Rock'n'Rolf от RUNNING WILD: "Ние сме от петте най-големи банди в света на хеви метъла"

21 дек 2021, 15:18 ч. 2048 / 3 11
пред./следв.

   RUNNING WILD са една от онези банди, които със сигурност са оформили не един и два български музикални вкуса. Фланелките с озъбения Adrian бяха тотален култ навремето. А и днес. Каквото и да говорим, колкото и да спорим, харесвани или не, отричани или не, RUNNING WILD заслужават пред името им да стои думата "култ". Това може би се дължи на историческите им дискове от 80-те и 90-те, когато вкараха пиратите в метъла. За днешните им албуми обаче мнението е спорно. И все пак RUNNING WILD са живи, здрави, продължават да издават, а феновете им продължават да крещят "Under Jolly Roger". Да се надяваме, че и българските им почитатели ще успеят да подерат гърла с Rock'n'Rolf следващата година, когато RUNNING WILD ще направят първи концерт в България като част от втория "Midalidare - Rock in the Wine Valley" в село Могилово. Датите за фестивала са 14-17 юли (поръчай билет онлайн). На него бандата ще представи и актуалния си албум "Blood on Blood".

   Иначе капитанът на пиратския кораб Rock'n'Rolf даде специално интервю за предаването "От другата страна" по радио "Варна", излъчено на 13 декември. Поводът беше новият албум на RUNNING WILD "Blood on Blood".

 

 

Привет, мистър Rock'n'Rolf, какво постави началото на новия албум на RUNNING WILD "Blood on Blood"?
Бях доста зает с финалното миксиране на "Rapid Foray", когато ми хрумна идеята за заглавната песен "Blood on Blood". Веднага я записах, за да не я забравя. Добавих я към папката с идеи. Това по някакъв начин постави началото на процеса по създаването на новия материал. Започнах да напасвам идеи, да опитвам различни неща, което отне доста време, докато не искристализираха десетте композиции, които да станат част от албума. Избрах ги от около 20, по които работех.

Какво не направи за този албум, което обикновено правиш, когато записваш албуми на RUNNING WILD?
В миналото всичко беше от ясно по-ясно. Трябваше да създам песните за даден албум, след което всеки от групата трябваше да ги научи и тогава влизахме в студиото, за да ги запишем. А днес при работа с "Pro Tools" и по-специално при композирането на песните всички три аспекта, които споменах, вече са обединени в един процес. Създавам песента, записвам демо, изпращам го на Michael Wolpers, за да го разучи и за да поработи върху ударните. Изпращам китарните части на Peter Jordan, за да работи и да добави солата, както и някои от вокалите за припевите, които след това миксирам. До голяма степен този начин на работа съчетава в себе си всеки един елемент от процеса по създаването и записването на една композиция. Демото не е точно демо. Постоянно се работи по продукцията. Добавят се някои неща. Понякога запазвам части от демо версията, защото са изсвирени много добре, с правилното отношение и много ентусиазъм, който повдига албума. Което пък понякога налага да се презаписват барабаните, защото звукът им не отговаря на цялото усещане. Днес записите на един албум са много по-различни от миналото. Когато работим по някоя песен, но блокираме, можем да я запазим и да я оставим на страна, и по-късно да се върнем на нея. И използваме времето да поработим върху друга песен. Този начин на работа всъщност се явява един постоянен микс.

Сблъскваш ли се с недостатъци заради този начин на работа?
Ситуацията е по-скоро основно предимство, защото във всеки един момент можеш да преработиш, каквото си пожелаеш. "Pro Tools" носи основно предимства. Но продължавам да записвам с усилватели и кабинети. Предимствата на дигиталните програми са страшно много. Разбира се, ако познаваш материала в детайли и наистина знаеш какво правиш. Ако не си наясно, ще се сблъскаш с много недостатъци. Но трябва да знаеш дали наистина си наясно какво правиш. Когато започнах да работя по "Rapid Foray", създадох собствено студио и за първи път продуцирах албум на едно и също място. Преди това работата преминаваше на различни локации. Докато създавах "Rapid Foray" изучавах системата и се учех как да работя с нея. "Blood on Blood" е третият албум, с който постъпвам по този начин, ако прибавя към сметката и мини-албума "Crossing the Blades". Вече съм на етапа, при който знам точно какво правя, което ми позволява да се концентрирам върху онова, което искам да постигна, а не да се чудя как да го направя физически.

Ако днес ти се наложи да работиш по албум на RUNNING WILD, както в миналото, щеше ли да се справиш?
Не, абсолютно не. Защото по един или друг начин щях да съм много ограничен. Ако днес познаваш възможностите на инструментите, които използвам, можеш да направиш продукция, каквато аз правя и да постигнеш звука на старата аналогова школа. Ако обаче се пуснеш по плоскостта без да се поинтересуваш как да използваш възможностите на програмата, ще се изправиш пред много проблеми. Дигиталната среда е много по-различна от аналоговата и работата в нея не е същата. Аз самият успях да извлека предимства от нея. Можеш да постигнеш наистина страхотен звук. Съществуват толкова много инструменти и плъгини, които да използваш. Много повече от тези, които можеш да намериш в едно студио, а ако там ги има, няма да можеш да си ги позволиш всичките заради цената.

Много групи се връщат към аналоговия звук.
Аз също, но не ми трябват лентите.

Къде обаче е уловката в използването на дигитални програми при постигането на аналогов звук?
Много хора не знаят как да използват дигиталните възможности, за да произведат същия ефект, който биха имали, ако работят с голям пулт с няколко канала, записвайки на 24 писти. Начинът на работа е различен, но можеш да постигнеш същия аналогов ефект, ако знаеш какво правиш. Когато работиш с дигитални средства, трябва да мислиш дигитално. Трябва да прегърнеш възможностите, които ти се предоставят по този начин, да ги овладееш и тогава ще имаш възможността с дигитални инструменти да постигнеш аналоговия звук.

Въпрос на опит или на усещане е кога да спре предпродукцията?
По-скоро е свързано с онова, което искаш да постигнеш и с уменията, които притежаваш, за да те отведат там, където си се запътил. Дори в миналото да сме били в много голямо студио, което да разполага със стотици ефекти и голям многоканален пулт, възможностите на това студио днес изглеждат много ограничени, поставени до "Pro Tools". Разбира с, ако знаеш как да използваш дигиталната програма. Обаче дори и да си в студио, и да разполагаш с всичките възможности, които то предоставя, ако не знаеш как, и тях да използваш, резултатът ще е същия, както когато си нямаш идея как да работиш с дигитални инструменти. А ние много добре знаем какво трябва да направим, за да постигнем резултата, който търсим.

Има ли аспекти от създаването на една песен, които днес ти носят по-голямо удовлетворение, отколкото в началото на кариерата ти?
Разбира се. В миналото всички идеи, по които съм работил за един албум, са идеите, които влизат в този албум. Не остава нищо неизползвано. Създаването на песни тогава, изискваше доста усилия. Когато спрях RUNNING WILD и започнах проекта TOXIC TASTE, написах много композиции за много кратък период от време. Чувствах се така, все едно се отвориха някакви врати и всички идеи буквално се изляха от мен. Успях да пренеса този процес и в RUNNING WILD. Така днес, когато работя по нов албум, записвам веднага всяка една идея, за да се предпазя от безисходиците в миналото. За новия ни албум "Blood on Blood" разполагахме с повече от 20 композиции. От тях избрах десетте, които са в диска. Процесът се различава коренно от миналото. В момента имам натрупан много материал, който стои в суров вариант, защото нямам време да го разработя.

whitesnake


Има ли нещо, което си научил от миналото и го използваш и до сега?
Всичко, което съм направил в миналото, ме е довело до този момент в настоящето. Аз съм от хората, които живеят в настоящето, но са отправили поглед в бъдещето. Но всичко, което съм направил, грешките, които съм допуснал, правилните и погрешните решения, които съм взел, са част от пътя, който ме е довел до тук. Не съм почитател на празните теории какво би станало, ако бях променил нещо или бях постъпил по друг начин в някакъв момент. Това е напълно без значение, защото всички тези малки решения и стъпки, които съм взел и опитал през годините, са ме довели до тук, където съм сега и са оформили лицето на RUNNING WILD.

Какво не разбират днешните групи по отношение на музикалния бизнес?
Трудно е да отговоря, защото всичко е променено. Както веднъж беше казал Gene Simmons "Никога повече няма да видим големи рок звезди, както през 70-те и 80-те, защото всичко е различно". Стриймингът и даунлоудът промениха играта. На първо място това е голям проблем за младите групи и особено в ситуация като днешната с този COVID. Днес със сигурност положението е много по-различно, отколкото дори преди три години. Не можеш да правиш концерти, не можеш да си промотираш албумите, не можеш да вземеш със себе си албуми, защото няма концерти, на които да ги разпространяваш. Намираш се в един затворен кръг. Нещата опират до това да продължаваш, да вярваш, да вярваш в себе си, да излезеш и да намериш собствения си път. Не се опитвай да повтаряш стъпките на другите, защото ако вървиш по собствения си път, ще оставиш диря. Днес има много групи, които се опитват да копират онези, които са оставили нещо. Може би е забавно и може би се забавляват с онова, което правят, но по този начин кариера не се гради и няма как да се изгради. Има много банди, които искат да са като AC/DC, но не им се получава. Други искат да са като RUNNING WILD. И така не става. За това е по-добре да вървите по собствен път, да намерите нови начини да правите онова, което харесвате без значение дали е хард рок, хеви метъл или просто рокендрол. Това искам да споделя. В основата винаги е музиката и емоцията. И не вземайте под внимание какво очакват хората от вас. Просто следвайте сърцата си в това, което искате да правите и чувствате, че е правилно. Това е най-добрата отправна точка.

Това е хубаво, но как да стане, когато всеки има мнение за всичко?
Отговорът е труден, но аз винаги постъпвам по един и същ начин - не обръщам внимание на онова, което казват хората. Не ме интересува, просто не ми пука. Правил съм онова, което е трябвало да направя, постъпвал съм по начин, за който съм смятал, че е правилен. KISS са постъпвали точно така. Те никога нямаше да успеят и нямаше да съществуват днес, ако слушаха другите. Те са се доверявали единствено на себе си и за това са се превърнали в толкова успешна група. Същото е и при RUNNING WILD. Аз съм напълно наясно какво искам и в каква посока искам да продължа. Това правят RUNNING WILD и това е закодирано в ДНК-то на групата. В крайна сметка този подход ни доведе до успех. Днес принадлежим към петте най-големи банди в света на хеви метъла. Правим същите големи концерти и излизаме на същите големи сцени както KISS, GUNS N’ ROSES и IRON MAIDEN. Всичко това на първо място можеш да го постигнеш единствено, ако вярваш в себе си. Но ако винаги се опитваш да променяш музиката си, защото някой казва, че трябва да направиш едно или друго, успехът няма да те споходи. Точно това няма да проработи. Просто трябва да продължиш да вярваш в онова, което правиш и да си верен на себе си. Там се крие магията.

Връщам те на албума "Blood on Blood" - пиратски текстове или конспиративни теории?
Различни неща. В текстовете има различни теми. Заглавната песен е за мускетарите. На същата тема е и "Crossing the Blades". Най-продължителната композиция в албума е "The Iron Times (1618-1648)". Тя е за 30-годишната война. Действието в нея се развива през 17 век, когато е възходът на мускетарите. В тази война участват и французи. Други песни от албума са за пророчества, трети, бих отбелязал, че са по-скоро за рок купони като "Wild, Wild Nights" и "Wild & Free". Може би приличат по-скоро на рокерски песни или нещо подобно. Разбира се, че не съм пропуснал и пиратските теми. Такива са "Diamonds & Pearls" и "The Shellback". Те са точно в кръвта на RUNNING WILD. Те са в типичното музикално русло на групата и част от ДНК-то ѝ.

Всъщност има ли нещо специално в това да си част от RUNNING WILD?
За RUNNING WILD не го смятам за толкова специално. Имали сме постоянни промени в състава през 80-те и 90-те. Днес например съм много доволен, че за по-продължителен период от време бандата има стабилен състав. С китариста P.J. сме заедно вече 16 години. А това го прави най-дългогодишния член на групата след мен. С Ole и Michael работим от шест години. Така че бандата е стабилна от доста време. С тях работя много добре, познаваме се много добре, феновете ги познават. Което прави работата по-лесна и заедно сме по-добри. Заедно сме на сцена. Това, което правим на нея, е резултат от екипна работа. Всеки дава и участва в шоуто, и всеки е част от него.

Спомняш ли си момента, в който осъзна, че с RUNNING WILD се намираш на правилното място в точното време?
Със сигурност още с първия албум "Gates to Purgatory". Тогава всеки ни натякваше, че няма как да продаваме албуми, защото сме независима група. Ще пласираме няколкостотин бройки, което едва ли ще задвижи машината. И когато "Gates to Purgatory" се появи, само за първите два месеца продаде 25-хиляден тираж в Германия. Всички бяха доста изненадани. Тогава осъзнахме, че като немска група държим шанса в ръцете си. Защото по това време за бандите от Германия не беше никак лесно. Възможностите бяха малко. Средата беше много враждебна. Нямаше вериги от клубове, където да се свири, нямаше големи звукозаписни компании, пресата по всякакъв начин игнорираше хеви метъла. Особено ако се изпълняваше от немска банда. След успеха на дебюта си казахме, че чожем да го направим, че можем стъпка по стъпка да ставаме все по-големи и точно това направихме.

Ако първият албум на RUNNING WILD е издаден на мускули, как стои въпросът с последния?
В "Blood on Blood" се съдържат много от запазените елементи на групата, с които тя е позната през годините. В музикално отношение бандата се разви много. Ако си пуснеш първите ни 5-6 албума, ще видиш, че те са доста различни от сегашните. Мисля, че стилът на RUNNING WILD беше определен с албума "Death or Glory". Тогава за първи път си казахме, че вече имаме основата, на която да стъпим и да продължим. И след това обаче с годините музиката ни претърпяваше развитие. Така стигаме до "Blood on Blood". В него има много нови елементи и нови аспекти в създаването на музика. И в същото време съдържа и запазените марки, с които групата се олицетворява, които са заложени в нейното ДНК.

Важно ли е една група да изгражда разпознаваем стил?
По някакъв начин това е основата за една банда. А при нас това е и начинът, по който аз пиша песни. Никога не си поставям за цел да използвам определящите елементи и да ги вграждам във всяка композиция. Те просто съществуват, защото аз съм ги създал. Така стоят нещата. Както отбелязах по-рано, трябва да си верен на идеите и вярванията си, да си верен на себе си. По този начин композирам. И този процес се превръща в запазената марка за RUNNING WILD, защото аз така създавам песни.

Коя песен на RUNNING WILD описва бандата по най-добрия начин?
Основната песен, която покрива 100 процента онова, което стои зад името RUNNING WILD, е "Under Jolly Roger". Тя е нашият химн. Това е нашата "Breaking the Law". Тя представя всичко онова, което е RUNNING WILD. Не можем да слезем от сцената без да я изпълним. Няма начин да не я направим. Тя е нашата запазена марка. И най-интересното е, че никога не изпълнявам и не съм изпълнявал припева на живо, защото той се пее от феновете.

Надявам се и тук да го направим следващата година. Каква е основната промяна в метъла от началото на RUNNING WILD?
В основата си – всичко. Появиха се и изчезнаха много стилове. Грънджът, който избухна в началото на 90-те, например, никога не ни повлия, но други банди не успяха да го преодолеят. Нещата се променят с годините и днес имаме най-ниските нива на продажби на албуми. Големите тиражи останаха в миналото. През 80-те големите групи продаваха милиони от един албум. Никой вече не би могъл да го постигне днес. Най-добре продаващият се албум през последните 20 години, за който поне аз знам, е "American Idiot" на GREEN DAY със 7 милиона бройки. В тази сфера всичко е различно. Днес стриймовете са водещи. Ние например имаме най-много стриймове и даунлоуд от която и да е друга метъл банда. Много повече от другите. Това се дължи на младите фенове, които сме привлекли. Също така начинът, по който ние започнахме като група, няма нищо общо с днес. Популярността сега се постига по съвсем различен начин. Също така е много трудно да се заявиш, защото има милиони други като теб, които опитват същото. Когато ние започвахме, в Германия имаше една шепа банди, които тръгнаха с нас като SINNER или GRAVE DIGGER. Това бяхме. А днес имаш хиляди групи. Което променя цялата ситуация.

Какво ти е мението за групи като BLAZON STONE, които копират RUNNING WILD?
Те го правят, защото много харесват RUNNING WILD. Много добре ги разбирам. Интересно е. Но не смятам, че ще успеят да изградят голяма кариера, стъпвайки на тази основа. Много групи са опитвали да бъдат като AC/DC. Обаче това не работи. Забавната част е, че дадох едно интервю за шведско рок списание, а интервюиращи бяха двама от BLAZON STONE. Беше много забавно.

Най-голямата заблуда, която се носи за RUNNING WILD?
Има толкова много слухове. И доста гадости. Не знам на какво точно да се спра, защото много хора говорят за мен, без дори да са ме срещали. Мислят си, че знаят кой съм, а всъщност не знаят нищо за мен.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
В кариерата на RUNNING WILD са толкова много. Много неща стават по време на турне. Нали знаеш филма "This is Spinal Tap"? Там има една история за избухващия барабанист. При нас наистина се случи. Имахме един концерт. Hasche още ни беше барабанист. Последната песен, която искахме да изпълним на този концерт, беше "Prisoner of Our Time". В началото ѝ около барабаните трябваше да избухне огън, който да завърши с пламъци. Hasche беше облякъл едно яке, в което имаше монтирани две бомби. Идеята беше в края на песента да застане на касите, да си вдигне ръцете, бомбите да избухнат и с тях да ознаменуваме края на концерта. Търсихме подобен ефект. Пиротехникът ни обаче беше сменил каналите. Започнахме да свирим песента и очаквахме пламъците, които да ни поведат. Изведнъж нещо избухна зад мен. Чух някой да пада, после да става. Не виждах какво става, защото пеех и бях с гръб към ударните. Виждах обаче как феновете буквално откачат. Свършихме с песента, казах довиждане и се обърнха. Щях да припадна от смях. Двама охранители изнасяха Hasche, който имаше голяма дупка на дрехите, а лицето му беше цялото черно. За щастие той самият не беше пострадал. Обаче беше много учуден. Изпокапахме от смях. А феновете идваха на следващите концерти, очаквайки да видят и експлодиращия барабанист. Постоянно ни посрещаха с въпроса "Доведохте и избухващия барабанист, нали?"

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Rolf Kasparek, какъв съвет би му дал?
Отговорът е труден. Когато се поосъзнах като човек, пред мен имаше два пътя - да стана музикант или да бъда художник. Ако не бях станал музикант, щях да рисувам обложки за групи. Така или иначе музиката пак щеше да бъде част от живота ми.

 




Коментари   (11)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Nickot 1.01.2022 18:17:06 отговори + 5 8
Къв топ 5 , кви 5 лева Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

The Privateer 24.12.2021 11:37:34 отговори + 15 3
Благодарности на капитан Ролф за новата класика! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Сокол 22.12.2021 08:01:02 отговори + 14 18
Имал е предвид Топ 5 на Германия според мен, след Scorpions, Accept, Helloween & Blind Guardian. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Trapeze 22.12.2021 10:53:30 + 11 17
Пак ще им е много трудно да се класират. Rage, Doro и т. н. И то дори когато става въпрос само за хеви метъл, без да споменаваме прогметъла, траша и останалия екстремен метъл. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Andi 22.12.2021 06:14:33 отговори + 16 21
АХАХАХАХА някой се е преваксинирал май ! Дори сред 5-те най-добри в немския хеви метъл не са..... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Раптор 21.12.2021 22:41:49 отговори + 12 19
В периода 1987-1994 за мен Running Wild наистина бяха от 4-те най-големи фаворита (наред с Maiden, Manowar, Hellloween), само че в момента ... Последните два албума никак не са лоши, напротив съвсем прилични са ... само дето албумите на споменатите Blazon Stone всъщност ги намирам за по-добри .... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


ГъзтаГора 21.12.2021 21:20:04 отговори + 6 15
Black Hand Inn ме кара постоянно да прослушвам новите неща на Ролф. За съжаление от далечната 1994та насам - нищо. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

destroy_and_sick 21.12.2021 19:14:26 отговори + 12 23
Може би сред 50-те, но и това е доста спорно! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Баба Яга 21.12.2021 17:26:51 отговори + 16 19
Поизхвърлил се е.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Тори Кейлър 21.12.2021 16:49:14 отговори + 13 4
А Митьо атлантика твърди, че е бащата на хеви метъла в България Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Ревматизъм 21.12.2021 16:30:51 отговори + 4 13
То па голема чест. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".