Интервю на Адриан "Maldoror" Лазаровски с Markus Grosskopf от Helloween
-
Metal Katehizis: Здрасти, Markus, и честит рожден ден!
Markus Grosskopf: Здравей, Adrian, благодаря ти много!
Желая ти всичко най-хубаво, страхотно да си изкараш днес и да ти се сбъднат всички мечти!
Мерси! Да ти кажа честно, почти всичките ми мечти са се сбъднали, понеже свиря в банда като Helloween, ха-ха! Така че си мечтая само да съм жив и здрав и да продължавам да се занимавам с музика.
Между другото, знаеш ли, че и Стивън Кинг е роден днес?
О, така ли? Поздрави го от мен, ха-ха! Някой ден може да направя музиката за някой филм по книгите му… Ще бъде доста мрачна музика, ха-ха!
Как я караш тези дни?
О, добре съм, нямам търпение да тръгнем на турнето, че от доста време не сме ходили по турнета... Иначе за днес какво да ти кажа - на рождения си ден седя тука и давам интервюта…
Е, в такъв случай ти обещавам да не те тормозя много. Поздравления за "7 Sinners" - новият ви албум определено е сред най-бързите и агресивни неща, които сте записвали някога…
Благодаря ти! Много се радвам, че го оценяваш. По моето скромно мнение това е наистина най-твърдият материал, който сме създавали.
Нарочно ли решихте да го издадете точно след "Unarmed" - албума с акустичните и джазирани преработки на най-големите ви хитове?
Абе не съвсем, понеже като правихме "Unarmed", нямахме представа, че по-сетнешните ни неща ще станат толкова зверски, но когато първите песни от "7 Sinners" започнаха да се оформят по-детайлно, двамата с Weiki (Michael Weikath) си казахме, че ще се получи супер як контраст, ако избичим и останалите парчета в същия агресивен стил. Така че случайно стана, но пък важното е, че се получи готино!
Прави впечатление, че бързината и агресията в албума не са навредили ни най-малко на типичните за вас ярко изразени мелодични линии… Как успяхте да намерите този деликатен баланс?
В интерес на истината отначало песните не бяха толкова бързи, но щом Dani (Loeble) добави барабаните си, настана същинска лудница. А за тези парчета, където още не бе вкарал барабани, предложи да добави тук-там по-брутални пасажи (в "Are You Metal?" даже вкара няколко залпа бластбийтове), за да ги втежни още повече. Послушахме го и, както сам виждаш, резултатът е зашеметяващ. От момента на композирането им, като се мине през репетициите и се стигне до записите в студиото, новите песни ставаха все по-хеви и по-хеви, като заслугата е най-вече на Dani!
Поздрави го от мен!
Ще го поздравя. В същото време искам да отбележа и че не само Dani, но всички от групата дадохме своя принос за високото качество на "7 Sinners". Това е една от най-задружно и отборно създадените ни творби. От първото до последното парче, всичко е плод на общи усилия и не би могло да се роди без невероятната химия, която в момента цари вътре в Helloween.
След като сам отвори вратата към тази обширна тема, бъди така добър, ако обичаш, да довършиш започнатото.
Значи, първо всеки подготви своите идеи още вкъщи. После се събрахме заедно и започнахме да ги обсъждаме. Когато ги обсъдихме и набелязахме какво точно трябва да се свърши, взехме да работим по сглобките на отделните пасажи и да шлифоваме по-грубите идеи. През цялото време, откакто репетирахме, та чак до май, когато влязохме да записваме в "Mi Sueno" (студиото на Andi в Тенерифе), песните постепенно израстваха и се променяха, еволюираха пред очите ни, докато не се превърнаха в тези трепачи, които са в момента!
Звучиш доста развълнуван, но има защо - новият материал наистина е убийствен, а и си рожденик все пак… В "7 Sinners" се долавят и някои по-модерни, нетрадиционни за вас елементи… Предполагам, че заслугата за тях е на Andi, прав ли съм?
Абсолютно. Той е най-отворен към новото от всички в бандата, за разлика от мен и Weiki, които си падаме малко традиционалисти… Интересното е, че Andi влага не само модерно звучене и подходи в своите композиции, но и модерни идеи, модерно светоусещане… уф, не знам как точно да го изразя… нещо, което зарежда самата песен отвътре.
Напълно те разбирам.
И не е само той. Ето, да вземем и Sascha например - той също мисли изключително оригинално, влага свежи идеи в парчетата си и спомага за по-разнообразното ни звучене… Специално при новия албум успяхме да съчетаем най-доброто от всички тези страни накуп - традиционният, типичен Helloween-ско стил се среща с модерното мислене на Andi и разчупените, разнообразни идеи на Sascha, а за капак на всичко Dani свири като чудовищна машина и споява всичко това в един брутален стоманен юмрук.
Страхотно го каза! Ще взема да те цитирам за ревюто си, ха-ха! Между другото, кои са тези "7 грешници"? Сещам се за петима от тях, но останалите…
Как кои? Вие от бандата. Ти, Weiki, Andi, Sascha и Dani.
Правилно! Заслужаваш да ти кажа кои са и другите двама, защото повечето хора ще го разберат едва когато албумът се появи официално на пазара. Шестият грешник е Пазителят (The Keeper) - един много стар, стар грешник, който е с нас почти от самото начало, а седмият е Тиквата.
Тиквата? Уили?
Да, именно. Самият Уили. Един голям грешник, мен ако питаш, ха-ха-ха! По-стар и от Пазителя даже…
А, така значи… Защото имаше разни слухове и надежди на феновете, че Kai Hansen и Roland Grapow свирят като гост-музиканти в диска, но явно са били само слухове…
О, не, дори не сме намеквали за подобно нещо!
Може би са били продиктувани от съвместното ви изпълнение с Kai Hansen на последния ви концерт у нас…
Съжалявам, ако трябва да разочаровам някого, но не, нито един от двамата не участва в албума.
Добре, да сменим темата. Кажи ми нещо повече за обложката - доста мрачна и зловеща изглежда…
О, да, и аз много я харесвам. Като цяло не е нещо кой знае какво, имам предвид, зад нея не стои някаква по-дълбока идея, но пък си е страшно ефектна. Нали знаеш, че винаги сме обичали да се заиграваме с числото 7 - донякъде, защото е противоположното на 6…6…6, ха-ха! Така че хем я има седмицата, хем изглежда изродско, хем и си пасва напълно с духа и излъчването на албума.
Малко ми напомня за артуърка и атмосферата на "The Dark Ride"… Там имахме въртележка (в едноименната песен), а тук - въртящи се ножове…
Да, има такова нещо, не се бях замислял… Определено новата обложка си е доста мрачна, нищо общо няма с онова "Happy Happy Helloween" светоусещане и настроение…
А защо изобщо поехте в толкова мрачна посока? От "Rabbit Don't Come Easy" нататък в творчеството ви преобладават по-жизнерадостните и позитивни нотки и дори "Gambling With The Devil" си беше доста карнавален…
Честно казано, няма конкретна причина. Така се получи и си казахме: "Защо пък да не поразнообразим малко нещата?" Ето защо всички песни придобиха този зъл, навъсен, хапещ облик…
Другият мрачен албум в дискографията ви без съмнение е "The Dark Ride". Как би го сравнил с новия?
Хъм, интересен въпрос. Мисля, че "7 Sinners" е много по-хелоуински албум, в смисъл, изпълнен с традиционни за нас неща, и макар и мрачен и зловещ, е мрачен и зловещ по типично наш, "хелоуински" начин. Докато "The Dark Ride" до голяма степен бе създаден под давлението на продуценти и външни за групата хора. Новият диск е къде-къде по-органичен и цялостен и въпреки твърдото му звучене, не можеш да го сбъркаш - това си е сто процента Helloween!
Но не е концептуален, нали? Или бъркам?
Не, не е. Има някои общи тематични нишки, които обвързват повечето композиции, но принципно не е концептуална творба.
Другото число, което се набива на очи освен 7, е 13 - от една страна, това е тринайсетият ви студиен албум (без да броим "Metal Jukebox" и "Unarmed"), а от друга - песните в него са точно 13…
Ха! Гледай ти! Ти си първият, който ми го казва! Определено не сме го направили нарочно - случайно е станало, но гледай колко готино се е получило! Виж ти!
Е, след като те зарадвах така, би ли бил така добър да ми кажеш по няколко думи за всяка от песните?
За всяка от песните… Ама те са много бе!
Знам, че са много, но нали днес имаш рожден ден и така нататък… Предишният път, когато разговаряхме покрай "Keeper Of The Seven Keys: The Legacy", ми отказа, та сега можеш да се реваншираш…
Хубаво, ама ги нямам пред мен…
Аз ги имам, ще ти казвам заглавията. Става ли?
Става, давай.
"Where The Sinners Go" - една от любимите ми, много силна отваряща композиция, изпълнена с голяма мощ. Има нещо изключително могъщо, стадионно в нея, и ми се иска да я свирим на живо, защото ще има страшен ефект върху публиката.
"Are You Metal?" - нещо като изповед на Andi в духа на целия албум. Посланието й е да си припомним миналото, когато сме израснали с любимата си музика, която после сме започнали да свирим. Съкровена изповед за истинската любов към истинската музика.
"Who is Mr. Madman?" - много си обичам това парче, защото като музика и текстове препраща към историята за Джентълмена… онзи от "Perfect Gentleman". Разказва се за него - къде е сега, какво прави и така нататък. Затова включихме в нея и мелодията от "Perfect Gentleman"… Много зарибяващо парче!
"Raise The Noise" - по-традиционна песен, написана от мистър Weikath. Веднага се вижда, че е композирана от него - просто си личи отвсякъде. И това на мен адски ми харесва.
"World Of Fantasy" - аз я написах, наблягайки здраво на мелодията и на по-лекото звучене, и когато я предложих на момчетата, никаква идея си нямах в какъв албум ще попадне. Те обаче много я харесаха и я сложиха на пето място, защото така щяла да даде глътка на въздух на слушателя след първоначалните тресни, ха-ха. Нещо като светлинка в края на тунела… Или по-точно в средата му, ха-ха-ха!
"Long Live The King" - страхотна композиция, която Andi посвети на своите герои Judas Priest и Ronnie James Dio, за да покаже откъде е тръгнал и че още помни своите герои. Отдаване на почит към най-големите.
"The Smile Of The Sun" - изключително интересно парче. Някои го определят като балада, макар че не е съвсем балада. В същото време заглавието му е "Усмивката на слънцето", ала нищо усмихнато и слънчево няма в него; то си е мрачно като останалите в диска. Много го харесвам заради уникалната му атмосфера и страхотния аранжимент. Това е и ключът към основната идея на албума.
"You Stupid Mankind" - изумителна песен, рожба на мистър Gerstner. Той имаше разни шантави идеи, които разработи по не по-малко шантав начин, и парчето си пасна невероятно на новия материал.
"If A Mountain Could Talk" - моя песен. Роди се в главата ми точно с този стих - "Ако планината можеше да говори" - и впоследствие той се превърна в нейно заглавие. Замислих се какво правим с природата, без да се замислим, колко безотговорно се отнасяме към Земята и как ли биха реагирали планините и океаните на безумното ни поведение. Така от едно простичко стихче израсна цяла седем-минутна композиция в типичния за Helloween стил, с множество разнообразни моменти и изобилие от различни, кореспондиращи си една с друга части.
"The Sage, The Fool, The Sinner" - типичен пример за това как Weiki пише песни. Той винаги е харесвал гръмките, разгърнати, завладяващи припеви с ярко изразени вокални линии, и центрира около тях останалите елементи от парчето. Истинска класика!
"My Sacrifice" - друга страхотна композиция от Sascha. Оригинален прочит на традиционни за нас неща, но поднесени по такъв начин, че да се впишат в цялата концепция на "7 Sinners".
"Not Yet Today" - едноминутно интро, което Аndi създаде, за да потопи слушателите още по-силно във финалното парче.
"Far In The Future" - много интересна, бих казал дори експериментална песен, отново рожба на Andi, която показва как може да се съчетават класическите Helloween-елементи с далеч по-модерни и разчупени неща, без да се губи идентичността на групата.
Благодаря ти много! Забелязвам, че след "Rabbit Don't Come Easy" ти сякаш се отприщи нещо и вече пишеш далеч повече материал в сравнение с по-ранните години на бандата…
Да, има нещо такова. През 80-те повечето ми песни попадаха в Б-страните на синглите, но напоследък явно съм задобрял повече, ха-ха! Дали съм станал по-взискателен към себе си - не знам, сигурно, но за разлика от преди сега вече си записвам всяка идея, която ме осени. Никога не знаеш откъде ще изскочи заекът, ха-ха!
Имаш ли си любим албум на Helloween?
Не е само един. Обожавам двата Keeper-a, "Walls Of Jericho" и "Master Of The Rings" - с него отново намерихме себе си в един доста труден за бандата момент.
През януари ще свирите в България за пети път.
Да, и очакваме с нетърпение тази дата. Толкова пъти сме били при вас и винаги сме си изкарвали страхотно. С всеки следващ концерт у вас познатите ми лица в публиката се увеличават, което е супер. Надявам се да дойдат още повече хора, защото след всеки наш концерт феновете разказват на приятелите си как е било, а така много хора ще ни видят бандата в наистина невероятна форма!
Сигурен съм в това, особено ако изпълните повечко неща от последния албум…
О, ще свирим минимум три-четири песни от него.
Как оценяваш българската публика? По-различна ли е от останалите, пред които сте свирили?
Едно е безспорно - вашата публика е изключително емоционална. Рядко свирим пред толкова емоционална аудитория.
Какви са спомените ти от последния ви тукашен концерт с Gamma Ray?
Много добри. Беше невероятно забавно да сме на турне с тях, и двете групи максимално се изкефихме. Сега очаквам същото да се повтори и със Stratovarius, които са извънредно квалитетна банда. Ето защо смятаме да им отпуснем не 45 минути, както би трябвало да стане по план, а повече от час, защото напълно го заслужават. Така че януарското ни шоу определено ще бъде много специално!
Пoпитах те за концерта ви с Gamma Ray, понеже ми е интересно как се развиват отношенията ви с Kai Hansen…
Как да се развиват, в много добра посока се развиват… Всички се радваме, когато се видим, непременно сядаме да се почерпим заедно и така.
Може ли същото да се каже и за отношенията ви с Roland Grapow?
Ами… почти. Видим ли се, сядаме на по бира, разменяме си майтапи, смеем се… Само се чудя защо този човек не прави концерти? Хубави албуми прави, но защо не тръгва по турнета след това… а, де? Би ли ми го обяснил?
Ти сто процента знаеш по-добре от мен.
Това, което аз знам, е, че Roland Grapow е един изключителен мързеливец. Това е той.
Какво мислиш за последния албум на Masterplan?
Не съм го чул още, но хората го хвалят. Ето защо групата би трябвало да е на турне, а не да си губи напразно времето…
Да не говорим повече за него. Какво става със страничните ти проекти?
Засега нищо, понеже съм твърде зает с Helloween. Иначе последното, което направих, беше "Bassinvaders", сигурно си го чул... Що се отнася до Kickhunter, вече не се занимавам с тях, защото не правят никакви концерти. Виждаш ли колко е важно да се правят концерти?
Определено. Какво би казал на всички онези пауър-спийд групи, вдъхновени от Helloween?
Първо бих им изразил своята благодарност, задето ни харесват, а после бих им пожелал по-скоро да открият своя собствен стил. Съзнавам, че не е никак лесно, но само това е пътят към успеха. С копиране не се стига доникъде.
Благодаря ти много за отзивчивостта и отделеното време, Markus. Чао и наздраве!
Кои са петимата според теб?
