MESHUGGAH - "Koloss"

Чувате ли тътена, носещ се от север? Това е "Koloss"-ът на Meshuggah, който бавно и тежко крачи към вас, мачкайки всичко изпод безпощадните си каменни ходила. Недейте да бягате за живота си. Оставете на шведските машини да ви стъпчат за седми път в дискографията си, както само те могат!

   Неслучайно описвам ходенето на гиганта като "бавно и тежко". С новия си албум Meshuggah сервират на почитателите си немалка изненада, предлагайки най-бавните си, семпли и праволинейни (спрямо техния стандарт) песни досега. В "Koloss" групата е "кондензирала" патентования от самите тях джент - онзи разпръснат по налудничав начин във времето роботизиран метъл, идващ от чужди и враждебни измерения, в стегнато и достъпно груув звучене, където експерименталността осезаемо отстъпва на органичната бруталност и подкопаващия бетона под краката звук.

   За първи път от дебютните си албуми насам, Meshuggah повече от всякога приличат на земна и "рационална" метъл банда. Звукът на барабаните на Haake, например, е подчертано естествен, което е голяма новост за съвременното звучене на шведите. И докато песните от “Koloss” несъмнено ще срутят терена на летище София само след два месеца, според мен основните музикални двигатели на машината - пионерът на осемструнната китара в метъла Fredrik Thordendal и маестрото Tomas Haake, не са проявили необходимите изобретателност и въображение в композициите, за да достигнат летвата на предишното си творчество. И, за съжаление, не само на своето...

   Трябва да признаем, че в музикално отношение учениците успяха да надминат своите учители. Във времето между последната роботска инвазия на шведите, "ObZen" (2008), и надигането на техния "Koloss" имахме удоволствието да чуем невероятна музика от групи като SiKth, Tesseract, Vildhjarta, Periphery, Chimp Spanner, Uneven Structure и Textures, които разбиха на пух и прах жанровите ограничения в метъла и издигнаха ново ниво на техничност и композиране. На фона на постиженията на тези талантливи младежи, изучили се именно от учебниците по джент-ълменство "Destroy Erase Improve" (1995), "Chaosphere" (1998), "Nothing" (2002) и "Catch 33" (2005), "Koloss"-ът на Meshuggah през повечето време звучи доста примитивно и ограничено. Няма парчета, които да изумят целия метъл свят, както направи "Bleed" преди четири години, но в никакъв случай не бързайте да заклеймявате албума като скучен! В него има един елемент на много високо ниво, който младоците все още не могат да достигнат. Става дума за агресията - настървена, зверска, първична, изхвърляща разума от черепната кутия... Такава, каквато може да я достави само и единствено Jens Kidman. Гласът му, изгарящ нервни окончания и стопяващ датчици, никога не е звучал по-абразивно и натуралистично. Бавният ход на песните кара интензивността на изпълнението му зад микрофона да изпъкне, което прави звученето на албума още по-мачкащо и напрегнато.

   Задължително пуснете "Koloss" да опустоши и вашата уредба. Meshuggah може и да са позагубили от своята сензационност с новата си концепция, но определено няма да се предадат скоро!