Прочетете интервю с INCANTATION преди гостуването им в Русе

1 ное 2016, 17:57 ч. 1340 / 5 1
пред./следв.

   27 години на сцена, и то в един от най-бруталните стилове, само по себе си е голямо постижение. Създадени през 1989 г. INCANTATION продължават да дълбаят в дет метъла и то така че не само са превърнали звука си в отделен субжанр, но и се превръщат във влияние за много съвременни банди. На 5 ноември американската дет машина ще излезе за втори път пред българска публика по покана на метъл клуб "Legacy". Концертът е специален и с това, че групата идва в Европа само за три изяви – в Германия, Румъния и Русе, България. Мястото е залата на Военния клуб в Летния театър в дунавския град. Преди INCANTATION на сцената ще се качат RISE OF TYRANTS и SINCARNATE. Вратите на Военния клуб ще бъдат отворени в 17 ч. Билетите на цена от 25 лв. ще се продават само на входа. INCANTATION ще останат на сцената повече от час и ще изпълнят композиции, които ще изненадат феновете, както споделя в интервюто, което лидерът на бандата John McEntee даде за предаването на радио "Варна" "От другата страна".

 

 

Привет, John! Ще имате само три концерта на Стария континент - Германия, Румъния и България. Много ли е трудно за американска група да направи мащабно турне в Източна Европа?
На първо място е много гадно, че е толкова трудно да свирим в тази част от света, защото много ни харесва да правим концерти в Южна и Източна Европа, на Балканите. Но не ни се отварят много възможности. За групите е много трудно често да ходят натам в чисто финансов аспект. Особено за банди от САЩ. За съжаление държавите на Балканите не са с особено добра икономика за разлика от Западна Европа, което е гадно, защото пък феновете им са страхотни. Последния път, когато бяхме в България, направихме концерт в София, беше невероятно. Тогава имахме голяма обиколка в региона. Свирихме и в Сърбия и Македония. Страшно много се забавлявахме, концертите бяха страхотни, но организацията беше много трудна. Има много фенове в тази част от Европа, които ценят олдскуул дет метъла. За нас е чест, че ще свирим отново при Вас, защото за последно бяхме там преди 10 години. Звучи налудничаво и не е за вярване, че ни отнема толкова време, за да се върнем.

Това стандартно шоу ли ще е за INCANTATION или ще е нещо специално, свързано с 25-годишнината Ви?
Всъщност вече станаха 27 години докато успеем да дойдем. Отне ни две години, за да отбележим 25-годишнитата... ха-ха-ха…

Имате ли подготвен специален сетлист?
Сетът наистина е специален за 25-годишнината. Ще свирим много стари неща, но не стандартните добре познати парчета. Концертите не са в подкрепа на последния албум на бандата "Dirges of Elysium". Турнетата за неговата промоция приключиха по-рано през тази година. Така че в България и Румъния ще изпълним материал от различни периоди на групата. Както нови композиции, така и стари, но от сега ти казвам, че много от древните песни, които обикновено присъстват в сета ни, няма да ги има. Ще има парчета от миналото, които обикновено не свирим. Все пак трябва да дадем нещо специално на хората, които идват да ни видят на концертите от турнето, с което отбелязваме 25-годишнината на бандата. Това ни задължава да се концентрираме върху всички етапи от нашата история. Сет листът ще се хареса особено много на старите фенове и ще бъде комбинация от всяка ера от развитието на INCANTATION. Дългогодишните фенове ще останат доволни. Не сме като онези банди, които свирят едно и също всеки път. Ние предпочитаме за всяко турне да подготвяме различни композиции. И за това сега ще изпълним парчета от миналото, които не свирим много често. Ще има естествено неща, които няма как да не изпълним като "The Ibex Moon" и "Diabolical Conquest". Те винаги присъстват в сета ни. Но другите песни са такива, които не свирим често. Ще има и специални изненади, които старите фенове едва ли ще очакват да чуят.

Кой е любимият ти период от кариерата на INCANTATION?
Нямам строго специален период от историята на INCANTATION, защото за мен всеки един етап е ценен по свой начин. Ако говорим за музикантите и хората, които са преминали през бандата и с които атмосферата е била добра, то сегашният ни състав е чудесен, приятели сме и е може би най-добрият в цялата ни кариера. Бих отбелязал, че сега се кефя най-много, защото чисто технически вече сме по-добри изпълнители и се чувстваме много добре заедно. Ако говорим в чисто музикален аспект е трудно да избера определен момент от историята на INCANTATION. Началото на групата винаги е много специално за мен, защото всичко ставаше за първи път - първите ни демо записи, седеминчовите плочи, първия албум, винаги си остават много специални, защото са първи и защото реакцията за работата ни беше много добра. Този етап винаги си остава специален за мен. Но тогава съставът не беше стабилен, както е сега, независимо че бяхме много добри музиканти. По онова време в групата нямаше атмосфера. Днес, както отбелязах, сме като семейство. Когато си млад се държиш по-егоистично, докато сега сме поулегнали. Караме го по-леко. Всеки период има плюсове и минуси, но аз гледам напред и искам да съм креативен. Не обръщам много внимание на стария материал, освен ако не трябва да го заучим за концерти. Аз съм композитор и като такъв, непрекъснато създавам някаква музика, не искам да съм като онези групи, които свирят само неща от първите си албуми и разчитат само на успеха от миналото. Обичам да създавам музика за бъдещето, което ще допринесе за развитието на дет метъл сцената. Не искам да се олицетворявам с бандите, които разчитат основно на първите си дискове. Обичам ранните албуми на INCANTATION, но обичам и да създавам нов материал, защото да правя нова музика е жизнено важно за мен.

В началото вярваше ли, че INCANTATION ще съществуват 27 години и ще са една от класическите дет метъл групи?
Съвсем не. Дори и не си помислях за това. Основах групата през 1989 година заедно с барабаниста Paul Ledney, с когото свирихме в една банда наречена REVENANT. Напуснахме ги. Paul Ledney беше последният ударник, с когото работих в нея, но официално не беше част от състава. Реших да напусна и Paul ме последва. Двамата създадохме INCANTATION. Не сме очаквали, че ще станем нещо значимо, но искахме да свирим без да ни пука кой ще ни хареса. Казвахме си, че ще бъдем гадняри и ще правим онова, което си искаме. Нещата обаче се задвижиха и особено около времената на седеминчовия "Deliverance of Horrific Prophecies" и "Onward to Golgotha" направо избухнаха. INCANTATION изведнъж набра популярност и всичко стана много интересно. Не получавахме добри ревюта, защото медиите не ни харесваха, но пък спечелихме много фенове. Беше наистина странно - готино, но не го очаквахме. Не ни пукаше за никого - бяхме решили да сивирим дет метъла, както го разбирахме и ако някой не го харесваше, да ходеше на майната си, затова и ни беше странно, че всъщност много хора ни станаха фенове, реакциите бяха позитивни, но в същото време нещата се прецакаха. Това развали състава на групата от първия албум, защото никой от нас не беше готов за успеха, никой не очакваше, че ще ни харесат и не знаехме как да се справим с положение. Ние си мислехме, че сме скапаняци и боклук, а се намериха фенове, които смятаха, че сме най-якото нещо наоколо. От тотални аутсайдери изведнъж станахме едва ли не модерна група. Трудно е когато всеки ти казва, колко си добър без да осъзнаваш, какво точно е станало, особено когато си на 20-ет. На стари години може би по-разумно ще се отнесеш към комплиментите, но на 20-ет преценката се губи, което води до негативни последствия. В началото си мислех, че ще сме късметлии, ако изкараме поне едно демо, седеминчов сингъл и ако сме истина големи късметлии, ще издадем един албум, който и без това никой няма да хареса и ще приключим с групата. Фактът, че след 27 години все още свирим, е невероятен. Много е странно. Но ние продължаваме да правим нещата така както на нас ни харесва. Винаги сме били инати. Никога не загубих това пънк отношение - всички да ходят за гъби, ние ще си правим, каквото искаме. Ето ти пример - когато записвахме "Diabolical Conquest", изобщо не знаехме дали албумът ще се понрави на някого, тъй като тогава вокалист ни беше Daniel Corchado, а той е много различен глас в сравнение с Craig Pillard. Направихме най-доброто, на което сме способни, песните ни харесаха и издадохме диска без да ни пука, дали някой ще го оцени. За мен това е истинският дет метъл дух. Метълът не предполага да е привлекателен!

Смяташ ли че днес е модерно да се слуша дет метъл?
До известна степен има нещо такова, но ние идваме от друга ера. Нашият дет метъл е в състояние да ви нарита сериозно задниците. Не ни пука, какво е модерно, как изглеждаме, просто ние свирим нашата музика. Излизаме на сцената да цепим глави. Ако песните Ви харесват - чудесно, а ако не - майната Ви. Това е моето отношение, моето метъл отношение и смятам, че е готино. Това сме ние! Когато сме на сцената, искам групата да разбие всичко живо. Не искам да съм привлекателен.

Какъв човек си извън сцената тогава?
Обичам да се събирам с хора, с които имам нещо общо. Метъл сцената е като едно семейство, но така чувствам нещата, докато не започна да свиря. Тогава искам да унищожа всички без милост!

Предвид името на групата, имате ли свои заклинания преди концерт?
Самата музика е магия. Това, което свирим, е всичко за мен. Изживяването е духовно по свой начин. Преди да излезем на сцената, се събираме четиримата и се надъхваме. Готови сме да разбием публиката. Оставяме всичко от себе си, когато свирим. След концерт имам нужда от време, за да събера сили и енергия, защото се раздавам докрай. Хората са платили, за да ни гледат и всеки един от тях заслужава страхотно шоу.

Смяташ ли, че INCANTATION са получили това, което заслужават след 27 години съществуване?
Това е субективно. Нека го кажа така - аз получих повече, отколкото съм си представял - имаме фенове по цял свят, пътувал съм до много различни държави, осъществявал съм връзка с хора от толкова много различни култури, бил съм на много места и съм видял много неща. Дали някога съм си мечтал за това - не! Като хлапе винаги съм искал да съм в група. Винаги съм искал да съм успешен музикант и въпреки че не сме богати, ние сме себе си и не се продадохме. Като група обаче сме постигнали много. Всеки наш успех е честен. Дори и днес сме на позицията, че ако печелим нещо, то трябва да е по нашия начин, без да се навеждаме и да изневеряваме на себе си. Феновете и успехът сме ги спечелили с честен труд. Не сме планирали и не планираме да правим пари от групата. За мен най-важното е да харесвам онова, което правя, да съм креативен и да свиря по най-добрия възможен начин. Това е по-важно от парите и славата. Те са само бонус към поведението ни. Дори славата ни кара да се чувстваме неудобно, защото ние сме просто музиканти, не става въпрос за това дали се мислим за готини. За нас е важно, както казах, да дадем на хората един як концерт, подплатен с яка музика. Искаме феновете да усещат страстта ни, защото им даваме себе си. Ние изпълняваме нашите парчета, без да ни пука дали ги харесват или не. Феновете усещат страстта, която влагаме в музиката. Когато чуеш INCANTATION, веднага познаваш, коя е тази група, защото имаме свое звучене. Не се опитваме да бъдем други, ние сме себе си!

Вие сте една от първите дет метъл банди. Кое е най голямото постижение на дет метъл сцената според теб?
Не знам… Странното е, че дет метъл сцената днес и тази, от която ние идваме, са две коренно различни музикални сфери. Трудно е да отговоря, кое точно е най-голямото постижение на дет метъла. В началото, когато аз започвах, нямаше толкова много правила, видове и подвидове метъл - в един стил бяха и MACABRE, и ние, и RIPPING CORPSE например. Всички имахме свое специфично звучене и бяхме екстремни по наш си начин - всяка банда с нейното звучене и идентичност, но от семейството на екстремистите. Бяхме различни, но част от една и съща сцена. Днес има страшно много групи, които свирят всевъзможни видове дет метъл. Всеки субжанр е разделен на субжанрове. Не знам дали това е за хубаво или за лошо. Чудесно е, че групи като MORBID ANGEL и CANNIBAL CORPSE са на толкова високо ниво, оценявам това, което са постигнали. Хубавото днес е, че младите фенове се интересуват от класическия, истинския дет метъл звук. Наричам го истински, защото в моята ера дет метълът беше по-първичен. Изпълненията не бяха перфектни, но се появиха в точното време и на точното място. Интересно е все пак, че днес дет метълът, който ние свирим, има своите почитатели. Наистина е налудничаво, защото звукът на INCANTATION сам по себе си е отделен вид дет метъл. Групи като DEAD CONGREGATION, FATHER BEFOULED и много други например са много повлияни от нас. За мен е чест, че съм вдъхновил съществуването на подобни банди и сме били причина за създаването на отделен субжанр в дет метъла. Понякога е много странно да чуя групи, които звучат като нас, но от друга страна е истинска чест, че INCANTATION са толкова влиятелни.

Каква е разликата между INCANTATION и FUNERUS, с които издаде "The Black Death" през 2015?
FUNERUS са по-опростен дет метъл, с повече акорди, повече рифове. Това е музика, която правим с жена ми Jill за забавление. INCANTATION свирят доста по-сложни неща, по-сериозни. За мен двете групи са много различни. Не мога да свиря в INCANTATION така, както свиря във FUNERUS. Няма да проработи. FUNERUS ми харесват, защото нещата не са толкова сериозни, по-скоро джемим за удоволствие, музиката е по-груув и ако мога да направя такова сравнение - FUNERUS са като пънк рок, докато музиката на INCANTATION е също за забвление, но бандата е по-сериозна, изпълнява по-сериозен метъл. INCANTATION са по-фокусирани.

Ти си собственик на "Ibex Moon Records". Защо не издаваш INCANTATION през собствения си лейбъл?
Защото вече не съм особено активен с лейбъла и той може би няма повече да работи. Последното ни издание беше една плоча на DERKÉTA. Издадох я, защото познавам момичетата, приятели сме с тях и защото те ми имат доверие. Не съм го направил толкова от лични подбуди обаче. Направих го заради тях самите, защото те го поискаха. Но от пет години почти не се занимавам с лейбъла. Просто стана много трудно. Издателският бизнес гълта много пари. Жена ми имаше сериозни здравословни проблеми и продължава да ги има. Не мога повече да си позволя да инвестирам в звукозаписната компания толкова, колкото заслужава, докато в същото време трябва да купувам страшно много лекарства и да си стоя вкъщи. Когато основах лейбъла, продажбите на дискове вече бяха започнали да намаляват. Не исках да правя компромиси със себе си - ако ще ръководя лейбъл, трябва да става така, както трябва. Ако исках да продължа с него и да изкарвам пари, трябваше да направя пълна реорганизация, въпреки че имам издания, с които целях единствено финансовата печалба. Но вече и това е невъзможно. "Ibex Moon Records" за мен беше нещо, с което исках да промотирам групи, които харесвам, но това не винаги беше добро за бизнеса. А и не ми харесваше да вземам бизнес решения, за сметка на решенията, които ми доставяха удоволствие. За това в един момент загубих интерес. А и е много по-приятно просто да си в група и да свириш музика, вместо да се занимаваш с бизнес глупости.

Няколко последни въпроса - кой е най-ценният подарък, който си получавал от фен по време на турне?
В Полша един тип беше направил моя статуетка, на която свиря с тениска на SINISTER. Беше я сложил в стъклена кутия. Все още я пазя, въпреки че материалът, от който е направена, започна да се топи. Много як подарък, защото той си е направил труда да направи мен.

Първото нещо, което ти мина през ума, след като реши да поемеш вокалите на INCANTATION?
По дяволите! Не исках да съм зад микрофона, но започнах да правя вокали, защото бях бесен - вече бяхме сменили трима вокалисти. Най-гадното нещо беше, че те не пасваха на групата и не само това, а и трябваше да ги обучавам, да им показвам, какво точно искам от тях. В крайна сметка ми писна, за това се заех сам. Казах си, че всъщност щом знам как трябва да звучи един вокалист, значи е по-добре да обуча себе си, отколкото да се мъча да показвам на останалите, как да го правят. Беше трудно решение, отне ми поне година да грухтя в мазето си три или четири пъти в седмицата на фона на албумите ни, за да постигна нивото, което исках, а и да напасна гласа ми така че да се чувствам добре зад микрофона, защото дотогава само свирех на китара. Никога не съм искал да бъда вокалист. След година тернировки и когато се почувствах готов, направихме няколко пробни изпълнения в Мексико, получи се добре и добих увереност. На първите концерти звучах като Max Cavalera от времето на "Morbid Visions". С годините се развих и сега се справям добре. Днес звуча по-дълбоко. Чувствам се добре зад микрофона. Но в началото беше ужасно. Въобще не исках да бъда вокалист. В INCANTATION пиша повечето музика, свиря на китара, правя вокалите и солата. Доста работа отмятам. Затова и албумите с мен като вокалист не са много богати откъм китарни сола, защото трябва да следя за тях, за ритъма и за вокалите.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Ето ти един весел момент, може би като SPINAL TAP- веднъж в Денвър, Колорадо в един клуб свирехме "The Ibex Moon". Движех се по сцената, не видях ръба и се стоварих на земята с китарата си. Почувствах се като пълен кретен. Тъкмо бях приключил един брутален китарен риф, започваше тежка и бавна част, а аз паднах. Друг невероятен метъл момент беше на "Maryland Deathfest" през 2012 година. Тогава направихме "Scream Bloody Gore" на DEATH и Martin van Drunen от ASPHYX пя с нас. Това беше чудесно преживяване, защото той е един от любимите ми вокалисти изобщо. Беше невероятна чест за нас. А наскоро, преди два месеца, свирихме "Abomination", което е кавър на NECROPHAGIA, а Killjoy излезе с нас на сцената. Аз само свирех на китара, а той изпя цялата песен. NECROPHAGIA са ми повлияли много и са една от групите, които е оказали огромно влияние на INCANTATION. За мен беше като сбъдната мечта. Това да бъда на една сцена с любимците ми беше невероятно. Чувствам се като фен, на който са му се изпълнили желанията. Нека ти разкажа и нещо за България. Вашата страна винаги има и ще има специално място в сърцето ми. Когато бяхме демо група през 1990 или 1991 - тогава ни пишеха фенове от България, които споменаваха в писмата си, че нямат пари да си купят демото, но ни предлага бутилка водка за него. Аз пък се съгласявах да разменя записа за алкохола. Тогава получавах по пощата бутилката и се стигна до там, че всяка седмица при мен пристигаше по едно шише алкохол от България и то от различни фенове. Все си мисля, че при вас е по-лесно да си вземеш водка, отколкото да се окажеш с пари. Явно е някакъв комунистически принцип - нека всички са пияни и ще бъдат щастливи… Ха-ха-ха… В един момент един приятел ми помагаше с пощата, защото получавах много писма. Та той отговаряше за търговията и всеки път ми казваше - "добре, John, ето още една бутилка водка за теб". Винаги ще свързвам България с българската водка, която получавах.

 



live&loud
Коментари   (1)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


izroda 4.11.2016 19:37:02 отговори + 0 1
Е що в Русе? Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".