NILS PATRIK JOHANSSON - "Evil Deluxe"

2018, Metalville Records

Nils Patrik Johansson е един от най-разпознаваемите гласове на съвременната метъл сцена. Добре е да споменем това в самото начало, защото сравняването на първия му солов албум с музиката, която правеше в Civil War, и с музиката, която продължава да прави с Astral Doors и Lion's Share, е неизбежно. Именно в това се корени единият от проблемите на "Evil Deluxe". Трите албума, които именитият вокалист направи със Civil War, и четирите на Astral Doors, излезли в последното десетилетие, са сред най-доброто, което жанрът може да ни предложи, а и издадените до 2009 година с Lion's Share също си заслужава да бъдат чути. Как самостоятелната му творба ще се нареди до тях?

   "Evil Deluxe" всъщност се нарежда достойно до останалото творчество на Johansson. Единственото, което би могло да подразни някои слушатели, е фактът, че албумът напомня прекалено силно на нещата на трите групи, които вече споменахме, и особено - на Astral Doors. Разбира се, едва ли някой е очаквал нещо друго - последният албум на Astral Doors излезе едва тринайсет месеца по-рано - но, все пак, може би нямаше да е зле да получим нещо малко по-различно.

   Другият, и по-важен, проблем е, че на моменти "Evil Deluxe" създава впечатление не за албум, а за сбор от песни със сходно звучене. Това вероятно се дължи най-вече на факта, че след изпълненото с мрак и ирония начало, поставено от интрото "Baal" и заглавната песен, всичко тръгва в съвсем различна посока и продължава в типичния за Astral Doors и Civil War коловоз с песни на историческа тематика, възхваляване на тежката музика като такава, отдаване на почит към славното минало... Отново, това едва ли ще подразни много слушателите, но е редно да бъде споменато - албумът можеше да е малко по-завършен.

   Истината обаче е, че за сериозна критика тук няма място. Веднъж слушателят да приеме "Evil Deluxe" такъв, какъвто е, и ще осъзнае, че в албума слаби или ненужни песни няма. Да, можеше да не е толкова близък до досегашното творчество на Nils Patrik Johansson, но всичко, заради което обичаме музиката на този певец, е тук, и да, албумът можеше да е по-еднороден, но сега пък поне е разнообразен. Началото е ударно - иронията и мракът в текста на "Evil Deluxe" контрастират рязко с жизнерадостта в еврейската народна мелодия, на която е базирана песента, за да получим едно от най-добрите и най-интересните парчета в жанра за тази година. Веднага след това идва "Estonia" - най-дългата песен в албума - за да прегази слушателя с тежък ритъм и интересно разгърната композиция, а после - скоростната резачка "Gasoline"... Специално споменаване заслужава "Metalhead", в която гостува вокалистът на Grave Digger Chris Boltendahl, а също и напомнящата на Civil War "How the West Was Won" с вплетения в солото мотив от известната американска патриотична песен "When Johnny Comes Marching Home". Като цяло - всяка от песните си струва отделените минути.

   Изпълнението е на очакваното ниво. Както вече стана ясно, вокалите на Nils Patrik Johansson не поднасят изненади - и това е прекрасно. Китарните партии, поверени на познатия от Lion's Share Lars Chriss, са точно това, което искаме от тях, а ударните, изсвирени от сина на Nils Patrik - Fredrik Johannson, зареждат всяка песен с енергия. Работата на басистите Andy Loos и Marcus Bengts и клавиристите Fredrik Bergh, Kay Backlund и Anuviel също не трябва да бъде подценявана. Звукът, дело на Lars Chriss, е чист, режещ, напомпан и добре балансиран - както подобава на съвременна творба в жанра.

   В крайна сметка, "Evil Deluxe" е страхотен албум, който със сигурност ще зарадва както почитателите на досегашното творчество на Nils Patrik Johansson, така и на онези слушатели, които търсят класически хеви метъл с модерен звук.


11111111oo

Tigermaster








Hills of Rock