Интервю на Envy с Duncan Patterson (Ion, екс-Anathema, Antimatter)
-
Metal Katehizis: Здравей, Duncan! Как си?
Duncan Patterson: Добре, благодаря. Наслаждавам се на гледката в Монтерей в Мексико.
-
Завиждам ти най-благородно... Не искам да отнемам много от времето ти, така че да караме по същество. В средата на май издаде втория албум с проекта си Ion. Страхотен е, съвсем сериозно, но защо се наложи да го чакаме толкова дълго? Изминаха цели 4 години от появата на дебюта "Madre, Protegenos" (2006)...
Мерси, радвам се, че ти харесва. И аз съм изключително доволен от крайния резултат. Що се отнася до причината за забавянето... Истината е, че преди около три години бях решил да се преселя в Гърция. Оставих дома си в Ирландия, закрих бизнеса си, разплатих се с данъчните, продадох всичките си мебели и вече бях готов за път, когато разбрах, че човекът, в чиято къща щях да се нанеса, е променил решението си в последния момент. Така се оказах един вид бездомен и съм в това положение и до днес. Сам разбираш, че не е лесно да се работи в такива условия, но въпреки това успях да завърша и издам албума.
-
Разбирам... Като изключим това неприятно стечение на обстоятелствата, имаше ли други паметни моменти по време на записите за "Immaculada"?
Голяма част от работата протече в провинцията на Португалия и ми достави неимоверно удоволствие. Приятелят ми Nuno Roberto, който бе тонрежисьор на записите, е изключително спокоен и уравновесен човек, с когото е ужасно приятно да се работи. Именно с него записах всички китари, мандолини и останалите струнни инструменти. Обикновено студиата ми се струват прекалено стерилни, щом стане дума за запис на акустична музика, но в случая се чувствах напълно в свои води.
-
Как би сравнил "Immaculada" с предшественика му "Madre, Protegenos" от чисто музикална гледна точка?
Двата албума са сходни, макар в новия да наблягам повече на акустичните инструменти. Освен това, след записите за "Madre, Protegenos" се научих да свиря на мандолина и това е доста осезаемо в "Immaculada".
-
А какво можеш да ни кажеш за текстовете в новия албум? Що за теми "възпяваш"?
Мисля, че повечето са достатъчно ясни. Вярно, има и някои по-поетични песни като едноименната и "Cetatea Cisnadioara", но и в тях стиховете са прости... В "Cetatea Cisnadioara" става дума за един концерт, който изнесох заедно с Danny и Vinny Cavanagh от Anathema в една преустроена църква в Румъния, разположена на едно възвишение. Публиката бе ограничена до 120 души и се получи доста задушевна атмосфера. Интересното е, че по време на сета ни се разрази буря и през прозорците започнаха да проблясват светкавици. Това продължи до самия край и точно тогава, по време на последните акорди, се разнесе чудовищен трясък от гръмотевица. Сигурен съм, че всички в помещението се почувствахме по един и същи начин, осъзнавайки могъществото на природните стихии... Реших да опиша онези мигове в песента.
-
Как избра множеството певци и музиканти, гостуващи в "Immaculada"? Сестрите Aoife и Lisa Cuthbert, чиито гласове се чуват в повечето песни в диска, са от Ирландия, колежката им Vic Anselmo е латвийка, Oana Alexandra Coman-Sipeanu - румънка, Laura Santos - аржентинка, Mark Kelson пее с австралийската метъл шайка The Eternal, Viola Roccagli - с италианците All My Faith Lost... Не беше ли прекалено трудно да събереш и организираш толкова много изпълнители от всички краища на света?
Не особено. Ако се заслушаш внимателно, ще чуеш, че албумът като цяло е с доста минималистично звучене. В предишния ми диск също имаше не малко гости и положението стоеше по абсолютно същия начин - просто поддържам връзка с хора от цял свят, в даден момент се сещам за някого, чийто глас или музикантски умения биха паснали на конкретна песен, свързвам се с него и го питам дали би проявил интерес, това е. Наясно съм, че списъкът с гости в книжката към диска е доста дълъг и кара хората да си представят крайния резултат като някакъв безкрайно сложен и многопластов шедьовър, но нещата далеч не стоят по този начин. Просто се заслушайте.
-
Част от "Immaculada" е записана в Португалия, друга - в Дъблин. Традиционните ирландски влияния са осезаеми в музиката ти, като същевременно работиш с певци от къде ли не. Ти самият свириш на мандолина - един типично средиземноморски инструмент... Можем ли да гледаме на Ion като на мултикултурно начинание? И каква всъщност е целта ти, обединявайки музикалното наследство на толкова различни народи?
По начина, по който току-що изложи нещата - да, бихме могли да говорим за Ion като за мултикултурен проект, но истината е, че не съм си поставял никакви цели. Просто се оставям на потока на мисълта си и накрая преценявам какво се е получило добре и какво - не. Нямам предварително начертан план. Непрекъснато се сблъсквам с какви ли не хора от цял свят. Някои от тях ценя повече, други - по-малко... Честно казано, имам късмет, че нямам постоянен дом, тъй като така не ми се налага да репетирам и записвам с едни и същи хора в един и същи град.
-
Споменавайки хората и музикалното им наследство, няма как да не попитам и за пра-прадядо ти Johnny Patterson. Бил е известен ирландски музикант, като една от песните му - "Goodbye Johnny Dear", може да бъде чута в твое изпълнение в дебютния албум на Ion...
О, наистина не знам откъде бих могъл да започна... Историята му е невероятна, така че може би ще е най-добре да насоча всеки, който се интересува, към сайта www.johnnyp.ie - там е описано всичко за Johnny Patterson. Във всеки случай, винаги ми става изключително приятно, когато чуя песните му да се пеят по кръчмите в Ирландия.
-
Прави впечатление, че животът и мислите ти, споделени в течение на настоящия разговор, гравитират основно в две посоки - Ирландия и Португалия. Първото е разбираемо, предвид корените ти, но откъде идва тази твоя привързаност към Португалия? Не само, че записваш там и си дал на новия си албум име на португалски (immaculada - чист, неопетнен), но и го издаваш чрез местната звукозаписна компания "Equilibrium Music".
Записвах в Португалия, защото там бяха най-добрите условия за работа за момента, но и не отричам, че съм влюбен в тази страна - хареса ми в мига, в който я видях за първи път. Храната е страхотна, климатът - също, хората са спокойни и дружелюбни... Прекарал съм дълго време там и имам много приятели и хубави спомени. Мисля, че още това лято ще отскоча дотам отново.
-
А защо не издаваш албумите на Ion чрез собствения си лейбъл "Strangelight Records"?
Не желая да се занимавам с бизнес, да гоня печалба и да се разправям с хора, които всячески се опитват да ме измамят. Не казвам, че ще спра да се занимавам с фирмата и че няма да издавам повече албуми чрез нея, но вероятно ще наема човек, който да движи нещата, тъй като самият аз не обичам да имам вземане-даване с т. нар. музикални бизнесмени - за мен те са отрова за музиката. За щастие, попаднах на точните хора в лицето на момчетата от "Equilibrium Music", с които поддържам по-скоро приятелски, отколкото работни отношения. Не си погаждаме номера, не се опитваме да се мамим взаимно и проявяваме разбиране, когато някой от плановете ни - бил той от моя или от тяхна страна, не доведе до желания резултат.
-
Да поговорим и за другите ти музикални начинания освен Ion. В блога си на адрес www.duncanpatterson.com пишеш, че замисляш да издадеш "класически запис". Би ли могъл да бъдеш малко по-конкретен?
Идеята ми е да запиша албум, в който да направя нещо като ретроспекция на цялата си кариера, като преработя избраните песни с класически аранжименти. Все още не знам точно кога и къде ще свърша цялата работа, но вече съм говорил с конкретни музиканти и автори на аранжименти, така че остава да уцелим момента, в който всеки от нас ще бъде на линия. Не бързам, но ми се иска да реализирам това свое хрумване по някое време догодина.
-
Доста по-рано на бял свят ще се появи ретроспективният бокс-сет "Alternative Matter", проследяващ съвместната ти кариера с Mick Moss в Antimatter. Какво по-точно ни очаква в това издание?
Множество демо записи и концертни версии на песни от първите ни албуми. Mick записа наново голяма част от партиите си, но на мен идеята не ми хареса и оставих всичко така, както си беше. Доколкото разбрах обаче, Mick все пак е презаписал и някои от моите партии... Но както и да е - като цяло не участвах кой знае колко в работата по "Alternative Matter", тъй като бях достатъчно зает със собствения си албум. Мисля, че ще се получи едно приятно издание за колекционери.
-
Знаем, че напусна Antimatter преди 5 години, но въпреки това продължаваш да правиш турнета с Mick...
Да, нямам нищо общо с Antimatter от 2005 г. насам. И да, просто от време на време се събираме с Mick и обикаляме за някой и друг акустичен концерт, това е.
-
Миналата година изнесохте един такъв концерт в София. С какви спомени си от престоя си тук?
О, да - концертът в София бе страхотен! Истински се впечатлих от уважението, което ни засвидетелства публиката в залата. По време на песните цареше тишина и си личеше, че хората са дошли, за да чуят музиката ни. В някои части на Европа публиката е разглезена от прекалено многото концерти, които й се предлагат, а и голяма част от хората идват да ни видят само заради мен, надявайки се да чуят някоя и друга песен на Anathema. Непрекъснато се чуват крясъци с желания за "Destiny Is Dead" и... По дяволите, та аз дори не съм слушал албума, от който е това парче, ха-ха! (Става дума за "Judgement" от 1999 г. Последният албум на Anathema, записан с Duncan Patterson, е "Alternative 4" от 1998 г. - б.а.) Ако тези хора бяха истински фенове на Anathema, щяха да знаят в кои албуми съм участвал и в кои - не. В България обаче цялата публика ни засвидетелства нужното уважение и в резултат се получи страхотна вечер. След концерта се напих безпаметно с червено вино и "Йегермайстер" и съм забравил якето, телефона и кредитните си карти в някакъв апартамент, където отидохме да купонясваме. Рокенрол, ха-ха-ха! С удоволствие бих посвирил отново в София и съм сигурен, че това ще стане рано или късно.
-
Забелязахме те в публиката и на първия концерт на Danny Cavanagh в България. Успя ли да чуеш последния му албум с някогашните ти бойни другари от Anathema, "We're Here Because We're Here"?
Да, вярно, че бях с него на концерта му в София... Относно новия диск на Anathema - чух го преди няколко седмици и се впечатлих истински. Спокойно мога да кажа, че това е най-доброто, което са записвали след напускането ми. Страхотен албум! Единственото, което бих ги посъветвал, е да спрат да се изживяват като рок група. Никой от тях няма татуировки, не носят кожени ботуши, Vinny не ръкомаха към публиката, нито я надъхва с крясъци... Трябва да се осъзнаят.
-
Ясно, разбирам... Най-добре ще е да се върнем към собствените ти начинания. Възнамеряваш ли някой ден да тръгнеш на турне с Ion?
Да, категорично. Подобно намерение далеч не е невъзможно за изпълнение. Както вече казах, песните ми са с доста проста структура, така че не се подлъгвайте по внушителния списък с гост-музиканти в книжката към диска...
-
Да очакваме ли и нова поредица акустични концерти с Mick Moss? Примерно след издаването на "Alternative Matter"?
Не е изключено, въпреки че засега нямаме конкретни планове. Освен това е напълно възможно да не съм в Европа, когато се появи тази компилация, така че за момента не мога да кажа абсолютно нищо по въпроса.
-
Някакви планове по отношение на студийното бъдеще на Ion? Да очакваме ли трети албум?
Със сигурност. Имам намерение да запиша 4 албума с Ion, след което да продължа да се занимавам с друг проект. Напълно сериозно мисля, че една група не бива да издава повече от 4 албума... Като изключим това, нямам други планове. През лятото възнамерявам да свиря ирландски песни по клубовете в Португалия и Испания и да се забавлявам. След това вероятно отново ще напусна Европа за няколко месеца, а после... Не знам, не съм мислил чак толкова напред в бъдещето.
