Веселите истории на Васко Катинчаров, Част 3


Първото идване на In Flames беше в Каварна през 2008-ма, където бандата категорично отсвири всякакви интервюта и заснемане на части от концерта. Второто им гостуване беше през 2009-та в София, където ми беше обещано интервю с китариста им Бьорн Гелоте. Идва денят и аз отивам на определеното място, един такъв весел. Влизаме с оператора ми в бекстейджа, където седи цялата група и дъвче сандвичи. Ние ги гледаме, те също. Мениджърът им посочи барабаниста им Даниъл и му каза да отиде при нас. Аз му казвам: “Ам-а-а, аз чакам Бьорн (и го соча с пръст), а той с лека усмивка ми отговаря: “Бьорн, ама другия път”. Най-якото беше, че докато правехме интервюто с барабаниста останалите от бандата седяха около нас и ни гледаха. Усещането беше, като пред теб да има цял бидон с течен шоколад, а ти да имаш малка лъжичка.

Още от младежките си години се възхищавам на King Diamond. Когато концерта им в България през 2006-та беше обявен се зарадвах, че ще видя още една легенда очи в очи. Настаняваме се с екипа ми в стаята на управителя на зала Христо Ботев, където чакаме интервю с Краля. В един момент влиза някакъв свит пич с дълга черна коса, които седна на дивана срещу мен. Познат ми е, но не мога да се сетя в момента кой точно беше, а е тъпо да го питам, абе ти кой беше? Разпитвам го как си, що си, той смутено казва, че добре. Някакво нелепо седи ситуацията и той се усети, че ние не чакаме него. Стана плахо и си тръгна. След една минута влиза китариста-легенда Анди Ларок, който пак води онзи плахия в стаята. Обръща се директно към мен: “Басиста ни Хал Патино ми каза, че не искате да говорите с него, защо?” Аз се усетих, че самия Кинг Даймънд въобще няма да дойде и може да си остана и без интервю. Замазахме ситуацията и Анди и Хал седнаха пред мен да свършим работата, като басиста реално каза три изречения през отделените ни десет минути.

Един от най-чаканите концерти в България през годините беше този на Anathema. И той се случи на най-подходящото място, зала България в София. С журналистите седим пред залата и изведнъж аз чувам от една стая мелодия, която обичам от години. И не мога да повярвам, че това е франгмента от класическа пиеса за пиано на Ерик Сатие, която аз обожавам. Успях с малко зор да погледна отвън през щорите на прозореца и видях вокала на Anathema Винсънт Кавана, които седеше и свиреше на пианото. След минути влязохме вътре и се оказа, че интервюто ми е точно с него. Когато му признах, колко е важно за мен това, което свиреше одеве очите му светнаха. Каза ми, че преди всеки концерт на Anathema има ритуал да се усамотява и свири точно Сатие. Никой освен бандата и екипа им не знае за този му ритуал от години.

В началото на 90-те цялата ми стая беше в плакати на Sepultura. Никога не съм си и представял, че един ден ще се изправя очи в очи с Макс Кавалера. В един момент се оказа, че това даже стана многократно. Още от първата ни среща забелязах, че той не е забравил бедността, от която е тръгнал, и не се държи “поамериканчено” тежкарски, с хората с които говори. За тъга забелязах, че с всяко следващо идване на Soulfly в България той изглеждаше все по-смачкан и изстискан. На последната ми среща го гледах от половин метър и с ужас забелязах, че той почти няма долни зъби. Преди да се качи на сцената го държат за ръката, точно както Ози, като той ходи с малки стъпки напред. Така и не ми стигна смелостта да го попитам защо носи тези кутии, които слага по сцената на концертите си. Знам от екипа му, че те са с цел да събират енергията, която публиката отделя повреме на концертите на Soulfly. Интересна случка от едно от идванията на групата е, когато една госпожица от семейството на Макс си хареса момче от организаторите на концерта. След шоуто го качва на автобуса да я промуши набързо, като на границата със Сърбия той слиза да си го приберат приятелите му.

Аз съм доста висок и с изненада установих, че на срещата ми китариста на Mr. Big Пол Гилбърт ме гледаше отгоре. При първото им гостуване в България бандата беше казала, че ще даде само едно телевизионно интервю и организаторите извикаха мен. Гилбърт влезе в страхотно настроение в стаята и ми каза, че е готов за битка. Само ме помоли да говоря от дясната му страна, че не чува почти нищо с лявото си ухо. Тогава си дадох сметка, защо той на всеки концерт излиза със слушалки на ушите си. Попитах го шегувито дали не му е леко неудобно да са му толко големи стъпалата. Той ми отвърна с усмивка, че все нещо трябва да държи изправено тялото му. Призна че, дълги години е плачел тайно от останалите, когато се е налагало да бъде далече от дома си. Носталгията го съсипвала и му трябвало много време да преодолее това си състояние.

Гледайки касапските обложки и слушайки музиката на Cannibal Corpse, незапознат човек може да си помисли, че тези са некви ненормалници. Аз обаче очаквано установих, че те са си екстра агенти. На всичкото отгоре се оказаха и вегетарианци. Емблематичният им басист Алекс Уебстър се оказа един от най-приветливите хора, които някога съм срещал. С мъка ми призна, че още му е трудно да обяснява на хората защо в текстовете на Cannibal Corpse се пее за едни индивиди, които изяждат себеподобните си. Каза, че е същото и с режисьорите на филми на ужасите, които снимат кланета, но не спят с кървав сатър под възглавницата си. Хората подсъзнателно се привличат от нещата, които ги плашат, а Cannibal Corpse им дават точно това. Тогава си дадох сметка, че Алекс и останалите много добре знаят какво правят и нищо не е самоцелно.

Самостоятелния концерт на Megadeth в София през 2005-та година беше чакан от хиляди хора с години. Аз също се вълнувах, защото исках да видя очите на Дейв Мъстейн и да усетя каква енергия носи този човек, след всичко което знам за него. Първоначално трябваше да има три отделни интервюта с него, но мениджъра му в последния момент реши да е като пресконференция, на която всеки от нас да задава по един въпрос, и да се редуваме. Сложиха една училищна маса с един стол в един кънтящ коридор и това беше импровизираното място. Преди това мениджъра му изрично ни предупреди, че ако има дори и нещо косвено свързано с Metallica Мъстейн просто ще стане директно и ще си излезе. Той дойде усмихнат и говореше адски бавно, но отговори на всички зададени му въпроси.

Sick Of It All са едни от най-големите в хардкора и факта, че на два пъти вече ги гледаме в България може само да ни радва. При второто им гостуване в клуб Парти център 4 км. се чудихме къде да направим интервюто. Малко преди самото им шоу аз видях един голям розаво-червен диван, които беше забутан в един коридор. Взехме го и най-подходящото място се оказа да го пльоснем пред тоалетната. Сложихме го напреки пред вратата и така фактически, никой не можеше да отиде там, докато вървеше интервюто. Като видяха веселия цвят на дивана Арманд и Пит започнаха да се шегуват, че е най-добре да си облекат полите. Интервюто мина чудесно, а зад камерата се натрупа опашка, която кротко чакаше да свършим, за да отиде да моча.

katatonia

През 2009-та година в София имаше съвместен концерт на Crematory и Evergrey. Основната фигура в Crematory е техният барабанист Маркус, който с охота говори по всички житейски теми. Интервюто с него го направихме на паркинга, отстрани на зала "Христо Ботев", точно пред моята тогавашна кола. Като разбра, че е моя, ме накара да отворя капака и да разгледа мотора. Оказа се голям фен точно на този модел, и бил имал същата преди години, и му било носталгично като я виждал сега. Маркус беше обут с анцунг и голяма счетоводна чантичка на кръста и ми идеше да му кажа, че родните тарикати на Илиенци носят същите. За следващото си интервю с фронтмена на Evergrey се наложи да чакам до един часа след полунощ. Помолих Том Ендглунд да излезем навън, под една лампа, с обещанието, че няма да го бием. Той се развесели, след което каза, че за него е важно да си свършим работата.

Понякога в България се правят и съвсем малки бутикови концерти. Такова беше и шоуто на Exumer и Savage Grace. Моят добър приятел Стоян от "Brutallica" по "Z-Rock" е голям фен на Exumer, и аз реших да му дам той да направи интервюто за Фрактура. Беше късно вечерта и до клуба имаше малка градинка, където направихме разговора с техния вокал Мем Вон Щайн. По време на интервюто отнякъде се дотътриха две малки циганета, които започнаха да се плезят на Мем и да го разсейват. Аз им казах тихо, че ще има шутове, ако не спрат. Тогава едното ми направи бизнес предложение: “Бате, даваш един лев и спираме циганията”. Аз съответно се наведох за камък и те се светнаха, че е най-добре да се пръждосват.

Симфо-метълите Haggard бяха за първи път в София през 2008-ма година. Беше ми интересно да видя човек с името Азис, които успява да контролира група от 20 музиканти. Той се оказа пич, който постоянно се шегуваше с всичко. По време на интервюто ни телефона му звънеше непрекъснато и аз не се сдържах и му казах, че е добре да вдигне, защото сигурно майка му го търси от родния му Афганистан. Той се засмя и каза, че всъщност е гаджето му, защото сигурно не го вижда на GPS-a и се притеснява да не й изневерява.

Преди години можехме само да си мечтаем Hypocrisy да направят концерт в родината ни, а какво оставаше и да снимат официално DVD тук. Вече се бях виждал с Питър Тетгрен при идването му с Pain и знаех, че е чудесен събеседник. Този път интервюто ни беше в един гимнастически мини-салон, в чийто ъгъл имаше едно старо пиано. Решихме с оператора ми да го сложим пред него на един стол, но Питър като влезе и очите му останаха в пианото. Вдигна капака и започна да го разглежда, като през цялото време цъкаше с език казвайки, че хората тук едва ли осъзнават какъв уникат имат. Моето обяснение за разликата между "фРактура" и "фАктура" го развесели, защото Фактура можело да е име на предаване за икономика. А той се интересувал от световна икономика и щял с кеф да даде интервю и за такова предаване.

На фестивала Каварна рок фест 2010 една от основните банди беше Kreator. На предишното им идване в София имах само три минути за разговор с Миле Петроца. Сега интервюто ми беше уговорено за деня на концерта им в 12 ч. на обед. По някаква причина той не дойде и ми казаха, че ще е точно преди шоуто им. И това не стана и остана, евентуално, за след концерта, което почти значеше да си остана без разговора. Концертът мина чудесно и Kreator отвяха публиката. Организаторите ми казаха, че групата е уморена и няма да има интервю. Седим си с оператора ми близо до бекстейджа и в един момент виждам бай Миле, нахлупил една качулка, да се разхожда. Викам си, нема па - ще го притеснявам. Приближих се и с леко разочарован глас му казах, че го чакам за интервю близо 12 часа. На него явно му стана неудобно и каза давай да го правиме тогава. Покани ни в личната си съблекалня, където ни почерпи с бира. И всичко се промени в момента, в които му казах как се казва предаването. За моя огромна изненада той е гледал предната вечер повторението на шоуто по Диема, в хотелската си стая. И още по-якото, че в рубриката “Класика” бях пуснал парче на Kreator. Това се оказа определящо за последвалото ми интервю, защото Миле беше адски благонастроен и ми каза чистосърдечно, че е изгледал цялото издание на Фрактура и дори и в Германия сега нямат такова предаване.

Съчетанието между Venom и Mayhem на едно шоу си беше чисто попадение за родните фенове. Оказа се, че и самите Venom и мениджмънта им са адски трудни за комуникация. По каналния ред питах дали може да направим интервю с Кронос и да снимаме каквото ни дадат от шоуто си. Две седмици си писах имейли с мениджъра им в Лондон, които ми направи “благородната оферта” да им заснема цялото шоу и им дам суровия материал, срещу което те да ми разрешат да пусна еднократно във Фрактура избрани от тях две песни. След като беше очевидно, че ме взима за балъче, аз му написах любезно да си го снимат те, и ако ме кефи заснетото ще “благоволя” да им го пусна. Съответно нито снимахме от концерта нито лично интервю дадоха на някого, като дори с организаторите се държаха изключително самонадеяно. При Mayhem нещата се наредиха след срещата ми с техния барабанист Hellhammer. Той дойде изкъпан, избръснат, безупречно фризиран и миришещ на балсамчета за тяло. Направихме разкошно интервю с него, след което го попитах, защо не ни дават да снимаме нищо от шоуто им. Той каза че съм го убедил, че съм сериозен човек, и лично ми разрешава да снимаме първата им песен. И си удържа на обещанието няколко часа по-късно.