THERAPY? - "Crooked Timber"

"Акцентът в "Crooked Timber" пада по-скоро върху ритъма, отколкото върху мелодията", гласи становището на Therapy? по адрес на новия им албум. И наистина, цитираното от официалната прес-информация към десетия пълнометражен студиен продукт на северноирландците изказване до голяма степен дава вярна представа за звученето на диска... макар и не съвсем... и не напълно.
   Ако се опитаме да бъдем максимално обективни и прецизни в дисекцията си, вероятно водещата линия на разчленяване на "Crooked Timber" би се движила по спиралата на завидното разнообразие, вплетено от първите акорди до самия край на изданието. Най-общо казано, имаме си работа с преднамерено груб, тежък, на моменти първичен алтърнатив метъл. Дотук - нищо кой знае колко ново и изненадващо за триото, осезаемо повлияло на една камара от съвременните "инди рок" звезди (особено на Острова) с музиката си от началото и средата на 90-те години на отминалия век. Тук са си и завъртените мелодии, и мракобесно тежките китарни рифове и специфичният маниер на пеене на Andy Cairns, и могъщата ритъм секция, изградена от кънтящи барабани и мачкащ бас, но същевременно албумът звучи раздвижено, интересно и в крак... или по-скоро напук на времето.
   Откриващата троица, съставена от "The Head That Tried to Strangle Itself", "Enjoy the Struggle" и "Clowns Galore", буквално прелива от експлозивен хитов заряд (акцентът пада на първото прилагателно). Не по-малко динамична е и някак си напомнящата на Arctic Monkeys "Blacken the Page", макар всички да знаем прекрасно кой на кого прилича и кой от кого се е учил... Има и по-експериментални и "спокойни" композиции, например "Exiles" или едноименната "Crooked Timber" (последната преспокойно би могла да пожъне и известен комерсиален MTV-успех, стига да не бе дълга 6 минути), и по-праволинейни и мелодични рок-резачки ("I Told You I Was Ill", "Somnambulist"). Намерено е местенце и за 10-минутен психясал инструментален джем ("Magic Mountain"), от чиито дебри ни изкарва с внезапен шут с метална протеза завихрената финална риф-вакханалия "Bad Excuse for Daylight".
   В заключение бихме могли да лепнем дълбокомисления извод, че дори и да не успеят да предизвикат фурора, който съпътстваше "Troublegum" и "Infernal Love" преди петнайсетина години, с "Crooked Timber" Therapy? безспорно доказват, че са сътворили един от най-качествените си албуми от дълго, дълго време насам. Welcome back, guys!