URIAH HEEP - "Wake the Sleeper"

Годините след "Sonic Origami" (1998) явно не се оказаха достатъчни на Uriah Heep най-после да излязат от летаргията, която ги обхвана още в началото на 80-те, след напускането на Ken Hensley. А може би това не е летаргия, а дълбока кома. Защото с последния си диск "Wake the Sleeper" дружината около Mick Box (единственият останал оригинален член) просто вегетира. Опитите да направи нещо значимо не се получават повече от 20 години. Името Uriah Heep винаги ще се свързва с класическите песни от първите 10 години на бандата. Когато Heep пълнят стадиони по целия свят. Ако трябва да сравняваме първата и последната декада от историята на британците, то всичко сочи в полза на годините 1970-1980. Това са класическите и най-обичани Uriah Heep. Останалото е просто бледо копие на оригинала и безплодни усилия да се поддържа легендата жива. С годините тази толкова предпочитана банда, създала песни като "Gypsy", "Lady in Black", "Easy Livin'" и култовата "July Morning", съвсем затъна в посредствеността. Днес името Uriah Heep навява само мили спомени, независимо от опитите на Mick Box, Trevor Bolder, Bernie Shaw, Phil Lanzon и новият ударник Russell Gilbrook, който свири като звяр, да се събудят. С това, което ни предлагат в "Wake the Sleeper" сънят просто става още по-дълбок. Подобна продукция чуваме всеки ден от хиляди второразредни рок банди. В диска единственото оригинално нещо е откриващото триминутно интро "Wake the Sleeper" - силно начало, след което идват безидейността и безсилието. С всяка песен албумът губи привлекателността си, докато в края вече се чудиш "кои-по-дяволите-бяха-тези". Явно парчетата са създадени с единствената цел да бъдат фон. На всичко. Пускаш си диска и след първите минути, въобще забравяш за него. Единствените по-свежи идеи, в които се усеща мощта на класическите години на Uriah Heep, са едноименната композиция, "Overload", "Ghost of the Ocean" и "Tears of the World". Но и те издишат, когато ги поставиш до оригиналите. Останалото е мъка. По-добре да бяха постъпили като американците Twisted Sister - "няма да направим нов албум, защото феновете ни не искат да слушат нови парчета - те искат старите" или да бяха се разпаднали преди да станат бледа сянка на миналото си величие. Жалко е, че този диск излиза под марката Uriah Heep. Още по-жалко е, че Uriah Heep сами се докараха до това положение. Дори договорът с мейджъра "Universal" няма да спаси албума. По-добре да се бяха огледали и да бяха видели, какво наковаха връстниците им Nazareth с техния "The Newz" (ревю). "Wake the Sleeper" е само за дайхард фенове. За онези, за които легендата е още жива. Колкото и невярващо да звучи. Аз отивам да си пусна "Look at Yourself".