AT THE GATES - "At War with Reality"

2014, Century Media Records/Animato Music

Заричането на възродените At The Gates, че няма да запишат нов албум, защото са ударили тавана със "Slaughter of the Soul" (1995 г.) и ги е страх да не се изложат винаги ми е изглеждало като късогледа и инатлива превземка. На всеки, имал щастието да гледа групата на реюниън турнетата й, му бе пределно ясно, че шведите са в перфектна форма и триумфалният албум-завръщане им е в кърпа вързан. Разбира се, че те можеха да "доят" безценното си творчество на спокойствие, докато все още се намират лоялни фенове и любопитни хлапета. Но, слава на Рогатия, в един момент наследникът на неумиращия им "последен" албум толкова силно е напирал в тях, че фронтменът Tomas Lindberg, близнаците Anders и Jonas Bjorler (китара и бас), барабанистът Adrian Erlandsson, и китаристът Martin Larsson (в групата от 1993 г.) са прозрели какъв абсурд би било да не го запишат.

   Отложеното с 19 години продължение на историята на At The Gates щеше да е сред събитията на 2014 г., дори да се бе реализирало като чудовищно скапан албум. Такава възможност нямаше, защото шведите са принципни до лудост, но има друг момент. Появата на "Slaughter of the Soul" бе последвана не само от разрухата на групата, но и от издигането му в култова класика и всеобщото му асимилиране от метъл сцената. Всички албуми на шведите са значими, но "Slaughter..." е релевантен до такава степен, че от момента на издигането му неговото съдържание - изчистеният ритъм, леталните рифове, мащабните мелодии, изтерзаното крещене - бе интегрирано в звука на поколения метъл банди занапред. Влиянието на ATG може да се усети на звуково и идеологически противоположни полюси на тежката музика - от хардкора до блек метъла - както при ранните Venom, Metallica, Napalm Death или коя да е основополагаща група.

   Има ли шанс At The Gates отново да бъдат значими и актуални, когато трудът им е бил уважаван, имитиран, или просто разграбван почти 20 години? Могат ли отново да тежат на мястото си, когато групи като Darkest Hour и The Black Dahlia Murder грабнаха щафетата им и я пренесоха далеч напред? Е, на "At War with Reality" не му трябва много време, за да накара такива въпроси да звучат изключително глупаво. За тези 20 години се наслушахме на групи, които уважават, имитират, или грабят At The Gates, но не чухме ни една, която дава усещането от "Slaughter..." и "Terminal Spirit Disease" (1994). Това усещане може да ти донесе само автентичният оригинал. Това и представлява дългоочакваното завръщане на ATG. То не е надпревара със съвременниците, неориентирано гонене на модерни тенденции, или обречен опит за повтаряне на историческия успех от миналото. "At War with Reality" е един честен албум от абсолютно истинските, съхранили се At The Gates. Също както "Slaughter...", той надделява над времето - звучи актуално сега, но щеше да звучи актуално и ако се бе появил отдавна. Дванадесетте композиции (плюс интродукцията) продължават линията от "Terminal..." и "Slaughter..." така, сякаш изминалите 19 години не са се случили. Те притежават същите качества - къртещи рифове, мелодичен размах, мрачна емоционалност, и чистота на композициите. Едновремешният звук на групата - дори тонът на китарите - е пренесен в съвремието без много доработки. Fredrik Nordstrom и Jens Bogren добре са се погрижили нещата да звучат както трябва.

   Въпреки, че ATG осъзнават в каква позиция са, "At War with Reality" в нито един момент не звучи като показно или фен-сървис. Албумът е неимоверно лишен от претенциозност, натруфеност, предвидимост, или каквото и да е внушение, че представлява нещо по-голямо от следващия албум на шведите. Той е изключително сериозна творба, която не е направена просто за кеф (като реюниън-албума на Massacre, например), а изцяло в името на стойностната музика. Единственият й недостатък е безкрайното чакане да се появи.


111111111o

Nespithe




 Други ревюта на AT THE GATES  






Hills of Rock