Steffen Kummerer от OBSCURA: "Без вас, феновете, нямаше да сме тук"

12 фев 2020, 11:26 ч. 428 / 8 0
пред./следв.

   Изминаха почти 4 години от първото гостуване на германската дет метъл банда OBSCURA в България. Тогава те бяха съпорт на трибют формацията DEATH: DTA, а сега идват като хедлайнъри. При това - с подгряващи GOD DETHRONED и скоро след като подписаха с германския метъл гигант "Nuclear Blast".

   Несъмнено за четири години OBSCURA са израснали доста и след малко повече от седмица - на 20 февруари ще можем да се убедим в това на живо (поръчай билет за концерта онлайн). По-долу може да прочетете и изключително интересно интервю с лидера, китарист и вокалист на бандата Steffen Kummerer, който беше така любезен да отговори на въпросите на WeRock.bg.


obscura

Здравей, Steffen! Обаждам се от България, където съвсем скоро ще дойдете за първото си хедлайнърско шоу. Благодаря, че се съгласи на това интервю!
Привет! Сещам се, че идвах в страната ви преди няколко години в рамките на турнето с DEATH: DTA и OBSCURA, но за съжаление, нямах много свободно време и успях да се разходя колкото да изпия едно кафе. Надявам този път да имам възможността да опитам местна българска храна и да се разходя повече. Концертът беше готин, а публиката - енергична... Запомнящо се преживяване!

Преди да започнем с въпросите, искам да отправя искрените си поздравления относно подписването ви с "Nuclear Blast". Това е немалка стъпка нагоре и една нова страница в историята на групата.
Благодаря ти! Подписването с тях дойде в подходящ за нас момент, тъй като си търсихме нов "дом". В миналото работихме заедно с "Relapse Records", адски готин лейбъл, за който не мога да кажа нищо лошо. Хората там са страхотни, но самата компания е базирана в САЩ и се концентрира върху работата си с групи от този регион. Нещата за нас в САЩ се развиват добре, но в Европа сме доста назад спрямо собствените си стандарти и това ни принуди да потърсим друг лейбъл. Ситуацията е в сравнително начален стадий, но сме повече от доволни от видяното до момента. Очакват ни много нови и вълнуващи неща.

Актуалният ви албум "Diluvium" се появи през не толкова далечната 2018 година. С какво ще запомниш този период от развитието на групата?
Отзивите, които получихме от фенове и журналисти, бяха положителни, а турнетата, които осъществихме след издаването на албума, са най-успешните ни до момента. Имахме удоволствието да стъпим за пръв път в Австралия и Нова Зеландия, което само по себе си е достатъчно показателно, че нещата при нас се случват. Това може само да ни радва. Единственото решение от наша страна, което не намирам за особено добро, е, че издадохме албума през лятото. Не беше особено умна идея, но въпреки това албумът беше приет сравнително добре, което ме радва.

Знам, че "Diluvium" е последната глава от концепция, чието начало поставихте още с "Cosmogenesis" през 2009-а... Би ли разказал повече за тези истории?
През 2007 - 2008 г., не се сещам кога точно, започнахме да пишем песните за "Cosmogenesis". Тогава подписахме с "Relapse Records", за които говорихме по-рано. Договорът беше за четири студийни албума и още тогава решихме, че тези творби ще бъдат свързани една с друга. Основната идея, върху която стои тази концепция, е кръговратът на живота. "Cosmogenesis" е нещо като Големия взрив, от който започва всичко, "Omnivium" се концентрира върху еволюцията, "Akroasis" - върху оформянето на съзнанието, а "Diluvium" е апокалипсисът, след който нищо вече не е същото. Тези четири албума имат адски много допирни точки - музикална, лирическа, визуална и т.н. Обединени са от история, която започнахме преди десет години и развивахме с времето, докато създавахме всеки един от тях. Това, което се опитвам да кажа, е, че въпросната концепция не е нещо, което сме изградили изцяло още в самото начало. Развиваше се със самите нас през годините. Ако трябва да съм честен, нямахме представа, че ще ни отнеме десет години, за да я завършим.

Сега, след като сте готови с тази концепция, ви чака едно ново начало. Бял лист, върху който тепърва ще рисувате.
Вече съм се заел с писането на нов албум, но съм в доста начален стадий. Чувството е някак... освобождаващо. Просто защото не се налага да работим с идеята, че сме се заели с концепция, която се разпростира в четири албума. Както ти каза, започваме изцяло нова ера в развитието си. Чувството е отпускащо, релаксиращо, колкото и странно да звучи от устата на техничен дет метъл музикант, ха-ха. Наслаждавам се на текущия процес на създаване. Надявам се, че ще влезем в студио през идното лято. Почти съм готов с новите песни и съвсем скоро ще започнем преговори с продуцент. Организирани сме и се движим стъпка по стъпка.

Следващият въпрос е роден от чисто любопитство. Музиката на OBSCURA е доста технична. Как успяваш да свириш и пееш едновременно?
Всъщност, този въпрос е доста на място. Нещото, което винаги имам предвид, когато пиша музика, е, че песента няма просто да бъде записана, а и ще се изпълнява на живо. Преди всичко, OBSCURA е концертна група. Графикът ни е натоварен, но това ни помага да се концентрираме върху идеята, че песните, които създаваме, трябва да звучат добре не само в студиото, а и на живо. За това не се замисляш, когато си млад, този урок научаваш с времето. Когато съм на сцена, имам три задължения - да свиря, да пея и да забавлявам. В крайна сметка за един фен е важно не само да види музикантските ти умения, а и да му бъде изнесено шоу, след което ще си тръгне с усмивка на лицето.

Какви са изводите, до които си достигнал, бидейки част от съвременната дет метъл сцена?
Мисля, че броят на бандите, които творят в тази сфера, се увеличава. Някои от личните ми фаворити са ARCHSPIRE, BEYOND CREATION, RIVERS OF NIHIL... Допреди няколко години бяха подгряващи групи, а сега, напълно заслужено, са от любимите банди в тези среди. С годините изградиха свое собствено звучене, което ме кара да се гордея и да вярвам в това, че сцената е жива и продължава да се развива. Всяка година попадам на поне 1 - 2 банди, които успяват да ми грабнат вниманието и да ми харесат, защото правят нещо ново, нещо интересно и запомнящо се. Не мога да кажа със сигурност какво крие бъдещето на тази сцена, но виждам надежда в настоящето.

Има ли потенциала да достигне до по-широка публика?
Трудно е да се каже. Вземи за пример един не толкова техничен, но също екстремен стил - метълкор. Постоянството и качеството в този стил издигнаха групите до нови висоти. Има такива, които редовно събират по няколко хиляди човека. Наскоро гледах PARKWAY DRIVE, които се разраснаха адски много, особено тук, в Германия. Ако дет метъл групите работят на същото ниво, то може би един ден същото ще се случи и с тази сцена. Не бива обаче да забравяме, че в крайна сметка, тези неща до голяма степен зависят и от личния вкус на феновете.

obscura

Една от най-често срещаните теми в текстовете ви е философията. Изучаването ѝ води ли до отговори или единствено до повече въпроси?
Бих казал, че колкото повече достигаш до отговори, то толкова повече ти става ясно колко много има да научиш, колко много въпроси има, на които тепърва ще отговаряме. За съжаление, така и не успях да започна да уча философия в университета, но за щастие, около мен има хора, които изкараха тази специалност и такива, които все още я учат. Всеки един от тях разполага с различно мнение по дадена тема и често навлизат в интересни дискусии. Като се замислиш, подобни разговори са адски обогатяващи, защото ти предоставят възможността да погледнеш над нещо от нечия друга гледна точка. Независимо дали си съгласен с нея, или не, със сигурност има какво да вземеш за себе си. Колкото по-често представяш идеите си и работиш върху тях, толкова по-ясно ще ти бъде, че това, което знаеш, е миниатюрно спрямо това, което можеш да научиш.

Смяташ ли, че човечеството не се възползва пълноценно от огромните запаси от знания, с които разполагаме в днешно време?
Хм, това е добър въпрос. Нека помисля. Има немалко неща, за които все още нищо не знаем. Въпросителните са адски много... Проблемът, според мен, е, че не осъзнаваме какво сме научили до този момент и не успяваме да го надградим. Ако искаме да се развиваме, то трябва да строим върху това, което вече е направено, вместо да оставяме историята да се повтаря.

Безгранична ли е човешката креативност?
Със сигурност. Можеш ли да си представиш нещо, рано или късно ще го създадеш. Ако работиш по даден въпрос, то в един момент достигаш до отговора. Обикновено е много по-трудно, отколкото си мислиш, но в края на краищата, ако си целеустремен, ще постигнеш това, което искаш. Представи си, че си Галилео Галилей. Тогава всеки го е смятал за луд, но след години става ясно, че всъщност е бил прав. Идеите му са изпитани и доказани. Разполагаш ли със страст, време и пари, нищо не може да ти избяга.

Съгласен съм с теб. Изглежда сякаш хората масово не се замислят за последиците от действията си и това, което ще оставят, след като ги няма. На какво се дължи това?
Още един хубав въпрос! Поради ред причини, в много аспекти, животът в днешно време е усложнен, което кара хората да търсят най-лесния вариант за решение на проблемите си. Това не ги превръща в хора, а в овце. Съвременният свят е толкова забързан, че някои хора чисто и просто не издържат на темпото. Сигурен съм, че си забелязал как новите трендове изчезват толкова бързо, колкото са се появили. Всичко е толкова хаотично и обществото ни се променя с главоломни темпове. Вече съм на 35 години и когато започнах да се занимавам с музика, нещата бяха по-различни. Тогава ги нямаше мобилните устройства, които създават толкова удобства. Хората разчитат твърде много на тях. Липсва всякаква концентрация и организираност, когато нямат достъп до телефона си.

Сякаш масово са станали зависими от тях...
Именно! Разбира се, хубаво е да уточня, че използвам смартфоните като един от много примери, които се вписват в текущата ни тема. Хората пренасочват най-важните аспекти от живота си към малко устройство, което крият в джоба си. Ако това устройство го няма – те не могат да живеят нормално.

Какво според теб носи твърде много негативи в съвременния свят и в същото време може да бъде избегнато?
О, това е алчността! Хората стават все по-алчни. За един човек би било повече от възнаграждаващо, ако отдели от времето си, за да седне и да помисли сериозно от какво наистина има нужда в живота си. Има много богати личности, които, въпреки всичко материално около тях, се чувстват бедни. Трябва да си зададат въпроса: "Кое наистина е важно за мен?" и с времето ще подобрят състоянието си, спирайки да обръщат внимание на материалното.

Ако можеше, какво би променил в начина, по който хората се държат едни с други?
Спомням си, че преди години попаднах на интересна тема, сравняваща начините, по които децата биват възпитавани в различните периоди и култури от съвременното ни развитие. Изводът, до който достигнах през годините, е, че в процеса си на израстване все повече млади хора се превръщат в егоистични личности. Не знам, може би остарявам и се превръщам в Чичо Скрудж, но това е мнението ми по този въпрос. Хората се стремят да се издигат в дигитална среда, сред себеподобни, които дори не познават, за да водят живот, който не носи позитиви в дългосрочен план, опитвайки се да бъдат някого, който не са, вместо да се съсредоточат върху това да имат истински живот, чрез който ще бъдат удовлетворени спрямо себе си.

Съвременният свят е поел в една адски странна посока...
Точно това смятам и аз. Различните култури постепенно спират да обръщат внимание на редица важни за тях неща, сякаш в днешно време най-важното е да се издигнеш в обществото, да бъдеш важен. Защо? В миналото тези култури имаха черти, които ги отличават. За германците беше важно всичко да се случва по правилния начин, за южноевропейците най-важни бяха семейството и децата, за скандинавците - приятелските отношения. Все клишета, които се оказва, че са ключови за хуманното развитие на човека. Това са неща, които видях и научих, пътувайки из света през годините. Както вече казах, днес тези неща са оставени на заден план, за да може човек да има време да води втори живот в един дигитален свят. Бих спукал този балон, ако можех...

Сърдечно ти благодаря за отделеното време, Steffen. Последните думи са твои!
Страшно много оценявам стойностните въпроси, които зададе. Интервюто беше запомнящо се и смея да твърдя, че е най-приятното нещо, което ми се е случило днес.

Желая ти попътен вятър и до скоро!
Благодаря на теб и всички останали, които ни подкрепят. Колкото и клиширано да звучи, без вас няма да е същото. Без вас нямаше да сме тук. До скоро!

 

Автор: Eino
Снимки: Герасим Трифонов

 




Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".