Steve Vai в София на 31 октомври - приложна магия за китара

1 ное 2012, 10:24 ч. 1272 / 11 16
пред./следв.
Ако сте някой от музикантите и творците, които дойдоха на поклонение в Зала 1 на НДК в нощта на американския празник на Вси Светии – 31 октомври – за да се докоснат и да се вдъхновят или поучат от струнния светия Steve Vai, боя се, че ще ви разочаровам, тъй като няма да пиша за легато, ла минор или лидийски лад. От това не разбирам. Ако сте просто един от стотиците почитатели на китарното изкуство, които онемели се наслаждаваха на пищния спектакъл на виртуозността, който мистър Vai ни устрои – продължете. Това е история за светлината. За удавената в цвят сцена на Зала 1 на НДК, върху която сякаш първокласник бе излял водните си боички. За окото-прожектор, което ни наблюдаваше от паното в дъното на същата тази сцена, взето от обложката на актуалното, десето студийно издание на Vai – “The Story of Light”. За LED светлинките, с които беше обточена електрическата арфа на наелектризиращата Deborah Henson-Conant. За тънките лазерни лъчи, излизащи от пръстите на Маестрото и пронизващи гъстия сценичен дим. И за пламъчетата в очите на всички около 2000 присъстващи на това не само музикално, но и визуално пиршество – третия концерт на Steve Vai в България.

   Един мой приятел беше казал: „Какво е концерт на Steve Vai? Три часа бясно стържене и разходки по грифа“. Да, но не само. Снощи един от всепризнатите властелини на китарата поведе вярващите на едно наистина почти тричасово пътешествие, в което имаше виртуозност, скечове, шум, шеги и закачки и много, много музика. Меланхолична или звънка, ръмжаща или виеща, под ръцете на главния магьосник всяка негова китара оживяваше и със своя сякаш човешки глас разказваше истории и пресъздаваше почти физически усещания (много галене, щипане, чесане, целувки, шамари и драскане изядоха тези инструменти!).

   Началото бе поставено минута-две след 20:00 ч., когато певицата Beverly McClellan поседна на високо столче в центъра на сцената и обяви: „Пея блус и се надявам да ви хареса!“ Изпълнителката, стигнала до финала в първия сезон на американското риалити за таланти „The Voice”, не остави публиката безразлична по време на половинчасовия си сет, а особено много овации обра с емоционалните кавъри на “Long Train Runnin'” на The Doobie Brothers и “Purple Rain” на Prince, където смени китарата с клавир.

   В паузата преди излизането на хедлайнера на вечерта пък послушахме актуалния албум на Devin Townsend, “Epicloud” – както е известно, кариерата на младия тогава ексцентричен канадец се катапултира в началото на 90-те години на миналия век след участието му в албума на Vai “Sex and Religion”.

   Притъмняването на светлините в залата в 9 без 5 беше сигнал, че очакването най-после ще бъде възнаградено – иззад кулисите оттекнаха няколко откъслечни китарни вопъла, докато зад комплекта барабани сядаше Jeremy Colson. Появиха се китаристът Dave Weiner и тъмнокожият басист Philip Bynoe, шармантната арфистка Deborah Henson-Conant зае мястото си, а накрая излезе и самият маестро Steve Vai, вдигнал ръка за поздрав по вулкански (феновете на “Star Trek” със сигурност са забелязали). “Racing the World” от актуалния албум на Vai откри надпреварата на пръстите на китариста със скоростта на светлината и премина в още една нова композиция – “Velorum”. Албумът “The Story of Light” разбираемо беше акцент в сетлиста и бе представен от пет парчета, като само високо цененият от критика и фенове “Passion and Warfare” го гонеше с цели четири композиции.

   След “Velorum” ни бе представена групата. Тук е мястото да отбележим, че Steve Vai винаги се обкръжава с еклектични и не по-малко виртуозни от самия него музиканти. Един от гвоздеите на вечерта със сигурност беше бляскавото присъствие (увенчано от изумително соло) на арфистката Deborah Henson-Conant, а китаристът Dave (“без когото никъде не ходя,“ отбеляза самият Vai) и барабанистът Jeremy са стари познайници от предишното посещение на струнния магьосник у нас – през ноември 2005 г. За съжаление на баса не беше факирът Billy Sheehan, но и Philip Bynoe показа впечатляващи умения. Освен приноса към цялостното представление, всеки от музикантите получи своите няколко минути солова слава под прожекторите. Vai не скри и тази вечер топлите си чувства към българската публика, като призна каква огромна чест за него е да свири в София за трети път. „Ще свирим 5 часа, добре ли е?“, бе казал малко преди това той и се зае да изпълнява обещанието си. Е, Steve Vai не е Manowar, а и някак не усетихме кога минаха двата часа и половина шоу, защото имаше толкова много, което да ни забавлява. В средата на концерта имаше кратък акустичен сет, като в “Rescue Me or Bury Me” певицата Beverly McClellan пригласяше на Vai. Разтапящите “Tender Surrender” и “Whispering a Prayer” (пък и всички останали парчета, всъщност) звучаха по-добре, отколкото на запис, окичени от множество импровизации, заигравки и дори целувки по грифовете на ветеранките “Flo” и “Evo”. По време на „бързото буги“ “The Audience Is Listening” пък Vai, който така или иначе си е доста пластичен и артистичен, изтанцува страстен танц с китарата си, като я премяташе зад гърба си, на раменете си, или я вдигаше високо във въздуха. Сред паметните мигове бяха появата на дама на средна възраст, която подаде на китариста роза, излизането на Jeremy Colson със завързан около кръста и торса му комплект от два мини соло барабана и мини чинели, плюс украса от светлинки и говорещ пластмасов череп, „космонавтският“ светещ костюм на Vai и още по-космическата му китара, които бяха част от реквизита за изпълнението на “The Ultra Zone” и, разбира се, най-забавният момент – шоуто, наречено “Build Me a Song”.

   Преди последната песен за вечерта китаристът обяви, че с групата си ще ни изсвири парче, което още не записано. “Всъщност, дори още не е написано,“ допълни той и предложи да го напише заедно с нас, тук и сега. Посочи две девойки от публиката и стъписаните момичета, които се качиха на сцената, трябваше да подадат ритъм на барабаниста и мелодични линии за останалите инструменталисти. „Само стойте далеч от усилвателите ми, защото някой ден ще трябва да имате деца,“ пошегува се маестро Vai. На сцената тази вечер наистина се роди нова мелодия и беше едновременно забавно и изумително да се наблюдава с каква лекота твори един китарен гений и останалите майстори-музиканти покрай него. За финал сетлистът бе коронован с композицията-подпис на Steve Vai – “For the Love of God” – в края на която виртуозът (простете израза) накара китарата си да свърши с устни и език.

   Беше 23:30 ч. и събралата се в Зала 1 на НДК публика никак не кипеше от желание да се разотива. От доста други емоции кипеше и затова Steve Vai и групата му не чакаха дълго, за да излязат за бис – безукорно и разпалващо изпълнение на “Taurus Bulba” от албума “Fire Garden” (1996). А подаденият от първия ред български флаг, надписан с думите “Bulgaria Loves Steve Vai” се озова на раменете на струнния магьосник.

   Тъй като насита няма, нека отбележим няколко липси. Нямаше китара с два или три грифа. Не чухме „нашето“ парче “Freak Show Excess”, което Vai бе написал, вдъхновен от кларнетиста ни Иво Папазов и неговия бенд и го бе включил в албума си от 2005-а “Real Illusions: Reflections”. От актуалния “The Story of Light” пък се разминахме с “John The Revelator”, изпълнявана досега на концертите от текущото турне на китариста, особено предвид факта, че Beverly McClellan, която отговаря за вокалите в тази песен, така или иначе пътува заедно с Vai. Но пък всичко друго, необходимо за страхотно прекарване, си беше там. Мистър Vai за довиждане ни попита от сцената: „Добре ли се чувствате?“ При утвърдителните възгласи от публиката, които последваха като отговор, той се усмихна широко и каза: „Значи сме си свършили чудесно работата. Бог да ви благослови и до следващия път!“

   Вече нямаме търпение, Steve!


Florimel


   Сетлист на Steve Vai, 31 октомври 2012 г., Зала 1 на НДК:
01. Rаcing the World
02. Velorum
03. Building the Church
04. Tender Surrender
05. Gravity Stоrm
– Dave Weiner acoustic guitar solo
06. Weeping China Doll
07. The Moon and I
08. The Animal
09. Whispеring A Prayer
10. The Audience Is Listening
– Deborah Henson-Conant harp solo
11. Rescue Me or Bury Me
12. Sisters
13. Pusa Road
– Jeremy Colson drum solo
14. The Ultra Zone
15. Frank
16. Build Me а Sоng
17. For the Love of God
Бис:
18. Taurus Bulbа

Steve Vai, Sofia
Steve Vai, Sofia


Коментари   (16)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Ивайло 2.11.2012 12:42:33 отговори + 0 0
Щутгарт ми е далече за съжаление. Желая ти приятно прекарване - 100% гаранция Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 1.11.2012 23:54:30 отговори + 0 0
@ Ивайло...всъщност се падат 3 седмици, и концерта е в Щутгарт на 21.11. Него чакам с нетърпение. Това имах предвид. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен и плешив 1.11.2012 21:48:31 отговори + 0 0
Мен пък никога не ме е касаела тази връзка, ако изобщо има такава! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен...Но красив 1.11.2012 19:52:29 отговори + 0 0
Винаги ми е била интересна връзката между песента му Taurus Bulbа и казаюкия национален герой Тарас Бульба Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

florimel 1.11.2012 17:51:25 отговори + 0 0
galingit, благодаря за поправката - наистина съм си мислела за едно, а съм написала друго Точно "Freak Show Excess" имах предвид. Вече е коригирано и в репортажа. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


Ивайло 1.11.2012 17:13:30 отговори + 0 0
Хм, това нали не е някаква спекулация? Имате ли малко повече информация за събитието? Дата, билети? Няма нищо по нета.

Благодаря.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 1.11.2012 17:08:28 отговори + 0 0
След две седмици ще свири отново в София, само че в "Универсиада". Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Ивайло 1.11.2012 17:06:11 отговори + 0 0
quote: "... Ревюто е добро и вече с нетърпение чакам концерта му след около 2 седмици."

Какъв концерт след 2 седмици ?
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

До: go 1.11.2012 16:28:07 отговори + 0 0
Съгласен съм с тебе, приятелю! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 1.11.2012 15:27:02 отговори + 0 0
Страхотен музикант. За първи път го гледах на живо това лято със Сатриани и Морс (G3) и определено той изпъкваше като виртуоз (ОК учителят Йода си е Сатриани). След концерта излезе да се снима с фенове и да побъбри. Много земен и приветлив. Ревюто е добро и вече с нетърпение чакам концерта му след около 2 седмици. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


CR 1.11.2012 13:54:46 отговори + 0 0
@ dominici - 2012-11-01 13:00:44
+ 1
Точно до последната буква!
Оправи ми деня, Благодаря ти
Florimel, чудесно написано !
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

dominici 1.11.2012 13:00:44 отговори + 0 0
@go ... Беги, беги бърже да си играеш с малките войничета. Ма бърже!

Steve Vai е китарен Бог! Феноменален концерт!

Репортажа е много точен! Браво!
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

go 1.11.2012 12:52:17 отговори + 0 0
Мр Вей ни мисли за маймуни явно ... такова замазване на очите ( и ушите) не бях преживявал ! Язък за този музикант , затънал е до гуша в глупости , музиката го е напуснала. Самовлюбен и егоцентричен. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

xaoc 1.11.2012 12:48:46 отговори + 0 0
Чудесен репортаж!
И по болната тема на БГ фен да допълня - перфектен, кристален звук. Всички инструменти се чуваха ясно, отчетливо и най-важното - отлично балансирано, с подходяща, някак мека, бленда, така че дори "какафонията" от звуци да бъде приятно за ухото преживяване.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Mozart 1.11.2012 12:31:47 отговори + 0 0
"тъй като няма да пиша за легато, ла минор или лидийски лад oт това не разбирам" щом не разбираш не трябва да пишеш, а само да се наслаждаваш на музиката. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


galingit 1.11.2012 12:27:59 отговори + 0 0
Браво за ревюто, но Incantation, не е от Real Illusions..., а е от Alive in a Ultra World, Freak Show Excess е другото парче с български мотиви и размери от албума, който си цитирал
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".