JASTA - "Jasta"

Преди време (а може би и все още) се разпространяваха едни листчета с реклами "цепи, лепи, вулканизира" и т.н. Та, слушайки първия солов студиен албум на Jamey Jasta - "Jasta" (2011), се сещам именно за този израз. Ето защо.

   Както някой беше казал, Jasta е въплъщение на идеята, че ако си активен, неуморен и борещ се, стъпка по стъпка ще си извоюваш своето място и своя успех. Jamey с цялата си творческа биография (Hatebreed, Kingdom of Sorrow, Icepick) и допълнителни занимания (например водещ в "МТV" и собственик на марката за дрехи "Hatewear") показва енергия като за малък атомен реактор и неслучайно проектите с негово участие не само бележат успехи, но и от тях лъха наелектризираща воля, увереност, че щом имаш идея и кауза, може и да те погребат с вижданията и мечтите ти, но в никакъв случай не трябва да се отказваш от себе си, позициите и целите си. Със сигурност това може да намерите в Hatebreed, където Jasta е мощен двигател, но и в страничната му работа, включително този първи солов опит. Да надъхаш с борбеност и позитивизъм слушателя обаче хич не е лесно и тежкият звук на албума добре подобава на задачите на Jamey. Още отварящата "Walk That Path Alone" прави заявката за мощна риф машина със скорост и агресия. Ако обаче очаквате копие на Hatebreed (при положение, че сте фен), или просто еднообразен модерен хардкор (ако не сте особено запознат), не сте на правилния адрес. Макар и с кратки като времетраене песни, "Jasta" е определено богат албум. Богат по три причини.

   Първата е, че Jasta явно е решил, че каноните на хардкора са тесни за душата му на вокалист и той стъпва встрани като поставя сериозна тежест върху чистите вокали в ред песни - "Mourn the Illusion", "Bury Me with My Believes", "The Fearless Must Endure" са само примери. Това е не само крачка напред, но и определено раздвижва жанрово албума и го поставя на едно истински отворено място в рамките на съвременните течения в твърдата музика, отвъд матрицата. В това няма нищо учудващо, след като сам Jasta казва, че е създал албум с повече рок и траш, с повече мелодика. Това се потвърждава и от друго - разнообразни части от твърдата сцена са добре представени из албума: с определено Hatebreed-ски неща; звук на ранен хардкор близък до учители като Black Flag или Biohazard ("Mourn the Illusion", "Heart of a Warrior"); по някое и друго метълкорско рамо на места, а защо не и намигване към алтърнатив метъла с "Something You Should Know", за която Jasta признава, че е намерил вдъхновение в Alice in Chains. А към това не бива да забравяме и колаборациите в албума, които не са една-две, и то все с бележити хора - Zakk Wylde , Randy Blythe и Mike Morton (Lamb of God), Phil Labonte (All Тhat Remains), Tim Lambesis (As I Lay Dying).

   Та в крайна сметка, въпреки щипката новаторство и разширяване на хоризонтите, Jasta остава верен на себе си. Ако си представите лирическия му герой като раздаващ юмруци и ритници в защита на собствени каузи и с вяра в крайната победа, значи "Jasta" напълно се покрива с очакваното. Няколко песни в албума точно дефинират духа и посланието на създаденото от него - "Anthem of the Freedom Fighter", "The Fearless Must Endure", "Walk That Path Alone", а музиката е безкомпромисната, остра и твърда форма, която облича думите и идеите в хардкор (а защо не и метализирани) одежди. С други думи, с първия си солов албум Jamey прави сериозна заявка. А ако много обяснения за записаното от този хардкор герой не са ви нужни, началният израз "цепи, лепи, вулканизира" вероятно ви е достатъчен, за да се ориентирате.