ACCEPT - "Stalingrad"

2012, Nuclear Blast Records/Wizard

Всъщност, ясно беше, че след успеха на "Blood of the Nations" следващото издание на Wolf Hoffmann и компания ще върви в същата посока - тевтонски хеви метъл, родеещ се с образците от 80-те, но изсвирен и записан днес. С това изречение се изчерпва всичко, което трябва да знаете и може би искате от тази група.

   Всъщност, нека започнем по ред. Албумът отваря класическата спийд резачка "Hung, Drawn and Quartered", последвана от химна - и в прекия и в пренос смисъл - "Stalingrad". Нататък има доста колебание в описа. На моменти се създава усещането, че песните за двата албума след реюниъна са създавани заедно, но част от идеите са останали за 2012 година. И то по-слабите. Макар че също звучат здраво. Отново в композициите има едно неприятно дежавю за нещо вече чувано. И тук то е още по-силно. "Flash to Bang Time" е типичен пример за това - задъхано темпо, шаблонен ритъм и обладан от бяс глас на Mark Tornillo. Наследникът на емблемата Udo Dirkschneider е вдигнал вокалите си до небесата. Крясъците му са толкова силни, ще пробиват говорителите. И докато в "Blood of the Nations" блендата на Tornillo звучеше като кръстоска между Bon Scott и Udo, то в "Stalingrad" все повече наподобява втория. Личи си стремежът на останалите да напаснат стила му към най-успешните си години. Романтичната "Shadow Soldiers" е единият от гвоздеите в албума, напомняйки на изгладения "Russian Roulette" (1986). "Revolution" е на другия полюс - напълно клиширан пълнеж, от който може да се лиши дори всяка треторазрядна немска банда. "Against the World" си заслужава само заради неокласическото солиране на хер Hoffmann. Никак не е пресилено твърдението, че гологлавият китарист е просто гений. Солата и рифовете са точни, ясни и пълни със заряд. Но и доста износени, защото са участвали и в други композиции под една или друга форма, в едно по-добро време. "Hellfire" е добро попадение на фона на "Twist of Fate", която е приятна, леко скучновата композиция. След нея избухва вторият енергичен изблик "The Quick and the Dead" - гениална композиция с превъзходен китарен дуел, полудял бас и завладяващ припев. Финалната "The Galley" буквално помита слабите страни в албума, като предлага над седем минути тежкарски и разнообразен, препълнен с игривостта на фънка хеви метъл.

   Всъщност, докато в реюниън диска разнообразието беше продуктивано от факта - "опипване на почвата", сега се наблюдава едно уеднаквяване на композициите. Бързината е туширана, независимо, че я има, а ръбовете са изгладени до съвършенство. Песните имат плътност, но на места алубмът звучи плоско, без душа. А това беше едно от най-яките предимства на групата в този стил. Видяхте ги в Каварна. Буквално горяха на сцената. Но този пламък трябва да е подкрепен от здрава музика. Иначе и свещи са достатъчни.

   Всъщност, в специалната версия на диска има бонус, който се зове "Never Forget". Песента е страхотна и с уникална мелодия. Явно по невнимание е изпаднала от основния опис. Защото, ако е нарочно, то музикантите са допуснали огромна грешка. Композицията е по-добра от половината "Stalingrad".

   Всъщност, малко внимание и на обложката. И в предишната, както и в тази, лъха минимализъм и много символика, а в специалното издание другарите са се заиграли с легендарните запалени китари на "Restless and Wild". Дори описът на "Stalingrad" копира, онзи от 1982-ра - бърза откриваща песен, среднотемпово продължение и заковаващ финал. Но само с асоциации не става.

   Всъщност, заглавието на албума е доста героично, ако целта обаче е руския пазар. Допълнението "Brothers in Death" звучи като реванш за военните действия, водени преди 70 години. И ако трябва да сме буквояди - в едноименната композиция е използван фрагмент от националния химн на бившия мастодонт СССР, а днес на Руска федерация (но с други думички). Предполагам като уважение към жертвите на войната. Ако се бяха поразровили малко в историята Peter Baltes, Wolf Hoffmann, Herman Frank, Stefan Schwarzmann и Mark Tornillo щяха да разберат, че през 1944 година, когато въпросната песен става национален химн на Съюза на съветските социалистически републики в Сталинград от година няма военни действия. Битката при "Градът герой" се води между юли 1942 и феврурари 1943. И тъй като песента е за тази битка - то в онази кратка част, трябва да звучи "Интернационалът". Защото точно той е бил химн на СССР през онзи исторически период. Толкова!

   Всъщност, сигурно прави впечатление, че никъде не се споменава името на Accept. Отново! Ами, много просто - те паднаха през 1997, малко след като издадоха последния си албум "Predator".

   Всъщност, тези момчета могат много повече.


11111111oo

Alatriste




 Други ревюта на ACCEPT