиря на барабани, той рапира. Наздраве!

Как се спряхте на заместника му? Знам, че Емо е с вас вече 2-3 години, но би било добре да го представите (най-вече ролята му в групата) по-обстойно.

Емо: Китарист и помощник-вокалист.

Бобз: Да си го признаем - не беше първият ни избор, но за моя изненада се оказа най-добрият. Другите, на които предложихме, дори да бяха приели, нямаше да са 100% отдадени на Fyeld, а той е. И на жените, хе-хе-хе!

Aксел: Емо е свирил още в първата ми група. Той доста ме слуша.

Додо: Емо - човекът педант, който иска нещата да се случват по най-добрия възможен начин. Човекът, който отдаде своята индивидуалност на тази група и помогна албумът да стане още по-добър и размазващ.

Ами Тимо? Доста се изненадах, когато не го видях на сцената с вас по време на сета ви на концерта на Guano Apes...

Aксел: От Guano Apes не го одобриха.

Емо: Той защитаваше диплома в Берлин по това време, ако не се лъжа. Но снощи си го взехме от летището и по пътя той най-искрено каза: "Отново съм си у дома..." Как да не му се изкефиш?! На предстоящото турне ще сме в пълен състав с него.

Бобз: За съжаление, все още не сме толкова богати, че Тимо да може да пътува за всичките ни концерти.

Додо: Но пък на промоцията на 19 септември ще разкърти!

Тимо: Here I am, rock you like a hurricane!

Като сме подкарали темата за "съставните части" на Fyeld - как гледате на заниманията на Аксел със Сепуко 6? Пречи ли участието му в този квартет на работата във Fyeld или напротив?

Додо: Не мисля. Той добре съвместява двата си ангажимента и няма пренебрегнати.

Емо: Затова и плаща своеобразен данък - носи по 40 бири за десерт на всяка репетиция за останалите от бандата, но все пак се опитваме да не сме строги, за да не ни зареже, както Jason Newsted напусна Metallica, ха-ха!

Бобз: Сепуко е весела пасмина.

Aксел: Ха-ха-ха...

За финал останахте Бобз и Додо - двамата главни двигатели на Fyeld, реално погледнато. Продължавате ли да се занимавате с визията, концепцията, рекламата и т.н. във Fyeld - все жизненоважни неща за успешното функциониране на една група - и защо точно вие, а не някой друг?

Бобз: Сигурно защото сме егоисти, особено аз - искам да дърпам всички конци. Ние направихме бандата, но Fyeld са 5 човека.

Додо: Продължаваме активно сизифовия труд, хе-хе! Това е тежка, но благодарна работа. А двигатели - какво значи да си двигател?! Всички в бандата са еднакво важни. Едно "Бентли", ако му махнеш задните гуми, се спира от движение - без да искам, разбира се, да оприличавам другите на задни гуми, картери, спирачни помпи и пр. части от трактора на Fyeld. Всеки от нас се е озовавал в позицията на двигател, а в следващия момент - на крик... който обаче е важен за извършване на ремонтна дейност.

Емо: Точно тези две момчета са много добър тим. Наблюдавам ги откакто ги познавам и им се дивя. Основите на този албум са поставени от тях двамата. Посоката беше определена от тях двамата. Просто заедно мачкат! Като дупе и гащи - не, но като гума и джанта на трактор - да.

Чия бе идеята за нахлуването на обилното количество електронни подложки в песните на Fyeld?

Емо: Пак на Бобз и Додо. Кирил и Методий на "dirty grooves". Амин!

Aксел: И на Елвис Пресли!

Додо: Предполагам, че всеки от нас е узрял за тази идея, тъй като не сме я подлагали на обсъждане...

Бобз: ...а The Crystal Method, The Prodigy и Eboman са сред вечните ни любимци.

Накратко - вие лично как бихте описали музиката на Fyeld през 2009 г.? Само не ми казвайте "dirty grooves", моля ви!

Бобз: Да, "dirty grooves" е пълна безсмислица, макар и весела, но решихме, че е по-добре така, отколкото под общ знаменател с всички други.

Aксел: Българският национален отбор по футбол от 1994 г.

Додо: Музика, излязла от България, която по нищо не отстъпва на западните издания. В много отношения - по-добра!

Тимо: Най-сетне звучим като самите себе си, стопроцентово. Не бих могъл да сравня музиката ни с тази на която и да било друга група.

Емо: Свирим музиката, която искаме да правим - тази, която идва от нас. Неподправената. Истинската. Всички клишета и опити за класифицирането й са ми леко излишни. Това е просто НАШАТА МУЗИКА!

А как бихте разтълкувал идеята на обложката на албума? Колоритният индивид от ромски произход с воден пистолет в ръка предизвиква доста противоречиви реакции...

Aксел: Обложка, албум, индивид, пистолет, реакции...

Додо: Събирателен образ на всяко различие, което може да се прояви у даден индивид. Човек, който наистина не е "рус" и не може да оцелее в рамките, в които обществото го е поставило. Неговото безсилие стига дотам, че дори "самоубийството" се превръща във фарс.

Официалната премиера на "Not Blond Enough to Survyve the Holocaust" е планирана за 19 септември, когато ще поделите сцената в столичната зала "Христо Ботев" с Crematory и Evergrey. Някои от читателите ни негодуват, че музиката ви нямала нищо общо с тази на хедлайнърите. Какво бихте им отговорили?

Aксел: Да не стоят толкова на течение.

Бобз: Обичайното - Korn нямат общо с Megadeth и Ozzy, но са ги подгрявали. Освен това, Crematory (и която и да е друга група) не са Manowar и не могат да свирят по 4 часа.

Додо: На първо място, радостен съм, че сме различни от другите банди - в крайна сметка, точно това е идеята, която прокарваме в момента. От друга страна, стиловото различие може да бъде само плюс, когато става въпрос за възприемането на музика, особено когато свирят много групи. Сто процента ще има хора, които ще ни заплюят, но не за тях отиваме да свирим. Трябва да бъде ясно, че ние, както и всяка група, нямаме за цел да дразним хората, които не ни харесват, а да отдадем максимума на феновете, дошли да ни видят.

Емо: Ей това не го разбирам, честно! Точно тук се наблюдава явлението, за което става дума в албума - уеднаквяването, изрусяването на мозъците. Вместо да се изкефиш, че концертът няма да бъде скучно еднообразен, а има различни групи в него, което само по себе си е достатъчно свежо, негодуваш, че ситуацията е станала по-интересна. Всяко различно нещо в живота ти е трупане на опит - да го избягваш по този начин е меко казано проява на нечовешка тъпотия и желание да си седиш прост и неосъзнат, без никаква перспектива за ментална или каквато и да е еволюция. Примерно аз не харесвам блек, готик, дет и прочее антични метъли - просто не е по моя вкус, признавам си. Признавам си и че не харесвам музиката на Crematory и Evergrey, но, повярвай ми, ще бъда първият, който ще застане зад или пред сцената, след като приключим нашия сет, за да ги гледам и слушам. И то с голям интерес! Наистина ще се зарадвам да усетя енергията на тези групи, заразила всички техни фенове, които ще бъдат там. Да се опитам да стана съпричастен с това, което правят, и с начина, по който музиката им въздейства на публиката - също както миналата година, когато, мега-болен (след това влязох в болница), останах да гледам Cradle of Filth на "Spirit of Burgas". И останах до края на сета им. И съм доволен!

Споменавайки изявите ви на големи сцени заедно с международно признати групи, няма как да не направи впечатление доста богатият ви и леко куриозен опит в това отношение - преди месец свирихте в една и съща вечер с Faith No More в Бургас, при това вашият сет бе веднага след този на Patton и компания (с други думи - те ви подгряваха!), миналата година пък имахте за "предгрупа" The Sisters of Mercy, през 2003 г. свирихте на сцената на Anthrax в София (за разлика от самите Anthrax), предишното лято май пак се случи нещо непредвидено покрай участието ви на концерта на Slayer и Halford на "Академик"... Защо все на вас се случва?

Тимо: Няма да ни се случи отново.

Aксел: Случва се, защото, за добро или лошо, аз все още съм в групата.

Додо: Да свирим пред големи групи или големи групи да свирят преди нас? Ха-ха! Случва се на всеки, особено в България. А относно Faith No More - много сме благодарни на магазини "На Тъмно", че подредиха така реда на групите. Освен това, "На Тъмно" удариха сериозно рамо в реализацията на предстоящото ни промо-турне. В тяхната мрежа също ще можете да намерите, освен супер яки дрехи, и новия ни албум.

Емо: Реалността ни е отражение на отношението ни към нея. Позитивни хора привличат позитивни изживявания, негативни хора - негативни изживявания. В нашия случай, хора с нечовешко чувство за хумор предизвикват нечовешки хумористични изживявания.

Бобз: Питай и колко предавания са падали след наши участия там - "Лакриц", предаването на Катя Глик, "Хит -1", радио "Тангра", "Фрактура"... Хора, не ни канете, ако искате да си запазите работата!

Кои са най, ама наистина най-забавните случки покрай някои от многобройните ви концерти?

Aксел: Това да не е лексикон? Аз съм доста раним.

Додо: Наскоро това, което най-силно ме забавляваше, беше Бобз, който в пиянски несвяст падаше на колене и сваляше звезди на The Revenge Project от Бургас, с които свирихме в Пазарджик. Момчетата наистина са зверски професионалисти и правят страхотна музика по най-добрия начин, но останаха стъписани от Бобз, който се оказа най-големия им фен, ха-ха-ха!

Бобз: Извинения към Revenge - много добре съзнавах, че съм пиян и затова не ми вярват, така че единствения начин, който измислих, за да ги накарам да ми повярват, бе да им го повторя 20 хиляди пъти. На другия ден пък заминах на системи в болницата, защото бях изпил 60-градусовата ракия от бабата на Аксел на абсолютно празен стомах. Тимо каза, че съм бил като финландска тийнейджърка. Иначе безспорният хит беше в Габрово, когато Аксел скочи в публиката, тя го понесе на ръце покрай бара и той, полегнал като фараон, каза: "Една водка, моля"! Или на промоцията на първия ни албум, когато пак скочи, но охраната не го разпозна и, когато се качи пак на сцената, го хвърлиха обратно в публиката... Опа, последна случка - когато Тимо се появи с розова фланелка на Madonna във "Фрактура".

Тимо: Най-много съм се забавлявал по време на концерта ни в столичния Военен клуб по случай издаването на първия ни албум. Докато свирех на китара, срязах върховете на пръстите си и имаше доста кръв по сцената... Чувствах се като рок звезда, ха-ха!

Емо: Ооо, не питай - за това можем да напишем цяла книга! Нямаме концерт, който да не е бил уникален в куриозен аспект. Пичове, тря’а да напра’им филм - просто ще има трупове на умрели от смях в киносалона!

А с кои групи никога не бихте желали да имате нещо общо?

Aксел: С които не ни уреди мениджърът.

Бобз: Няма такива - винаги ще се позабавляваме за сметка на някой друг.

Додо: Fates Warning.

Тимо: Poison, ха-ха!

Емо: Slipknot - зверска група, зверска музика, а говорят най-зверските глупости в интервюта и на сцената.

Споменавайки сцената - с кои ваши колеги ще обикаляте България по време на предстоящото ви промо-турне за представянето на "Not Blond Enough to Survyve the Holocaust" и, разбира се, кога и къде ще се проведат концертите?

Додо: Тук Бобз ще сложи един списък...

Бобз: Няма да сложа - датите станаха ясни онзи ден и нямахме време да говорим с бандите. Ще се разбере скоро обаче...

Aксел: Всички места и дати от турнето ги има на myspace.com/fyeld.

Да завършим с малко практическа информация. Къде и на каква цена ще можем да се сдобием с новия ви албум, ще има ли "стандартни" и "специални" издания и т.н.?

Aксел: Навсякъде, където свирим, ще има копия от албума. Всички, които аз съм докоснал, ще бъдат специални. Мисля, че всеки ще може да си го позволи.

Додо: Изданието може да се купи на всеки наш концерт, както и първия ни албум, между другото. Отделно - в магазините в цяла България и в Интернет.

Има ли нещо, което пропуснахме да изясним с горните въпроси?

Додо: Не мисля.

Емо: Да, но трябва да има материал и за следващите интервюта, така че ще пропусна за момента.

Бобз: Че сме гейове и слушаме Pet Shop Boys.

Aксел: В момента по телевизора тече "Кървав спорт". Не мога да се съсредоточа.

А има ли въпроси, които ненавиждате? Изключваме задължителните "Защо пеете на английски?" и "Какви са бъдещите ви творчески планове?"...

Aксел: Обичам и мразя всичко. Въобще не знам за какво става въпрос.

Емо: Ти вече успя да зададеш два такива в началото, но няма да кажа кои са. Важното е, че отговорих и на двата, ха-ха!

Бобз: "Защо не пеете на български?"

Тимо: Дразня се от въпроси, свързани с Финландия.

Додо: Сегаааа, момчета, кой от вас е певецът?" или "Бонзо Бонъм беше страшен барабанист, нали?" или "Е, откъде го хвана тоя хепатит?" Ми как да знам бе, алооо - нали ако знаех, нямаше да го хвана!

Нещо за финал?

Додо: Скоро няма да има финал!

Бобз: За финал - когато сме на смъртен одър. Иначе - "Katehizis" управлява, "VIP Dance" смуче! Поздрави на всички!

Емо: Благодарим на всички за всичко. Който дойде на промоцията - ще му се поклоня от сцената!

Тимо: Are you blond enough?

Aксел: Finished.