Прочетете интервю със SCORPIONS преди концерта им в София

8 дек 2013, 21:55 ч. 1108 / 6 1
пред./следв.
Малко преди петия концерт на SCORPIONS у нас, WeRock.bg се свърза с Matthias Jabs - соло китарист в групата от 35 години, който бе така любезен да отговори на всичките ни въпроси. Какви са неговите взаимоотношения с бившите членове на бандата Uli Jon Roth и Michael Schenker, какво е посланието, което SCORPIONS оставят след себе си, откъде идва голямата промяна в звученето на групата в края на 70-те години на миналия век, защо музиката й е успешна независимо от различните музикални периоди, как се създава хит, актуална ли е днес песента "Wind of Change" и състоя ли се изобщо промяната в Източния блок според Matthias? Как се стигна до записването на концерта "MTV Unplugged" в Атина и как бяха подбрани песните за него, какъв би бил животът му, ако не беше станал китарист на SCORPIONS и какво ще представи този път групата на българската публика? Всичко това ще разберете от разговора ни с хер Jabs по-долу.

   Както знаете, "Скорпионите" идват отново у нас за концерт в зала "Арена Армеец" в София, а до утре, 9 декември, имате шанс да спечелите две покани за събитието.

scorpions

   WeRock.bg: Здравей, Matthias! Как си? Къде те намирам в момента?
   Matthias Jabs: Благодаря, добре съм! В момента се намирам в студиото и давам интервюта. Едно от тях е за теб.

   Ако нямаш нищо против, бих искал в началото на нашия разговор да те върна доста назад във времето. През 1978 година ти стана част от Scorpions, заменяйки като соло китарист Uli Jon Roth и Michael Schenker. Какви бяха взаимоотношенията помежду ви през годините и какво е твоето мнение за тях като китаристи и музиканти?
   Да, аз се присъединих към Scorpions през 1978 година, идвайки на мястото на Uli. По това време Michael беше с нас само за няколко концерта, след което отново напусна групата. Всъщност, той участва в записите само на първия албум - "Lonesome Crow". Реално погледнато не е бил дълго време китарист на Scorpions. Трябва да ти кажа, че преди аз да се присъединя към бандата, дори преди Uli да го направи, двамата живеехме в един и същи квартал на Хановер. Аз бях съученик с по-малкия му брат. Michael също го познавах доста преди 1978-а. Така че ние тримата имахме връзка помежду си от доста време. Много добри приятели сме и между нас никога не е имало проблеми или конфликти. Последно се видях с Michael по време на турнето ни в Америка. Там той свиреше със собствената си група. Част от нея сега е и Herman Rarebell, който също през годините е бил член на Scorpions (като барабанист в периода 1977-1995 Rarebell е записал с групата осем студийни албума - бел. ред.) И той ми е много добър приятел до ден днешен, въпреки че ни напусна в средата на 90-те. Хубавото е, че между всички бивши и настоящи членове на Scorpions има добро разбирателство и няма никакви проблеми. Що се отнася до втората част на питането ти, бих казал, че Uli и Michael са страхотни китаристи. Няма две мнения по този въпрос.

   Scorpions имат 48-годишна история, а ти си техен китарист от 35 години. Част си от най-успешните албуми и песни, създадени от тази група. Какво според теб е посланието, което оставяте след себе си?
   Scorpions са една от много малкото музикални формации, които могат без проблеми да свирят във всяка една страна по света. Известни сме навсякъде. Аляска, Аржентина, Корея, Япония, Тайланд, Европа, Русия, САЩ, Канада, Мароко, Израел, Египет - която и държава, континент или място да избереш, там хората ще знаят за нас. Без да са от значение различните култури, езици или религии в тези държави, хората в тях ни харесват. И според мен единствената възможна причина за това е нашата музика. Емоцията, която ние, като музиканти, влагаме в нея. Друго важно нещо са самите хора в групата. Вземи за пример кавър версиите, които други банди правят на наши песни - никоя от тях никога не става известна. Композициите звучат добре само когато ние ги свирим. Хората ни обичат и идват с голямо желание на нашите концерти именно защото искат да чуят тези песни представени от нас. Явно ние, като музиканти, успяваме да предадем онова чувство, което влагаме в музиката си, на хората.

   А ако можеше да се върнеш назад във времето, би ли променил нещо, свързано с историята на групата през тези 35 години?
   Не бих променил нищо, защото така или иначе това е невъзможно да се случи, ха-ха-ха! Поглеждайки назад във времето, виждам само един момент в историята на Scorpions, когато загубихме ориентация. Това се случи през втората половина на 90-те години на миналия век. Когато малко преди това гръндж музиката стана популярна, много хора казаха, че рокът от 80-те е вече ужасно остарял и не става за слушане. Музикантите са чувствителни хора и едно такова нещо няма как да не ти повлияе. В този период не бяхме сигурни какво точно трябва да направим. И ако се вслушаш в албума ни "Eye II Eye" от 1999-а, ще усетиш, че той не звучи като нещо, което е записано от Scorpions. Решението ни как да правим музика тогава, беше повлияно и от продуцентите, и от звукозаписната компания - всички искаха да ни насочат в определена посока, която нямаше нищо общо със самите нас и с разбирането ни относно тези неща. Бих казал, че това е единственият негативен момент в нашата кариера.
   Никога не сме обсъждали варианти за разпадането на групата. Дори когато преди две-три години решихме да сложим край на дългите турнета и записването на албуми, причината беше рутинното ежедневие, с което се сблъскваме вече толкова много години. Писане на песни. Записи в студиото. Промотиране на албум. Двугодишно турне. И после отново обратно в студиото. Едно и също се повтаря непрекъснато и дойде моментът, в който си казахме, че правим това от много дълго време и е необходима промяна. Но реално погледнато, никога не сме говорили за някаква раздяла. Не сме си и помисляли да спрем да правим музика. Всеки от нас е преди всичкото музикант и това няма как да се случи. Въпросът е да продължим да правим тези неща малко по-лежерно. С голямо удоволствие изнасяме по няколко концерта един след друг, примерно. Или участваме в специални проекти, като този, който направихме преди няколко месеца заедно с "MTV Unplugged" в Атина. Концертът ще бъде издаден съвсем скоро. В Гърция си изкарахме страхотно, а самото ни представяне беше с изцяло нова концепция и нови аранжименти на песните ни. Чуй го, сигурен съм, че ще ти хареса.

   През 1979 година излезе "Lovedrive". В този албум се усеща голяма промяна - както в композиционно отношение, така и като звучене на групата. Според теб какво наложи тази промяна, която бе основата на големия успех, който групата постигна впоследствие? Все пак това е и първият албум на Scorpions, в който ти се изявяваш като китарист.
   Смятам, че аз съм отговорен за тази промяна. Когато дойдох в групата, тя най-накрая започна да звучи като едно цяло. Преди това Scorpions вървяха сякаш в две различни посоки. Аз спомогнах много за промяната на звука и останалите музиканти в групата знаеха, че могат да разчитат на мен за тези неща. От този момент нататък ние вече имахме свое собствено, характерно звучене.

scorpions

   Scorpions са един от символите на музикалния преход между стария хард-рок от 70-те и хеви-метъла от 80-те години. Защо според теб групата бе успешна и в двата периода?
   Бих казал, че основната причина е писането на песни. Ако композициите, които правиш, са наистина добри, то те ще са успешни във всякакви музикални периоди. Винаги ще имаш възможност да ги представяш пред публика. Самите ние сме повлияни много от групи и музиканти, свирили в началото на 70-те години на миналия век, като Led Zeppelin, Deep Purple и Black Sabbath. Опитвахме се да приличаме на тях. Но на по-късен етап открихме нашия собствен стил, а с албума "Lovedrive" постигнахме и световен успех. В албумите ни "Blackout" и "Love at First Sting" музиката ни е повлияна от американските групи. С течение на времето се научихме и на още нещо, което е много важно - да правим добри концерти и шоу за публиката. Тогава в Европа почти никоя група не знаеше как се прави това. Американците обаче знаеха. Доста се учехме през годините и именно това ни помогна да станем по-големи професионалисти в работата си. Което е и нормално - младите банди се учат от по-старите. По онова време имахме щастието да свирим в големи зали и на стадиони, защото бяхме подгряваща група за концертите на AC/DC и Ted Nugent на едно американско турне. Това беше невероятен шанс за нас и ни помогна много за развитието ни като музиканти.

   Безспорно е, че Scorpions могат да бъдат наречени "Крале на баладите". Вие сте създали много баладични композиции, които са се превърнали във вечни хитове. Как се създава една успешна балада? И изобщо, има ли някаква формула за правене на хит?
   Не, не бих казал, че има такава формула. Да, баладите са много важна част от нашата музика, но дори и при по-твърдите песни най-важното нещо е мелодията. Всеки един от нас може да измисля и свири чудесни мелодии, особено що се отнася до баладите, тъй като в тяхната основа е именно мелодичността, а не ритъмът. Всички на този свят имат една част от себе си, която е подвластна на романтиката, и друга, която е някак си по-твърда, по-дива, по-агресивна. Съвсем нормално е, ако тръгнеш да създаваш някаква музика, тя да се влияе именно на тези твои две страни. Точно това се опитваме да правим и ние.

   На пресконференцията по време на последното ви гостуване тук зададох следващия въпрос на Klaus Meine. Бих искал обаче да чуя и твоето мнение. Преди 23 години Scorpions изпяха текста: "Did you ever think that we could be so close, like brothers?" Какво мислиш за това изречение днес? Как виждаш промените 23 години по-късно? Братя ли са днес хората от Западна Европа и Русия? Или от Западна и Източна Германия?
   Смятам, че има много истина в този текст. Откакто записахме песента, сме я изпълнявали ужасно много пъти в Източна Европа и Русия. Разликата, която виждам в тези страни, сравнено с онова, което беше преди 23 години, е огромна. Не знам дали ти и твоите сънародници виждате тази промяна, но за мен тя е очевидна и мисля, че положението днес е много по-добро, отколкото тогава. Хората са свободни. Могат да пътуват където си поискат. Никой няма да ги спре, никой няма да ги накаже затова. Те сами определят своите граници. Това е един съвсем нов свят. Градовете изглеждат по различен начин, хората също. По-младото поколение си няма никаква представа за какво си говорим в момента с теб, защото е родено след промените. И това е хубаво нещо. Положението беше ужасно за хората в държавите, които насила бяха вкарани в Източния блок. Ние осъзнахме това чак когато видяхме как през 1989 година тези страни отново извоюват своята независимост. Затова твърдя, че днес положението е наистина много по-добро.

   Последният ви засега албум завършва с чудесната песен "The Best Is Yet To Come". Какво всъщност ви предстои, след като няма да преустановявате съществуването на групата?
   Първото нещо, което ни предстои, е проектът, който направихме заедно с "MTV Unplugged". Те се свързаха с нас в началото на годината и ни попитаха дали нямаме желание да направим нещо подобно. Съгласихме се веднага, но подготовката за тези концерти беше доста дълга и сериозна. Аз ходих до Стокхолм три пъти, за да направя там новия аранжимент на песните заедно с продуцентите на проекта. Записахме 24 композиции, които предстои да излязат на CD и DVD. Направихме общо три концерта в огромен амфитеатър в Атина. Това ще бъде и първото издание на "MTV Unplugged", което е записано под открито небе. Публиката също беше страхотна. Предвидено е този концерт да излезе на музикалния пазар след четири дена (29-и ноември, бел. ред.) Само преди една година си нямахме никаква представа, че ще участваме в подобен проект, а ето че след броени дни целият свят ще може да го гледа. Това е много специално нещо за нас. Изглежда добре и звучи добре.

   Как подбрахте песните за сетлиста, който включва цели пет нови композиции, както и парчета, които не сте пели от много отдавна?
   Точно това беше и идеята за този концерт. Не искахме да записваме нещо, което сме правили и преди. Вече имахме зад гърба си концертния албум "Acoustica" и желанието ни беше да не се повтаряме. Затова решихме да изпълним няколко чисто нови песни, както и композиции, които не сме пели никога на живо. Подбрахме също така стари парчета от 70-те години, за които хората си мислят, че няма как да бъдат изпълнени акустично. Беше истинско предизвикателство да направим акустични варианти на "Hit Between the Eyes" и "Blackout", примерно. Идеята беше да не свирим само хитове, а накрая дори се опитахме да не включваме в сетлиста "Wind of Change", "Still Loving You" и "Rock You Like a Hurricane", но звукозаписната компания и MTV ни казаха: "Аааааа, не! Трябва да ги има!" Сега съм щастлив, че все пак ги изпяхме, защото публиката харесва много тези песни, а и на въпросния концерт те са с различно звучене.

   Как си представяш живота си, ако не беше станал част от Scorpions? Според теб как щеше да протече той?
   Нямам никаква идея. Иска ми се да си мисля, че отново щях да съм успешен музикант. Преди да се присъединя към групата, следвах право. Интересното е, че днес познавам повече адвокати, отколкото щях да познавам, ако бях станал такъв, ха-ха-ха! Всъщност, радвам се, че станах китарист, а не адвокат. Но едно е сигурно - при всички случаи щях да свиря на китара, независимо с какво се занимавах. Трудно е да си изкарваш парите като музикант, когато ти и музиката ти не са известни. Радостното за мен е, че със Scorpions успявам да работя това, което искам. Но никак не е лесно. Не си мисли, че всичко за нас идва ей така, по лесния начин. Точно обратното е. Иска се доста работа.

   Какво ще представите този път на българската публика? Да очакваме ли някакви изненади? Може би някои от новите песни, които изпълнихте в Атина?
   Обикновено решаваме какво да представим на даден концерт ден или два преди самата дата. Понякога сменяме избора си дори в деня на събитието. Със сигурност знам едно: винаги трябва да изпълняваме хитовете. Не може да се качим на сцената и да не изсвирим "Rock You Like a Hurricane", да речем. Истината е, че ние се интересуваме от сетлиста, който сме изпълнявали в съответния град при предишно наше гостуване, и правим съответните промени, за да не свирим всеки път едно и също нещо.

   Често на концертите си изпълнявате страхотния инструментал "Coast to Coast" от албума "Lovedrive". Защо след 1979 година не продължихте да записвате инструментални композиции в своите албуми?
   Добър въпрос. Опитваме се от време на време да правим подобни неща, но това съвсем не е лесно. Аз написах инструментално парче за новия ни акустичен албум, който излиза сега. Зададох си същия въпрос, който ми задаваш ти. По време на концертите винаги свирим "Coast to Coast", за да може Klaus поне за малко да си почине. А и хората харесват тази мелодия. Новият инструментал може да бъде изсвирен и с електрически китари, така че може би ще го включим като част от концертите си в бъдеще. Но пак ще ти кажа - никак не е лесно да създадеш едно такова парче. Когато пишеш музика за нормална песен, може да получиш вдъхновение от самия текст. Но когато няма текст, мелодията трябва да е достатъчно качествена, за да звучи добре и без вокално изпълнение. Необходим е съвсем различен подход. Чуй нашия концерт "MTV Unplugged" и ще видиш, че новият инструментал е доста интересен. Не звучи като нещо, което е направено от Scorpions.

   10-годишната ми дъщеря поиска да те попитам коя ти е любимата рок група. Имаш ли такава?
   Любима рок група? Нямам любими рок групи, защото те вече не съществуват, ха-ха-ха! Но все пак бих казал AC/DC.

   Интересно ми е дали си спомняш, че когато бяхте тук за последен път, през 2010-а, ти празнуваше своя 55-и рожден ден и докато бяхте на сцената, твоите колеги и цялата публика пяха за теб "Happy Birthday!"?
   Точно така беше, разбира се, че си спомням! Беше и доста студено тогава. Съвсем скоро отново имах рожден ден и отново бяхме на турне. Този път в Русия. Това ми се случва доста често, което означава, че обикновено групата в края на месец октомври изнася концерти, ха-ха-ха! Но трябва да ти кажа, че да си на сцената и цялата публика да пее за теб "Happy Birthday!" е страхотно изживяване! И винаги след такъв концерт партито е убийствено.

   Matthias, благодаря ти за това интервю и за отделеното време. Накрая, би ли казал няколко думи, специално за нашите читатели и за феновете ви в България?
   Да, разбира се!
   Привет на всички наши фенове в България! С радост очаквам завръщането ни във вашата страна, което ще се случи съвсем скоро - на 16 декември. Минаха цели три години от последната ни среща и е крайно време да се видим отново. Scorpions обичат да свирят в България, а по всичко изглежда, че рок феновете в тази страна харесват нашата музика. Затова се надявам, че заедно ще направим едно страхотно шоу. И този път не е нужно да пеете "Happy Birthday!" за мен.

Ози
Scorpions poster



Коментари   (1)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Марин 12.12.2013 21:53:29 отговори + 0 0
Уау...страхотно интервю, браво на Матиас! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".