AMON AMARTH - "Surtur Rising"

Amon Amarth са AC/DC на мелодичния дет метъл. От тях не бива да се очаква нещо различно. За пореден път те са тук просто, за да размахат брадвите си, да трошат щитове и да ви нападат с рифове, докато ви повалят в несвяст. И, естествено, за пореден път да предадат музикален урок по нордическа митология. Основната тема в "Surtur Rising" (както личи и от заглавието) се върти около великана Сурт и неговата роля в последната битка - Рагнарок. Това е една от множеството сюжетни линии в сблъсъка на боговете и - в контекста на творчеството на Amon Amarth - допълва събитията, описани в предходния албум на шведите "Twilight of the Thunder God". Още първата бясна атака "War of the Gods" навява мисли, че този диск ще влезе в ролята на дубльор на своя предшественик, тъй като песента е сякаш сътворена в калъпа на заглавно парче от предния албум. Очаквания, които не са лишени от логика, защото именно с изданието си от 2008 г. Amon Amarth постигнаха по-сериозен комерсиален пробив. При това без да предават нито себе си, нито феновете си. "Twilight of the Thunder God" влезе в топ 50 на "Billboard", извоюва си положителни отзиви от един куп световни издания, спрямо чийто радар шведите минаваха по-ниско в миналото, и с кръв и пот се добра до доста номинации за престижни музикални награди. В "Surtur Rising" печелившата матрицата в голяма степен е спазена. Но точно както Сурт громи враговете си със своят огромен огнен меч, така и Amon Amarth рутят критиката, която би имала нещастието да се изпречи на пътя им. Не, сериозно - как е възможно да обелиш лоша дума за такъв албум? Все пак ние обичаме метъла и обичаме, когато музиката кара космите на врата ни да настръхват, щом чуем убийствен риф. А шведите са страхотни майстори в доставянето на порции от това усещане.

   Талантът на Amon Amarth да творят епични съвременни викингски химни ги е извел до 10 парчета, които лесно могат да превърнат стаята ви в бойно поле. Така че не се изненадвайте, ако сред развяващите се коси и бради по някое време се окажете под стола, търсейки къде точно се е търкулнала последната отсечена глава. Johan Hegg и вярната му дружина са запазили всички съществени елементи на музиката си, като най-хубавата й черта е, че продължава да събира различни песенни настроения под покрива на един музикален носител. Само чуйте "Destroyer of the Universe" и ще сте готови да се втурнете срещу враговете. Надайте ухо на "The Last Stand of Frej" и ще марширувате под звуците й, където и да отведат стъпките ви. Дори да е към избора, който не ви оставя възможност за избор - "For Victory or Death". Възможно е да отроните и някоя друга сълза за падналите бойни другари на "Doom Over Dead Man" и най-вече на прекрасното й лирично интро.

   Или пък знаете ли какво? Най-добре напълнете роговете с медовина, запасвайте мечовете и на 18 ноември се устремете към зала "Юбилейна", където Amon Amarth ще се изправят за пръв път пред българската публика. И нищо чудно да се засечем нейде измежду ордите...