DRIVER - "Sons of Thunder"

Преди да започне да работи с Axel Rudi Pell, Impellitteri и Warrior, човекът с един от най-топлите гласове в хард и хеви жанра - Rob Rock - имаше една банда, наречена Driver, в която свиреше световно неизвестният по това време китарист Roy Z. Названието не беше случайно - бляскавият проект на супергрупата от 80-те M.A.R.S., където за първи път проблесна звездата на Rock, се наричаше именно "Project: Driver". Те записаха EP от пет парчета и започнаха да си търсят издател, ала мейджърите вече спускаха кепенците за мелодичния рок и окачваха пред лъскавите си офиси табели с надписи "ГРЪНДЖ" и "АЛТЪРНАТИВ". Така мечтата на Rob и Roy за собствена банда угасна…
   … за да припламне отново днес, двайсет години по-късно. И двамата вече имат солидна биография зад гърба си, а и мелодичният метъл не е в онзи трап, където бе изтикан от предвожданите от Curt Cobain "нови варвари". Към петте песни от някогашното EP са добавени шест нови, а голямата изненада в диска се нарича "Change of Heart" - покъртителната балада от втория солов албум на Bruce Dickinson "Balls to Picasso". Тук можем да чуем оригиналната версия на композицията, преди "Сирената" да я преработи за себе си - от първо слушане се набива на очи по-емоционалният подход на Rob, който звучи далеч по-ранимо и минорно от студения, дори ехиден Bruce в изпълнението от "Balls to Picasso". В интерес на истината обаче именно хладните вокали на Dickinson превръщат парчето в шедьовър; тук то звучи малко или много като стандартна балада на тема любовна мъка. Всичко онова, което липсва на "Change of Heart" обаче, може да се открие в спокойната, плавно разгъваща се и декорирана с "ван-халенски" орнаменти "Never Give Up". На другия емоционален полюс са стремителните "Hearts on Fire" и "Sons of Thunder", които ще се понесат като реактивни снаряди по мозъчните магистрали на всички истински хедбенгъри, повишавайки експлозивно нивата на адреналин. Заслугата за това е на перфектния както винаги господин Roy Z, който в "Sons of Thunder" отдава почит нe толкова на британската хард и хеви школа, колкото на формации като Cacophony, Racer X и Loudness. Явно липсата на ангажименти покрай Bruce Dickinson се отразява положително на креативността му.