ORIGIN - "Omnipresent"

Ние от WeRock.bg всъщност много обичаме по-слабите албуми. Фактът, че те обикновено са силно объркани и злочести творби, твърде кратки или протяжни, и задължително зле записани, ги прави неподлежащи на внимателно и старателно изслушване. Това ни позволява да разчупим формата на ревюто, да си поиграем с критериите за оценка и добронамерено да размахаме пръст срещу някоя яка банда - като Origin.

   Щатските царе на техничния дет метъл неведнъж са доказвали, че си разбират от занаята и са амбициозна група с навика да провокира и оправдава високи очаквания. Но за беда, новият им албум "Omnipresent" е направо "Omni-absent". И, за да съставим нещо наподобяващо рецензия, а не инквизиция, решихме просто да коментираме по-любопитните моменти в песните - доколкото може да се говори за такива в това абстрактно недоносче.

   1. "All Things Dead": 0:35 - Хм, абе това да не са Cryptopsy? 1:35 - Абе, да не би Cryptopsy сега да са роботи?! 2:00 - John Longstreth, този Chuck Norris на барабаните, блъска с такива обороти, че cCubase" не смогва и няколко удари от прехода му се губят. 3:00 - Иначе, нищо интересно дотук. 3:36 - Парчето завършва плавно като ТИР, внезапно набил спирачки пред каруца.

   2. "Thrall:Fulcrum:Apex": 0:00 - Какво:значи:заглавието? 0:26 - Брейкдаунът е толкова пантераджийски, че всеки момент очаквамe включване от Васко от Odd Crew. 1:08 - Край! Napalm Death се обаждат да поздравят Origin за дължината на парчето, но любезно им напомнят кой държи рекорда "Гинес" за "You Suffer". Васко не се е обаждал.

   3. "Permanence": 0:10 - Paul Ryan (китара, вокали) се упражнява в свирене на умалени тризвучия, разложени на арпежи. Удава му се. 0:15 - Останалите започват да му пригласят от скука. 0:54 - Упражнението писва на всички, освен на групата. 1:00 - Jeff Loomis се обажда да поздрави Paul Ryan за умалените арпежи, съставляващи 70% от солата му след "Dreaming Neon Black". Paul Ryan отива да си смени гащите.

   4. "Manifest Desolate": 0:39 - Това вече прилича на песен, но уви, не може да се мери с новия Enthrallment. 1:08 - Не може да се мери и със стария Enthrallment. 1:16 - Стоп! Изключително коварен риф! 1:37 - Най-после и един нормален ритъм! 1:55 - Приличен брейкдаун, но не като онези в новия Sinister. 2:30 - Виж ти, започва нова песен - малко като "Holy Wars/The Punishment Due", но без испанска китара. 2:50 - Рифчетата са приятно Gorguts 3:10 - Приличен брейкдаун, но такива сме ги слушали доста. 4:16 - Добър завършек, но не разбрахме дали е към първата или втората песен. Карай!

   5. "The Absurdity Of What I Am": 0:10 - Страхотно интро! 0:40 - Nile слушат и се чудят дали ще успеят да смогнат на това темпо в следващия си албум. 1:00 - Вече сме почти на половината - парчето не е особено оригинално, но пък е дет метъл до дупка! 1:30 - Корав риф, доста добре! 1:50 - Бандата доразвива коравия риф. Най-после долавяме капчица внимание при композирането. 2:41 - Очакван и логичен завършек.

   6. "Source Of Icon O": 0:10 - Интро, съставено от Obituary-рифове върху бластбийтове. Бива! 0:30 - Рифовете още не са сменили, което е нетипично за Origin. 0:50 - John McEntee слуша този риф и кима одобрително. 1:05 - Олдскул брейкдаун! Доста добре, но ако може John Longstreth да не бичи кардани нонстоп, вместо да следва ритъма. 1:59 - Нищо интересно дотук. 2:01 - Парчето свършва внезапно, което е евтин номер!

   7. "Continuum": 0:00-1:53 - Paul Ryan се прави на Tony MacAlpine. Не става много ясно какъв е приносът на това лирично отклонение към албума, освен да разреши две минути пиш-пауза за другите от групата.

   8. "Unattainable Zero": 0:20 - Здрав US дет метъл риф! 1:27 - Paul Ryan вкарва мелодични линии, имаме напредък. 1:40 John Longstreth едва сега се сеща да смени ритъма. 2:05 Мелодични рифове върху бластбийтове в най-добрите съвременни щатски традиции, копиращи шведските традиции. 2:50 Paul Ryan се прави на Yngwie Malmsteen. 3:35 - Започва тромава и насечена секция, която внася разнообразие в торнадото от безпризорни кардани и арпежи. Звучи малко като Korn през 1994-а, но се приема добре.

   9. "Redistribution Of Filth": 1:36 - Дотук имаме страхотна бичкия на ранните Obituary, само дето слушаме Origin! 1:40 - John Longstreth отново вади бластбийтовете и ни напомня, че слушаме Origin. Но самият той все още си въобразява, че свири с Gorguts. 2:15 - Започва разкъртващ брейкдаун, точно като от доброто старо време! 2:25 - Брейкдаунът беше толкова хубав и толкова кратък. 10 секунди?! WTF! 2:53 - Връщаме се там, откъдето започнахме. 3:12 - John Longstreth пак настъпва карданите, защото не би си простил, ако някоя от песните не завършва с бързи удари. 3:23 - Край. Дослуша ни се Obituary.

   10. "Obsolescence": 0:10 - Синтезатори-и-и! 0:34 - Бандата начева яко инструментално интро. 0:48 - Paul Ryan свири соло тип "Принца на Персия". Jason Keyser (вокали) пуши отвън.

   11. "Malthusian Collapse: 0:01 - Става ясно, че "Obsolescence" е интрото към това парче. 0:30 - Става ясно, че това парче е най-якото в албума! 1:06 - Страхотни насечени китари! 1:34 - Истински дет метъл, по дяволите! Какво пречеше на Origin да направят всички песни като тази??? 2:02 - Нова почит към Obituary. Ех, тези Obitary! 2:21 - Тотална анихилация. Евала, Origin, дайте още! 2:47 - Диалог между китарите, последван от убийствен брейкдаун, излязъл сякаш от "Retribution" на Malevolent Creation. Аааарррггх! 4:11 - Край. Пускаме си парчето отново. И отново.

   12. "The Indiscriminate": 0:10 - Бавно, вглъбено, "trve kvlt" интро. 0:37 - Origin внезапно ги избива на блек метъл. Неоригинално, но не е зле. 1:06 - Тази секция е тотален Mayhem. Олдскул феновете скръстват ръце и гледат надолу в екстаз. 1:44 - Още един от страхотно-извратените рифове на Paul Ryan, които са крайно недостатъчни в този албум. 2:30 John Longstreth спира да свири бластове за няколко секунди, но се усеща, и бързо наваксва. 2:49 - Още една от китарните изненади на Paul Ryan. Осъзнаваме, че Paul Ryan звучи най-добре, когато се преструва на Paul Ryan. 3:50 - Смразяващ ужас, претворен чрез дращене на перо по струните. 4:23 - Край. Просто така.

   Заключение ли? "Omnipresent" категорично е най-слабият Origin, издаван някога. В по-голямата си част това е пълна бъркотия, в която спонтанността е просто немарливост, а хаотичността е чиста безразборност. Албумът е направен "през пръсти", може би без особено желание, и определено без претенции. За това говорят съшитите с бели конци песни, безсмислените пълнежи с китарни упражнения, и мърлявият звук.

   И все пак бъркотията, наречена "Omnipresent", си има чар. Има две песни, които измитат пода с всички! Има и доста добър трибют към Obituary. Може би заменянето на оригинални идеи с "намигвания" към звученето на 90-арските банди е по-добрият вариант, отколкото да слушаме вели творчески напъни. Също така, на някои фенове сигурно ще им допадне откровено грайнд-подхода на Origin към музиката - все пак това е нещо различно за група, която досега се е стремила към полирано звучене.

   Но като цяло "Omnipresent" е нарицателно за кофти албум. Бройте го към разочарованията за тази година и просто си пуснете някое от предишните доста добри неща на Origin, за да си върнете респекта към групата.