Loz Taylor: "Хората ще разпознаят звученето на WHILE SHE SLEEPS дори и да напишем кънтри песен"

14 авг 2023, 11:39 ч. 1114 / 21 2
пред./следв.

   Преди три седмици енергичните британци WHILE SHE SLEEPS гостуваха за втори път у нас. Изпълнението им беше на 27 юли в рамките на първия ден от концертната серия "Burgas Summer Live". Събитието се проведе на пристанището в морския град Бургас и бе организирано от "Fest Team".

   От първото им идване в България през 2016 г. WHILE SHE SLEEPS израснаха много и голямата сцена е вече техен дом. Няколко часа преди изпълнението им от WeRock.bg се срещнахме с фронтмена на бандата Loz Taylor.

   В интервюто, което той даде за медията ни, обсъдихме някои важни теми като психичното здраве, плюсовете и минусите на това да си независима банда в съвременната музикална индустрия и отговорността, която музикантите носят спрямо феновете си.

   Какво точно си казахме може да прочетете по-долу в първото интервю на WHILE SHE SLEEPS за WeRock.bg.

 

loz taylor

 

Как една независима банда се справя с предизвикателствата, които идват с това сам да промотираш музиката си в съвременната музикална индустрия?
Харчим много пари, ха-ха. Нито сме стара, нито сме нова банда. Намираме се някъде по средата. С времето се научихме да се адаптираме към начина, по който се променят не само различните платформи, но и процесът на създаване на музика. Това изкъсо следене на нещата е задача, с която не спираме да се занимаваме. Свикнали сме с динамичните промени в индустрията. Днес това е една идея по-трудно, защото в наши дни много повече хора слушат музика в сравнение с например преди 15 години. Важно е да си в час с нещата и да следиш развитието на познатите платформи, възникването на нови такива и т.н. Честно казано, всички тези работи не са за мен, но останалите момчета от бандата следят как се случват нещата.

Когато говорим за артистична свобода, как би описал разликата между това да си независим и да работиш с даден лейбъл?
За много банди големите лейбъли определено са добро нещо. Можеш да научиш много от тях. Най-вече когато все още си нов в играта и тепърва утъпкваш пътя си напред и не знаеш как работи индустрията. Големите лейбъли имат възможността да направят страхотни неща за групите. Ние обаче се чувствахме сякаш ангажираме десет човека да свършат нещо, с което бихме могли да се справим сами. Често се сблъсквахме с това чувство. Адски активни сме и сме инвестирани във всичко, което се случва с бандата. Затова когато срещахме едни и същи грешки си задавахме въпроса "Защо разчитаме на пет, шест или седем човека да свършат това?", та за самите нас не беше особено трудно да направим тази крачка и да станем независими. Старая се да не забравям, че всяка група е различна и работи по свой си начин. Каквото се получава за едни, не би се получило за нас. Нашата работна етика винаги е била направи си сам. Поради тези причини видяхме смисъл в това да поемем по свой собствен път.

Какви са плюсовете и минусите на това сам да издаваш албумите си?
Един от минусите е, че е лесно да подцениш колко много работа всъщност те чака. Трудно е да намериш баланса. Постоянно жонглираш... Вместо да се концентрираш върху музиката и изкуството, вниманието ти е разделено между шест-седем различни неща. Това е може би основното нещо - колкото повече хора извадиш от уравнението, толкова повече работа имаш самия ти. Но същевременно придобиваш много повече контрол и имаш по-ясно разбиране относно това как се случват нещата. Определено е доста работа, но както ти казваш - има своите плюсове и минуси.

Какво би посъветвал младото си Аз, чиято кариера тепърва започва?
Независимо колко силно се опитват да се сприятелят теб, хората в бизнеса не са твои приятели. Колкото и да харесват теб или бандата, в която свириш, за тях ти си поредната статистика. Това бих си казал - че хората в бизнеса не са ми приятели.

Нека те върна към развитието на платформите. По какъв начин тяхното популяризиране оказа влияние върху традиционните възможности за разпространение на музиката, която създаваш?
От гледна точка на обикновения човек, хората днес не са толкова склонни да отидат до някой местен клуб и да дадат шанс на група, която никога досега не са слушали. Което е тъжно, защото ъндърграундът ври и кипи от талант. От друга страна, с навлизането на стрийминг платформите предложенията за песни помагат доста за популяризирането на дадена банда. Много по-лесно е да попаднеш на артист, който досега не си срещал. Кофти е, че голяма част от малките клубове страдат от липса на публика, което води до по-трудно популяризиране на ъндърграунда. Днес феновете са улеснени, защото могат да влязат в "YouTube" и да си създадат мнение за някоя малка банда на база неин видеоклип, който са гледали и без да им се налага да излязат от у тях да решат дали да посетят концерта ѝ.

eino & loz taylor interview

В свят, в който социалните мрежи доминират всяка сфера от ежедневието ни, как успяваш да създадеш смислена връзка с феновете си?
При нас всичко се свежда до това, че сме напълно честни с феновете си. Стараем се да сме здраво стъпили на земята и да не се възприемаме за големи рок звезди. Подхождаме към фен базата си по начин, чрез който ще разберат какво се случва с нас. Независимо дали иде реч за нов албум, обложка и т.н. Важното е да има прозрачност, за да знаят защо сме прибегнали към конкретните решения, които сме взели. Добър пример за това е заглавното парче от актуалния ни албум "Sleeps Society". Интрото в неговия видеоклип е направено сякаш даваме пресконференция, на която обясняваме какво се промени в музикалната индустрия и защо нещата са по-трудни за бандите. Подобни неща, които те карат да излезеш от зоната си на комфорт, за да споделиш чувствителна информация имат два възможни развоя. Феновете ни показаха, че ни разбират и подкрепят в това, което предприехме. Важното в WHILE SHE SLEEPS е да не позволяваме на егото ни да застава на пътя ни. От деца не сме спирали да се изненадваме, че хората продължават да обичат да ни гледат. Това, че сме прозрачни и възможно най-честни с нашите почитатели ни помогна да изградим тази здрава връзка с тях.

Като музикант как успяваш да навигираш между нуждата си за индивидуалност и тенденциите, които сякаш определят правилата за това какво става популярно в индустрията?
Трудна задача е. През годините видях, че метъл музиката и множеството ѝ поджанрове е на приливи и отливи. Например, през последните 5-7 години виждаме силен възход на дет метъла, което ми напомня на начина, по който го слушах когато бях на 16. Странно е как нещата се въртят в кръговрат. Мисля, че това, което наблюдаваме днес е завръщането на периода от 90-те до първите няколко години от 21 век. Относно WHILE SHE SLEEPS, Sean свири на китара както никой друг. Начинът, по който подхождаме към вокалните партии както в студиото, така и на живо, не звучи като никой друг. Късметлии сме. Хората ще разпознаят звученето на WHILE SHE SLEEPS дори и да напишем кънтри песен. Но е трудно. В продължение на много години бях адски запален по метълкора и смятам, че ако се прави както трябва може да бъде един страхотен жанр. Но с времето се пренасити, което е една от основните причини да поемем по друг път и да започнем да експериментираме със звученето си. Сега има толкова много поджанрове и различни неща в метълкора... За известно време дори беше мръсна дума. Смятам, че причината да успеем да запазим своята индивидуалност е, че никога не сме искали да звучим като някой друг. Въпреки че може да черпим вдъхновение от различни неща, то е именно само това - вдъхновение. Честно казано хич не ми харесва когато вдъхновението от даден артист е преобладаващия елемент в музиката на някоя банда. Положението е малко "Виждам какво правиш, но не разбирам защо разчиташ толкова много на това вдъхновение?".

Хората имат склонността да се обръщат към музиката като форма на бягство от проблемите си. Носи ли музикантът отговорност за това да засяга екзистенциални теми в музиката си или трябва да осигури единствено моментно бягство от тези проблеми? Или истината е някъде по средата?
Ще се съглася, че истината е някъде по средата. За WHILE SHE SLEEPS е въпрос на поетично писане, чрез което човекът от другата страна да вземе нещо за себе си. От една страна текстовете ни биха могли да имат различни значения и мисля, че тази поетична свобода е истински важна за нас. От друга страна обаче понякога сме директни в посланието си, защото искаме да бъдем сигурни, че то ще бъде разбрано. Мисля, че най-важното в случая е намирането на златната среда. Човешко е да искаш да излееш всичко, което таиш в себе си, в музиката, която създаваш, но същевременно е добре да има малко мистерия и поетична свобода. Както самия ти каза музиката е отдушник за хората. За мен също винаги е била това. Още от детските ми години е извор на възможност да изразя себе си. Когато сляза от сцената се чувствам отпуснат. Същото като да отидеш на фитнес и да се почувстваш добре след тренировката. Трябва да намериш начин да се мотивираш, за да изкараш тази енергия от себе си. Важно е да запазиш поетичната свобода, за да може всеки един от феновете ти да вземе за себе си това, което му е нужно. Но понякога е нужно да бъдеш директен в посланията си. Затова смятам, че намирането на златната среда е важно.

През последните години все повече хора започнаха да говорят за психичното здраве. Какво според теб ни накара да направим тази необходима крачка, за разлика от обществото в миналото, когато тази тема беше силно стигматизирана?
Мисля, че до известна степен това е естественото развитие на събитията, в които хората все по-често виждат, че и други преминават през същите неща като тях. От гледната точка на музикантите, неща като "Instagram" могат да направят така, че животът ти да изглежда перфектен. Онзи ден видях меме, на което беше изобразена ябълка, седяща пред огледало. В задната си част беше гнила, но предната, която е наистина хубава, беше тази, която огледалото отразяваше. Това е добро описание на влиянието, което социалните мрежи могат да окажат върху възприятията ни. Изключително важно е да адресираме тези проблеми, за да можем да израстваме и да се развиваме. Що се отнася до мен, в миналото често се криех зад алкохола и наркотиците. Не беше с цел да се оплаквам, а по-скоро се случваше така - излизах на сцената, изнасях концерта и след това се правих трудно разпознаваем. По този начин не се налага да се сблъскваш с проблемите си, защото можеш просто да се скриеш от тях. През последните няколко години съм доста по-широкоскроен и умът ми е по-избистрен. Започнах да говоря за тези неща с момчетата от бандата, семейството и приятелите си. Честно казано именно това е ключът. Това е важното нещо. Мисля, че социалните мрежи бяха основния катализатор, но те същевременно могат и както казах по-рано - да прикрият проблема. Нещо като нож с две остриета са.

Твоят опит на какво те научи? Как успяваш да се справиш с тези проблеми, които всеки един от нас има?
Никога не съм бил от хората, които тренират, но започнах да бягам по време на ковид локдауните. Тогава можеше да излезеш навън за едва няколко часа, та трябваше да ги инвестирам в упражнения. Така започна промяната при мен. Това беше нещото, което ми помогна да избистря съзнанието си. По това време нямахме възможността да изнасяме концерти и се налагаше да тренирам. След като започнах с тренировките сякаш презаредих батериите си и започнах да се справям с проблемите, които имах. Също така спрях пиенето, наркотиците и бягането от всички мисли и чувства, които таих в себе си. Тези преживявания бяха ключови за мен. Разполагах с много време, в което бях трезвен и можех да осъзная какво се случва, за да мисля ясно за нещата. Това беше повратна точка в моя живот, в която всъщност се почувствах по-щастлив. Алкохолът и наркотиците вече не бяха патерицата, на която имах нужда да се облегна. Патерицата, на която се подпрях бяха тренировките и избистреният ми ум. Бих посъветвал всеки, който се чувства по определен начин, да говори с хората около себе си. Както и да опита да тренира или поне да ходи на дълги разходки. И след това да опита да се отдалечи от алкохола и наркотиците, за да вземе контрола обратно в свои ръце.

Искрено ти благодаря за отделното време, Loz. Оставям последните думи на теб.
Благодаря ти за възможността! Искам да се обърна и към всички, които ще прочетат това интервю. Благодаря ви, че следите WHILE SHE SLEEPS! Въпрос на време е да се завърнем с нова музика. До скоро!

 

Автор: Eino
Снимки: Борис Алмишев

 

иван & loz taylor



Коментари   (2)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Докато тя спи 15.08.2023 08:43:34 отговори + 4 0
Интересно интервю. Особено частта с личния му живот накрая Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Джингиби 15.08.2023 06:55:40 отговори + 2 0
Fest team да се стягат и вече да преговарят за следваща дата, в която да ги поканят. С Architects бяха страхотен комплект. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".