DEEP PURPLE - "inFinite"

2017, earMUSIC

Четири години след доста интересния "Now What?!" Deep Purple отново напомнят за себе си - с нов, по-енергичен, по-разнообразен и по-разчупен композиционно албум, който обаче по някаква причина не удря толкова силно. Това е истината. "inFinite" би могъл да се нареди сред най-добрите албуми на групата, но нещо просто му липсва.

   Осъзнаването какво е това нещо може да бъде неприятно за много от феновете на Deep Purple - защото музиката в албума щеше да блести по-ярко с по-подходящи вокали. Ian Gillan е все така страхотен певец, но вече е над седемдесетгодишен и това, за жалост, често се усеща силно. В "Now What?!" не беше проблем, но албумът от 2013 година беше доста по-спокоен и, умишлено или не, пасваше повече на певеца, който Gillan е сега. С "inFinite" слушателят често иска Gillan такъв, какъвто беше някога - но диапазонът и първичната мощ, които го направиха един от най-обичаните вокалисти в историята на тежкия рок, отдавна ги няма...

   Разбира се, при все критиките, Gillan се справя прекрасно с вокалите - единствената причина слушателят да е донякъде разочарован е споменът за това, което певецът беше в миналото. А за работата на инструменталистите каквото и да се каже, ще е малко. С впечатляващи сола на китара и клавир Steve Morse и Don Airey сякаш непрестанно се надпреварват да демонстрират майсторство, а ритъм секцията на Ian Paice и Roger Glover е, както винаги, впечатляваща. Композициите, както вече казахме, са енергични и разнообразни, и, на моменти, почти изненадващо тежки. Усещането за монотонност, което на моменти идваше в предишния албум, този път го няма - има скорост и агресия, както в мелодиите, така и в лириките. Няма как да не отбележим и влиянието, което американският блус рок оказва практически върху цялата творба - от втората песен, "Hip Boots", през "Johnny’s Band", до завършващата, "Roadhouse Blues", кавър на The Doors. Споменаване заслужават и смразяващи, многопластови парчета като откриващата, "Time for Bedlam", или "Birds of Prey", където са може би най-силните инструментални изпълнения в албума.

   В крайна сметка, ако слушателят подходи към "inFinite" с правилните очаквания, със сигурност ще остане доволен. Албумът едва ли ще се нареди сред най-обичаните издания в продължаващата вече близо пет десетилетия кариера на Deep Purple, но си заслужава отделеното време.

   На 14 май тази година Deep Purple ще изнесат концерт в София като част от турнето "The Long Goodbye", което може да е, а мож и да не е прощално за легендарната банда.


1111111xoo

Tigermaster




 Други ревюта на DEEP PURPLE  



lacuna
nostradamus