Интервю с COOL DEN: "Животът е твърде кратък, за да не ти изпее някой една песен"

3 ное 2021, 14:42 ч. 749 / 12 1
пред./следв.

   Да бъдеш активна част от българската сцена никога не е било нещо лесно за родните музиканти. Средата у нас никак не е благоприятна както за младите изпълнители, така и за тези, натрупали опит през годините. В условията на пандемията от COVID-19 от една страна нещата стават още по-комплексни, но от друга, при правилен подход, една банда може да извади и немалко позитиви за себе си, тъй като публиката у нас е "огладняла" за нова музика и концертни изпълнения.

   COOL DEN е едно от най-новите имена на родната сцена. Музиката им е повече от разнообразна и трудно би могла да поставена в каквито и да е жанрови рамки. Съвсем наскоро групата издаде втория си дългосвирещ албум "Тази земя", който представи с енергичен и запомнящ се концерт в столичния клуб "Терминал 1" на 20 октомври.

  Албумът е самопродуциран и съдържа дванадесет песни - девет на български език и три на английски. Миксирането и мастерирането са поверени на Стоян Бозов от "Creative Labs Studio", а обложката е дело на Теодора Михайлова.

   Ние от WeRock.bg се свързахме с вокалиста и китарист на групата Никола Симеонов. Интервюто, което той даде за медията ни, може да прочетете по-долу.

 

 

Здравей, Никола! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Къде те намирам?
На правилното място.

Това е първото интервю на група COOL DEN за WeRock.bg. Би ли споделил на читателите ни за шапката на "Витошка" и това, което тя "роди"?
Улицата е прекрасно място. Там виждаш другите - виждаш и себе си. С Ивайло се запознахме, докато свирех на шапка, така че може да се каже, че COOL DEN е нещо органично от ден първи. От първата изпята песен имаше знаци, че това е нещо специално и си заслужава да се култивира. Срещата роди едно приятелство, което после прерасна в още няколко приятелства. Те прераснаха в непрестанен порив да творим и да даваме нещо носещо смисъл и радост на хората.

Съвсем скоро издадохте втория си дългосвирещ албум "Тази Земя". Разкажете ни за създаването му и идеите, които стоят зад песните.
Албумът е смесица от песни, писани в последните години, но писани и много преди издаването на първия албум дори. В него са заложени най-различни теми, но смятаме, че отново е доста еклектичен като стилове - с една идея по-тежко и мащабно звучене от първия. Процентово нещата се изместват към "по-сериозните" песни, но все още има доста доза хумор и забава. Смятаме, че има за всекиго по нещо отново. "Игра на живот" с подложка RATM/RHCP улавя в шепичка живота на всеки един от нас и ни провокира да търсим по-дълбок смисъл. "Лешояд" е дарк хип-хоп метълия с лек ориенталски привкус накрая, която хвали родните медии и невероятната им способност да монетизират човешкото страдание. "Знам" е градския химн откриващ красотата и метафизиката на ежедневието ни в големия град. "Рецепта за розови еднорози" е една ведра танцувална песен, която просто цели да повдигне човешкия дух. "Това не си ти" също, но по по-интровертен начин. "Horse in the river"... си е "Horse in the river".
Нека хората да открият по нещо за себе си - да не им го сдъвкваме ние.

Трудно ли е да твориш в пандемична обстановка?
Артистът трябва да твори. Бомби да падат - той трябва да твори. Съответно ние се опитваме да изкатерим всяка стена, която издигнат пред нас. Или да я съборим. Каквото е възможно. Ще свирим пред когото можем, с когото можем, както можем. Нищо няма да ни спре. Животът е твърде кратък, за да не ти изпее някой една песен.

Повече спечели или повече загуби българската сцена от COVID-19 пандемията? Или може би разковничето е някъде по средата?
Да, истината е по средата. Ако трябва да бъдем оптимисти, винаги ще погледнем положителното и ще кажем, че спечели - много хора, които явно не са го правили с правилната мотивация, не устискаха. Публиката огладня. Беше време да огладнее малко за музика, защото напоследък заради тези социални мрежи и информационно торнадо, хората са станали разглезени и бяха с настройката "Покажи ми нещо, което не знам". Сега се усеща повече желание и отвореност, което е изключително важно. Ако си пуснете концерти от 90-те, хората се раздават на максимум и няма снимащи с телефони и много малко си бъркат в носа. Иска ми се да вярвам, че нещо такова се заражда и сега. Поне сред хората, които харесват нашата музика. Разбира се, никак не са приятни затрудненията пред заведенията, защото те са директно свързани с възможността на групите да се изявяват. Финансово нещата се стесняват също. Но ще се справим. Нямаме избор!



А на вас самите как ви се отразява животът в пандемична обстановка?
Всеки един от нас преживя ситуацията по свой собствен начин - със собствено притеснение и тревоги в личен и професионален план. Но винаги намираме опора един в друг като едно семейство, където винаги знаеш, че можеш да разчиташ на другия. Открихме, че е изключително важен вътрешният ти кръг и всяко едно приятелство, което си заформил по пътя. Пандемията просто показа на хората, че нещата са нестабилни и преходни, и трябва да разчитат на по-трайни ценности от повърхностните неща, с които са свикнали.

Крие ли се красотата на изкуството в загадъчността му?
Изкуството може да бъде загадъчно, но може и да не бъде. Зависи от различните творения. Някои са доста буквални, но въпреки това ти въздействат. На други посланието е по-завоалирано и това го прави интересно. Според нас, красотата на изкуството се крие в това, че се ражда сякаш от "нищото" - една емоция, една идея или просто усещане, което те връхлита внезапно. Но други произведения се трупат с години, докато изкристализират. Различно е.
Най-голяма красота е, че е необятно и непредвидимо.

Безгранична ли е човешката креативност?
Да.

Какво бихте променили в начина, по който съвременното човечество възприема заобикалящия го свят?
Бихме ограничили свръхстимулацията. Хората обръщат внимание на твърде много неща, от които нямат нужда. Способността им да се фокусират е намаляла притеснително много. Много се разделиха хората. Или позволиха да ги разделят, не знаем... Бихме искали да бъдат малко по-задружни и да мислят повече за другите отколкото за себе си. В това се крие разковничето да живеем по-щастливо. Поне според нас. И да имат повече сетива за истинското изкуство, а не да бъдат такива хардкор консуматори. О, да - и да не бъдат толкова наивни понякога. А вече чисто в човешки план, просто се надяваме да виждат света малко повече като детска площадка, а не като безкраен офис. Но това е и пожелание към самите нас.

Колко често ви се налага да рискувате при взимането на решения, които са свързани с бандата?
Напоследък все по-често. Например, когато организираш концерт по време на пандемия, никога не знаеш дали ще се проведе или не. И какво точно ще стане. Професията ни стана един голям хазарт, хе-хе-хе. Но е забавно.

Трудна ли е играта на живот?
Трудно е, ако не разбереш, че е игра. Трудно е ако си мислиш, че си човечето от first person shooter-a, а не този зад мишката и клавиатурата - за когото най-важното е способността да играе, а не толкова самата игра.

Текстовете ви са интересни и изпълнени със скрити послания, които слушателят трябва сам да открие. Това само по себе си е готино приключение, което допринася за цялата COOL DEN атмосфера. Какво всъщност ви вдъхновява да пишете песни за човека?
Човекът. Неговите трепети. Възходите и паденията му. Стремежът му към щастие и свобода. Вдъхновява ни най-вече възможността да му покажем една по-светла перспектива и да го усмихнем, дори да го разплачем, ако трябва. Да му дадем това, от което има нужда. Човекът е всичко, което имаме. Зад всяка система и структура, стоят хора с техните предимства и недостатъци. Ако не пишем за човека, за какво да пишем?

Сърдечно ти благодаря за отделеното време! Последните думи са твои.
Подай ръка на този, който слиза от трамвая.
Веднъж си мигнал и началото е вече края.
Последната ни риза няма никакви джобове.
Еднакъв е димът от господари и от роби.

 

Автор: Eino
Снимки: Поля Христова, Виктория Вучева

 

 




Коментари   (1)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Насо 4.11.2021 16:34:49 отговори + 6 1
Много свежа група. Кефи ме. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".