EUFOBIA - "Eufobia"

2016, Wizard

Идеята да преобразиш сградите на централните държавни институции от Ларгото на София в тоталитарни здания в оруелско/нацистки стил е гениална. Не само защото те носеха подобна символика в миналото и защото архитектурно се родеят със сталинисткия СССР, а защото през цялото време са "били пред очите ни". Но минаха 27 години преди някой да се сети за подобна цялостна постановка. Тя е още по-впечатляваща във видеоклипа към песента "Hater", в който майсторството на дизайнера Val Volegna личи с пълна сила. Там се редуват картини на маршируващи войници, танкове и дирижабли с логото на групата, а знамена със същата емблема са окичили сградите на Министерски съвет и Президентството. Злокобно надвисва и Паметникът на съветската армия, като на преден фон фронтменът на бандата Ники по гьобелски "ораторства" текста на парчето, заобиколен от мълчаливи есесовци.

   Още по-завладяващо щеше да е, ако творбата беше концептуална и обвързана с артуърка, но и така третият, едноименен албум на Eufobia впечатлява в достатъчна степен. Дискът съдържа 10 песни с общо времетраене 30 минути. Почти толкова е и предшественикът "Cup of Mud" от 2011-а, така че в това отношение групата не отстъпва от обичайното за нея. Записите и художественото оформление са правени изцяло в България, а не в Румъния както бе при предишните издания.

    Откриващата песен "Graveyard" задава мелодично-екстремната насока на творбата с хорови включвания на трима от четиримата музиканти и водещи дет метъл вокали. Парчетата не са изградени по тривиалната схема куплет-припев и за сравнително краткото си времетраене успяват да бъдат едновременно хомогенни и разнообразни. Eufobia не предлагат изненади, но утвърждават и развиват типичното за тях детендрол звучене с близка до перфектната продукция и без компромиси в качеството. Всеки, познаващ групата от по-рано, няма да остане разочарован. Петгодишната пауза без нов албум си струваше чакането - в целия диск "няма празно". Всяка от песните предлага нещо, което задържа вниманието на слушателя до следващото парче. Отново е тук и плеядата от китарни сола, ту хармонични, ту неравноделни и пръскащи стружки като машина за рязане на метал. Тук са и композициите с порнографски заглавия, злобни рифове и нецензурни текстове. Но сега не това е водещото и от тази гледна точка определено можем да говорим за израстване на бандата. Младежите вече са по-зрели мъже. С едноименния си албум Eufobia са напът да влязат в златния си творчески период и вече с любопитство очакваме следващата глава от историята им. Независимо дали тя ще дойде след пет месеца или след още пет години.


111111111o

Satyr




 Други ревюта на EUFOBIA  



helloween