ELVENKING - "Era"

2012, AFM Records/Wizard

Дали заради вярата в пророчеството за Края на света или по някаква друга причина, тази година много групи издадоха албуми, явяващи се своеобразна равносметка на създаденото от тях досега. Разбира се, във време на засилена конкуренция, това може да се тълкува като един вид "опипване на почвата" насоките от кой период на творчеството се възприемат най-добре от съвременната публика.

   "Era" на Elvenking се присъединява към описаната тенденция. Италианците се представят с разнообразен албум, в който слушателите могат да усетят атмосферата на цялото им досегашно творчество. За разнообразието допринасят и поканените гост-музиканти – вокалистът Jon Oliva (Savatage), Maurizio Cardull (Folkstone), който свири на гайда, флейта и други народни инструменти, и китаристът Teemu Mantysaari (Wintersun). Албумът е записан в студиата "Sonic Pump" в Хелзинки от именития продуцент Nino Laurene, работил с Amorphis, Lordi и др.

   Докато предишният албум на Elvenking, "Red Silent Tides", може да се определи изцяло като среднотемпов, в "Era" са включени както по-агресивни, така и по-напевни композиции. Италианците неведнъж са подчертавали, че освен от рока и фолклора, черпят вдъхновение и от поп музиката, така че от тях не може да се очакват някакви екстремни изпълнения. Новата творба на групата има засилено фолклорно звучене, подкрепено от мултиинструменталиста Maurizio Cardull. Освен това, в повечето от песните, основната мелодия се изнася от цигулката, което придава ефирност и ренесансова атмосфера.

   Първата песен, "The Loser", е с бърз ритъм, връщащ директно към началния период на творчеството на групата. В "I Am the Monster" специфичната бленда на гласа на Jon Oliva се преплита красиво с ясния глас на Damna. На това вокално съчетание слушателите могат да се насладят и в баладата "Forget-me-not". Интересно решение е включването на двете кратки акустични композиции, "A Song for the People" и "Ophale", с фолклорни мелодии, сякаш изпълнени в някоя таверна. Издадената като сингъл, промотиращ албума, "Poor Little Baroness" е като стилово продължение на "Red Silent Tides" и внася романтични настроения. Може би най-забележителната песен от албума е "Chronicle Of A Frozen Era" – над шестминутен опус, създаден в най-добрите традиции на епичния пауър метъл. Освен вездесъщата цигулка, тук могат да сe чуят и изразителни китарни сола.

   Като цяло "Era" има своите силни и по-слаби моменти, но определено е приятен за слушане албум, който би се вписал добре в колекциите на любителите на мелодичния пауър-фолк метъл.


1111111xoo

HeathenHeart




 Други ревюта на ELVENKING