Gus G. за шоуто "Electric Guitarlands": "Няма да се състезаваме на сцената, ще видите взаимно уважение"

4 май 2023, 11:43 ч. 1044 / 11 0
пред./следв.

   Няколко дни ни делят от уникалното шоу "Electric Guitarlands". Пред феновете в София по покана на "BGTSC" на 11 май ще излязат четирима китаристи, всеки със своя път и кариера. Това накратко са: Michael Angelo Batio - легендарният шредър от Чикаго, който стана част от турнетата на MANOWAR, Rowan Robertson, който едва на 17 години е вербуван от Ronnie James Dio и оставя китарата си в "Lock Up the Wolves", Andy Martongelli, част от бандата на David Ellefson (DIETH, екс-MEGADETH) и събеседникът в това интервю, гръцкият китарен герой Gus G. от FIREWIND (свирил и с легендата Ozzy Osbourne). Тези четирима китарни герои очакваме на 11 май в София с пътуващото шоу "Electric Guitarlands" (поръчай билет онлайн).

   Разговорът с Gus G. е проведен от предаването "От другата страна" по радио "Варна".

 

gus g.

 

Привет, Мистър G. Би ли представил с няколко думи "Electric Guitarlands"?
Това е концепция, разработена от букинг агента ми. Той ме сюрпризира с идеята. Говоря за агента, с когото работя през последната година. Казва се Stefano Luciano. За последните 25 години е организирал много китарни концерти на стилово различни музиканти. Работи с много китаристи и по-специално с много изпълнители от 80-те - от шред сцената от тогава, както ѝ казват. Той ми предложи да участвам в подобно шоу през миналата година, когато правихме трибют на Jimi Hendrix. Тогава Stefano ми каза, че иска да събере на едно място известни китаристи, като добави и малък състезателен ефект, при който да се даде възможност на млади китаристи да се присъединят към нас на сцената като съпорт и в същото време да изпълнят част от своята музика. А ние да дадем на публиката два часа китарна музика от познати изпълнители. Stefano предложи първо на мен, след което и други станаха част от общата картина. Такъв е Michael Angelo Batio, който също работи с него, както и Rowan Robertson. С нас е още талантливият китарист Andy Martongelli, който се подвизава отдавна на сцената и свири с David Ellefson. Така изглежда цялата идея. Това е "Electric Guitarlands" - вечер, изпълнена с китари и китарна музика. Със сигурност присъстват много китарни сола и много шред. Нека завърша с малко пояснение - това не е китарна клиника или семинар, това е истинско рок шоу. Ще бъдем на сцената с банда, която ще свири с всеки от нас и всеки от нас ще изпълнява различен сет.

Каква музика ще изпълнявате по-точно?
Не мога да говоря за останалите, но специално моят сет ще е инструментален и ще представя материал от последния ми соло албум "Quantum Leap", който излезе преди година и половина. Направих го по време на пандемията и локдауна. Това е последният ми соло албум и до момента не съм имал възможност да изпълня тези композиции на сцена. "Electric Guitalands" е изключителна възможност да представя тези песни за първи път на живо.

Има ли конкуренция между вас като китаристи?
Не, няма. Всъщност си мисля, че ако има някакво състезание по умения, Michael Angelo Batio без съмнение ще спечели, защото е единственият, който може да свири еднакво добре и с двете ръце. Останалите от нас не умеят. Така че Michael ще спечели. Виж, всеки изпълнител е уникален и има собствен подход към китарата. Всеки има собствен стил. Ако има някакво съревнование, то ще бъде в добрия смисъл на думата. Не вярвам, че някой от нас ще се опитва да засенчи останалите. Всеки един участва, за да се забавлява. Уважаваме се взаимно и се отнасяме с респект към онова, което всеки един и постигнал по време на кариерата си. Това е моят поглед за шоуто и съм сигурен, че и останалите стоят на същата позиция. Michael и Andy са ми приятели, познавам ги от много години. С Rowan до момента не сме се срещали, но нямам търпение да се запознаем и да направим турнето заедно. Според мен, всеки се отнася с необходимото уважение към останалите и всеки на турне като това ще се опита да научи по нещо от другите.

Според теб, каква ще е публиката, която ще посети подобен концерт?
Трудно е да отговоря на този въпрос. Наистина е трудно, защото китарните турнета са един вид ъндърграунд. Предполагам, че по-голямата част от публиката ще се състои от музиканти. И още по-конкретно - китаристи. И в същото време, според мен, ще има и фенове на групите, в които свирим. Очаквам шоуто да посетят почитатели на FIREWIND или фенове на MANOWAR, както на DIO и Ozzy. Хора, които помнят Rowan Robertson от участието му в групата на Ronnie James Dio или такива, които си спомнят, че съм бил част от бандата на Ozzy. Смятам, че те също ще дойдат на концертите. Така че в публиката ще има всякакви фенове, не само китаристи.

И те може би ще очакват да чуят песни на FIREWIND, Ozzy, DIO, може би MANOWAR...
Едва ли. Ако си фен на MANOWAR ще отидеш на техен концерт. Няма да отидеш на шоуто на Michael Angelo Batio, очаквайки, че той ще изпълнява песни на MANOWAR. Но, ако уважаваш музикантите в MANOWAR или тези, които са били част от DIO, може би ще ти е интересно да чуеш какво правят в соловите си неща. Не вярвам, твърдя го за себе си, че някой от моите фенове, които дойдат на концерта, ще очакват да изпълня материал на FIREWIND. Защото на плаката стои името на Gus G., а не на FIREWIND. Все пак направих вече турне с тях, бяхме и в България. Групата е активна. Когато съм на сцената с FIREWIND, изпълнявам песни на FIREWIND. Когато съм на сцената с моята соло група, изпълнява музика на Gus G. Издал съм четири самостоятелни албума, което означава, че имам достатъчно материал, за да запълня мое собствено шоу. Не се опитвам да продам шоу на FIREWIND, използвайки моето име. И никога няма да го направя.

Как успяваш да разделиш групата от соловата си кариера и трудно ли е всъщност да се разграничиш от себе си?
В началото, когато започнах соловата си кариера, исках да дам почивка на FIREWIND. Това беше и причината да започна сам през 2013 г. Спрях с групата за цели пет години. Тогава правех основно самостоятелни концерти, издавах самостоятелни албуми, работейки с различни музиканти. Когато през 2016-а отново възобновихме работа с FIREWIND, трябваше да взема решение с какво точно ще се занимавам. Не смятам, че соловият ми материал звучи точно като FIREWIND. Някои неща може и да напомнят на групата, но в соловите ми албуми правя по-различна музика. В тях има повече хард рок, както и музика, която се създава, за да се върти по радиостанциите в Америка. И в някакъв момент реших в соловата ми кариера да се ориентирам изцяло към инструменталната музика особено в последния диск, което е най-добрият начин да разделя двата проекта. FIREWIND са моята класическа хеви метъл банда с вокали, разбира се. И там групата има приоритет като група. И до нея е Gus G., соло проект, моят отдушник, моята инструментална музика, където мога да експериментирам и да вървя в друга посока. По този начин съм разделил за себе си двата проекта.

Китарните герои днес на заден план ли са?
Напротив. Те съществуват и днес. Предполагам си чувал за групата POLYPHIA и китариста им Tim Henson. Тези момчета разпродават големи зали по целия свят. Изпълняват инструментална музика, която звучи много по-различно от музиката на 80-те, която артисти като мен свирят. Трябва да отбележа, че инструменталната музика и китарата се промениха много. Много музиканти изпълняват материал, който е съчетание от различни стилове. Китарните герои днес са музикантите от POLYPHIA или Tosin Abasi от ANIMALS AS LEADERS, или момчетата от PERIPHERY. Те смесват и други стилове - хип-хоп с метъл, напълно различни неща, като вкарват фюжън, джаз, рок. Едно голямо обединение на коренно различни музикални жанрове. Тези банди пълнят големи зали, изпълняват инструментална музика и звучат много различно.

 

 

А къде останаха китаристи като Randy Rhoads или George Lynch, които бяха част от групите, но някак си изпъкваха?
Тези, които изброих са също такива китарни герои. Просто това, например, не е твоята музика, защото си фен на старите неща и не гледаш на новите китарни герои като на такива. Аз също не слушам нова музика, но съм в китарния бизнес и винаги проверявам за нови таланти. И твърдя, че има много от тях. Също така музиката се промени. Тя не звучи, както през 80-те. Вече не живеем в 1986-а. Музиката се промени много, прогресира, разви се, появиха се нови субжанрове, които имат нова публика, която сигурно не слуша DOKKEN, Alice Cooper и Ozzy. Аз обаче принадлежа на техния свят, защото идвам от там. Израснал съм с музиката на Alice Cooper и Ozzy Osbourne и тя е част от моето поколение. За сегашното поколение и музиката, и звукът са различни. За добро или лошо нещата стоят по този начин. И смятам, че днешното време има своите нови герои. Не знам накъде ще се развият нещата, но това е положението.

Ти самият как се справяш с това положение и успяваш ли да вървиш в крачка с него?
Не знам. Наистина. На този въпрос нямам конкретен отговор. Ако има нещо, което трябва да се направи, то е да сме постоянно ангажирани, да продължим, да вървим, да сме в полезрението на хората. Просто да продължаваме да създаваме музика, да поддържаме профили в социалните мрежи, да прегръщаме новите технологии, да сме на показ. Поне аз се опитвам да постъпвам по този начин. Опитвам се да бъда ангажиран с феновете си, да комуникирам непрекъснато с тях, надявайки се, че онлайн ще достигна до нова публика, а не просто да се осланям за това на традиционния начин, правейки турнета, които също не пренебрегвам. Поддържам активност в социалните мрежи, опитвам се непрекъснато да публикувам съдържание. Днес да си просто музикант, китарист в група, не е достатъчно. Трябва да си създател на съдържание, каквото и да означава това. Трябва да изработваш всякакъв визуален и звуков материал онлайн за публиката, която обича да гледа. Според мен това е начинът, не толкова да си актуален на днешните вкусове, а да си на показ, за да те видят. И от тук следва, че музикантите се пристрастяват към социалните мрежи. Това отнема всеки ден все повече време, защото трябва всяка седмица внимателно да бъде обмисляно какво съдържание ще бъде произведено. Което за съжаление намалява времето за упражнения, както и за създаването на музика. Но, както отбелязах вече, в днешния свят не е достатъчно да си само изпълнител.

Какви нетрадиционни действия трябва да предприеме тогава един изпълнител, за да не го знаят само най-близките му приятели и семейството му?
Интернет е един необхватен инструмент, с който разполагаме днес. Имаш всички тези социални мрежи под формата на платформи за съдържание. Новото поколение се среща с музиката в "TikTok". Забелязвам как стари композиции отново стават известни и десетилетия по-късно се разпространяват масово, само защото някой е изработил съдържание в "TikTok", използвайки някоя песен. За мен творците трябва да продължават да създават съдържание в социалните мрежи и да бъдат в непрекъснат контакт. Трябва да живеят в днешната реалност и с онова, което става в настоящия момент. Просто положението е такова. Както отбелязах обаче от всичко това, не остава много време за упражнения, както в миналото. Но от друга страна докато си вкъщи, можеш да създадеш толкова много неща и в същото време, и да си творчески активен. Най-важното си остава обаче да бъдеш себе си. Наблюдавам как всички известни ютюбъри, когато ги попитат как се постига подобна популярност и успешен канал в "YouTube" отговарят, че на първо място трябва да бъдете себе си. Да не се опитвате да се правите на някой, който не сте. Евентуално ще трябва доста да се потрудите, за да поддържате фалшив образ. Така че просто бъдете себе си. Днес всеки иска да види личния характер, личността, която стои зад музиката, а не просто да слуша самата музика. Феновете искат да видят, какъв е човекът, който е я създал, както и да общуват с него, да чуят какво мисли, как мисли. Искат видеосъдържание, дори то да е съвсем елементарно изработено. Така че просто бъдете себе си. Излизането на личността под прожекторите е голяма част от днешната сцена. Всеки творец трябва да обмисли подобно поведение и в края на краищата да се замисли за него. Не е задължително да го прави, но трябва да помисли по този въпрос.

Как се вярва в себе си, ако публиката има едни очаквания, а целите ти като изпълнител са други?
Дълбок въпрос. От една страна е лесно да си себе си. От друга страна - може да е доста плашещо, защото всеки се натиска да се показва пред камерите, за да се появи пред публика. Едно от тези неща, през които трябва да преминеш, за да останеш на преден план. Изгубих много години в чудене как да удовлетворя публиката, в мисли дали хората харесват онова, което правя или дали ще харесат нещо, ако го направя по определен начин. В края на краищата това наистина не е от значение. Защото единственото, което трябва да правиш, е да даваш най-доброто от себе си. Просто издай нещо, а хората или ще го харесат или не. Това, което можеш да правиш, е да се надяваш. Издаваш нещо и се надяваш, че публиката ще го приеме. Нямам отговори. Иска ми се да ги имах. Но от друга страна, ако всеки имаше отговорите, щеше да е способен да изкара Хит номер 1. Но нямам отговори. Всеки се опитва да прави онова, в което е най-добър. За това продължавам да твърдя, че е по-добре да си себе си, а не да се опитваш да си някой друг. Е, в някакъв момент развиваш определен образ. Виж банда като GHOST. Papa Emeritus създаде определен образ. Поддържа го и се прикрива зад маската, която измисли. Но тук говорим за концепция. Смятам, че театралността не е никак лоша. По някакъв начин това работи и хората успяват да го припознаят като свое. Ако в собственото ви изкуство и музика обаче липсва тази театралност, бих предложил просто да бъдете себе си. Не е необходимо да сте комплексна личност или личност, изпълнена с противоречия. Просто бъдете себе си, дори и да сте някой задръстен тип, който само натиска дивана. И може би също бихте постигнали успех, защото хората се откриват по-лесно в по-обикновените образи.

Технологиите помагат или повече пречат на изкуството?
Те са добро попадение, нали? В миналото нямаше платформи за споделяне на видео. Тогава гледахме VHS касети или преглеждахме таблатури, които понякога бяха сгрешени. И научавахме толкова много неща само със слуха си. При мен това беше много полезно, защото ми позволи да развия собствения си слух. За сегашното поколение достъпът до онова, което иска, е много по-лесен и по-бърз. Което от своя страна спомага за постигането на по-бързи резултати. Светът, в който живеем, е толкова забързан. И трябва да го приемем и да се приспособим. Не откривам никакви недостатъци в технологиите. За мен те имат само положителен аспект. Едва ли днешните музиканти успяват да развият толкова добре слуха си, колкото нас, защото ние трябваше да се учим, слушайки касети и плочи. Без съмнение времената бяха такива. Също така не бих казал, че придобиването на технически умения днес замества идеите, но понякога се изпада в подобно състояние. Понякога натрупването на технически умения може да те отклони от основната цел - създаването на добра песен. Създаването на добра песен не винаги изисква невероятни и велики технически умения. Вземи песни като "Holy Diver" на DIO или "Iron Man" на BLACK SABBATH. Рифовете и в двете не са никак сложни. Но успяват да проговорят на милиони, превърнали са се във върховни класики и са вечни. GHOST са примерът, че понякога обикновеният материал е най-добрият материал и съдържа най-добрите идеи, по-директните идеи. Причината, заради която аз самият искам да развивам техническите си умения е, за да мога да изсвиря всичко, което чувам в главата си, без твърде много да се замислям как точно да го направя. По този начин използвам техниката си.

 

gus g.



Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".