Монохромно с Danny Cavanagh в София

15 апр 2018, 18:25 ч. 1735 / 10 8
пред./следв.

   "Понякога си мисля, че не съм много добър в това, което правя. Ако на сцената вместо мен бяха Jeff Buckley или Thom Yorke, сигурен съм, че никой в публиката нямаше да си приказва по време на песните. Явно причината е в мен."

   Такива размишления предизвика у Daniel Cavanagh концертът му пред българската публика на 14 април. По-късно пък стана ясно, че се разминаваме на косъм с 40-минутна лекция за музиката, каквато спонтанно е изнесъл в Рим предишната вечер. Изобщо от един момент нататък концертът преминаваше почти в дружеска атмосфера на шеги и закачки, при все че началото не даваше такива заявки - когато по някое време след 22 часа Danny излезе на сцената, феновете му в "Live & Loud", сред които със стопроцентова сигурност можем да заявим, че нямаше нито един случаен човек, едва ли очакваха дълги разговори. Бяха дошли заради музиката и особения магнетизъм на половинката от творческия тандем "братя Cavanagh", който успява с няколко акорда на китарата и още с първите изпети думи да създаде особена атмосфера на откъсване от времето и пространството, пренасяне на друго място, за всекиго различно, но неизменно по-хубаво и - парадоксално - по-истинско.

   Само с една дребна подробност - ако Danny е в настроение.

   Затруднявам се да определя дали тази вечер случаят е такъв. Проблеми с техниката, дребни подхлъзвания в изпълнението и поводът за репликата, с която започнах - хората, които разговарят по време на песните на няколко метра от изпълнителя. При размерите на пространството пред сцената и спецификата на концерта (акустичен), раздразнението у артиста е разбираемо. Показва го нееднократно, но нито той, нито публиката вярва, че "причината е в него". Малко творческа суетност, но тази вечер никой от хората в залата не иска на сцената да е някой друг, публиката е дошла за ливърпулския музикант, той е дошъл заради нея и срещата им започва простичко, като среща между стари приятели, но на високо ниво - и как иначе би могло да бъде, когато от китарата се откъсват първите звуци на "High Hopes".

   Летвата е вдигната с тези големи надежди и меланхоличният тон за вечерта е зададен. PINK FLOYD ще присъстват в сетлиста с още две композиции, като Danny използва "Another Brick in the Wall", за да "започне партито", но партито вече е започнало, само е малко по-нетипично. Чули сме три перли от съкровищницата на ANATHEMA, парчета, които ти бъркат в душата, настаняват се в някой неин ъгъл и остават там, леки като докосването на музиката, тежки като пороя на емоциите. След тях "The Exorcist" от новия албум на Daniel Cavanagh "Mononchrome" (2017) не се отклонява много от зададената линия, откровено парче, в което и китарата, и музикантът са оголени, чувствителни, уязвими, изминаващи с простички стъпки своя тежък път към светлинката на хоризонта.

   Само още една песен от "Monochrome" присъства в сетлиста - "Soho". "I feel you around me, I feel you upon a breeze", пее Danny и ни увлича с лекотата на този ветрец някъде нагоре, нагоре, леки като перце, реещи се в селенията на неговия малко мрачен, много странен и красив в необикновеността си свят. Това е и второто парче, което изпълнява на пианото, след "Enjoy the Silence". След това инструментът отказва да му сътрудничи повече, но Danny вече е установил, че трябва да включва в концертите си повече песни с клавир. Ние нямаме нищо против.

   "Are You There?", посветено на майката на музиканта, изследва дълбините на личната болка и трагедия, гласът и китарата оплитат здраво въже, което те стяга и не се отпуска, отчаяният вик остава без отговор и мъката поглъща всяка частица от света. Парчето естествено прелива в "Untouchable, Part 1", концертът преваля средата си, а феновете на ANATHEMA са зарадвани с още една композиция, припомняща концерта в Пловдив през 2012 г. - "Fragile Dreams". Дали аранжиментът е толкова различен, дали нещо друго, но след края й някой извиква към Danny да изсвири... "Fragile Dreams". "Разбирам защо не я разпозна, не е най-добрата версия", засмива се музикантът (това да се приема с нужната доза недоверие). "Да ви дам един съвет, ако сте блокирали с композирането на някоя песен, изсвирвате нещо горе-долу добро на китарата, после го изсвирвате на обратно. Винаги звучи по-добре." Публиката избухва в смях и без особена връзка с горното, си поисква "Wish You Were Here", за която каквото и да кажа, ще е излишно, а после, пак по желание, получава "Wasted Years" на IRON MAIDEN във версия, която звучи така, сякаш Danny е извадил душата й с памук и я поднася концентрирана, оголена, с няколко грама меланхолия в повече, едновременно неузнаваема и позната. Велика песен на MAIDEN в изключителна интерпретация.

   Няколко тона от "Smoke on the Water" предизвикват изненада, но "това не може да се изсвири на акустична китара", отсича Cavanagh и пита какво друго да ни изпълни. Оказва се, че преди години, на концерт тук, е обещал да изсвири една песен, която обаче не е изсвирил, а пък човекът от публиката пак е дошъл и използва възможността да му припомни. "Не съм я свирил отдавна, официално не я свиря по концертите си - замисля се Danny. - Но щом съм обещал. Само да си припомня текста..." И започва изненадата за вечерта, един от най-хубавите и емоционални моменти - кавърът на "Sugar Mice" на MARILLION. Текстът и музиката на гениалния Fish, в това неповторимо изпълнение, едва ли оставиха и един равнодушен човек в залата, самият Daniel Cavanagh видимо се развълнува. Ето за такова нещо с чиста съвест може да се каже "уникално преживяване".

   След още едно бижу на ANATHEMA - "Forgotten Hopes" - някак изненадващо идва и финалът на вечерта. "Stairway to Heaven" получаваме след кратко лирично отклонение за вкусовете в музиката и за великите парчета, които са толкова втръснали от въртене по радиото, че спираме да ги слушаме. Затова този път отваряме уши и сърца, за да чуем версията на Danny на "една от най-великите рок песни в историята" - наистина да я чуем, като за пръв път, а трябва да се отбележи и великолепното соло, с което ни помита ливърпулецът. Музиката остава да звучи с луупа, след като музикантът слиза от сцената, и всички се надяваме на бис, но такъв така и не идва. Защо реши да ни лиши от това удоволствие, след като вечерта вървеше толкова добре, няма да разберем. Просто "one of these nights", както каза самият той малко по-рано, когато нещо не се получи както му се искаше. Случва се.

   И все пак - добре че се случва.

Сетлист:
01. High Hopes (PINK FLOYD)
02. Springfiеld (ANATHEMA)
03. Untouchable Part 2 (ANATHEMA)
04. Anathemа (ANATHEMA)
05. The Exоrcist
06. Another Brick in the Wall Part 2 (PINK FLOYD)
07. Enjoy the Silence (DEPECHE MODE)
08. Soho
09. Are You There? (ANATHEMA)
10. Untouchable Part 1 (ANATHEMA)
11. Fragile Drеаms (ANATHEMA)
12. Wish You Were Here (PINK FLOYD)
13. Wasted Years (IRON MAIDEN)
14. Sugar Micе (MARILLION)
15. Forgotten Hopes (ANATHEMA)
16. Stairway to Heaven (LED ZEPPELIN)

 

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Ивайло Хранов 


   Снимки на Danny Cavanagh от концерта в София на 14 април, организиран от "Live & Loud", може да разгледате в нашите галерии.

 

danny cavanagh



gw
Коментари   (8)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Zyklon 18.04.2018 11:35:50 отговори + 6 0
Репликата в началото на статията е към онова дребно минИОнче дето бърбореше пред сцената. Ако толко много ти се говори моме...оди си у вас и си говори с комшийката , а не всички да те слушат и да дразниш музиканта, който- о изненада- не е дошъл ТЕБ да слуша, нали? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Д-р. Евгениев 16.04.2018 22:12:51 отговори + 0 4
Нуша? Домашното? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Владо 16.04.2018 14:57:41 отговори + 11 5
Доста пресилена статия за лицето, което минала есен се изср*а на концерта на Анатема. ДА "ако е в настроение" е точното определение. Като започне да свири без пари да си се цупи и фръцка колкото си иска. Сега може и да е било супер, но уважението към него трудно ще си го върне толкова лесно. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

asfas 16.04.2018 17:34:22 + 3 6
Не съм чел статията, но бях там и беше много фейл на моменти. Сякаш не беше особено трезвен. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

млад кокос 16.04.2018 10:01:36 отговори + 9 0
Нуша го е заковала репортажа! Браво, пак си припомних тази магична нощ! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

??? 16.04.2018 07:55:15 отговори + 2 1
Поне напълни ли се клуба? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Tutur 15.04.2018 22:16:49 отговори + 5 5
Без изобщо да съм фен на музиканта, прочетох с кеф репортажа. Авторката е яла много бой из коментарите, но този е добър Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Fantomas 15.04.2018 19:35:09 отговори + 8 1
Браво страхотен анализ на това събитие . Радвам се че бях част от него .

Песен номер 4 бе : Pressure от албума A fine day to exit на Anathema .

Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".




Hills of Rock