Веселите истории на Васко Катинчаров, Част 2


През 2006-та година всички очаквахме въодушевени първото гостуване на Korn в малка България. Организаторите на шоуто ми бяха казали, че ще имам интервю с вокала им Джонатан Дейвис и аз съответно потривах доволно ръце. Денят дойде и с оператора ми се дотътрихме до зала Фестивална, където ни вкараха в една избушена стая. Влезе мениджъра на групата, който носеше някакъв хронометър, каза ми, че имаме точно 10 минути и натисна старт. След секунди в стаята влезе само китариста на Korn – Мънки. Аз малко се вбесих, защото въпросите ми бяха персонално към Джонатан. Още в самото начало се усетих, че срещу мен е застанал най-мудно говорещия човек, който съм виждал. След всеки зададен въпрос той ме гледа 5 секунди и ми казва: “Ми, к’во да ти кажа, човече..”. За 10 мин ми отговори само на шест въпроса, след което мениджъра му нахълта с хронометъра и си го взе. На излизане ме зарадва още повече с думите: “А, забравих да ви кажа, че нищо няма да снимате от концерта”.

След прощалният концерт на Accept в Каварна през 2005-та година никой не си представяше, че отново ще видим тази банда заедно, особено пък в България. Чудото обаче взе че се случи през 2010-та на фестивала Каварна Рок Фест. Организаторите ме помолиха да им съдействам и да заснема едни видео материали за групата. Ранния следобед преди концерта отидохме в един затворен комплекс, където групата и жените им се плицикаха в един басейн. На един стол под чадър седеше басиста им Питър Балтес, който беше блед като платно. Като ни видяха да влизаме с оператора ми, новият им вокал Марк и китариста Волф, излязоха от басейна и ни казаха да почакаме. След 10 минути се бяха облекли в рокендрол одежди и влязохме в една празна стая. Волф седна на един пластмасив стол, който се огъна и той падна на земята с 200. Ставайки развеселен каза, че басиста им Питър вчера се е натровил с миди, и сега ако и той даде фира ще е много весело. След това снимахме обръщение на английски и немски към феновете им по цял свят, което Accept след това качиха на сайта си. Вечерта точно преди концерта отново ги снимахме точно преди да се качат на сцената. Там видях мениджърката им Габи – доста възрастна и властна жена, която ги командореше като малчугани, как да се наредят в кадър и какво да говорят.

На фестивала Spirit of Burgas 2011 колегите от БНТ ме помолиха да им взема интервю с вокалиста Jeff Scott Soto. Знаейки че има прекрасно чувство за хумор реших да направя едно весело интервю. Още в началото му казах, че нашия разговор ще се излъчи по Gay TV и може да се разкрие пред света. Той започна да се смее, защото каза, че вече му е омръзнало да се крие. Към средата на самото интервю го попитах, понеже знам, че в последните години гаджето му е от Бургас, каква е най-мръсната българска дума, която е научил от нея. Той попита: “Ама мога ли да я кажа пред камера”? След това със задоволство изтреля със следната пауза в думата: “Пут-Ка”. След цялата веселба се снимахме накрая, като му казах, че това е втората ми снимка с него за гей колекцията ми от снимки. Той усмихнато ме попита дали имам с Роб Халфорд, и като чу че имам две, каза че вероятно на едната аз съм със затворени очи, а на другата Роб е със затворени.

Едно от идванията на Apocalyptica в София беше организирано от New Music Agency. Предвид лошата им слава се очакваха проблеми. Те и не закъсняха, защото групата пристигна преди обед в зала Христо Ботев да прави саундчек, а в залата още си седят вратите за хандбал и сцена въобще няма. Пристигам аз да правя предварително уговореното ми интервю, при което мениджъра меко казано бесен, ми казва едва ли не да се еба в гъза. Седя си аз кротко в коридора на залата и в един момент съзирам шефчето Ейка Топинен от Apocalyptica да се задава с един сандвич отнякъде. Викам си- сега е момента. Казвам му, Ейка имах уговорено интервю с теб, пък и предполагам ме помниш от миналата година на Exit. Той ми вика, че ме помни, а пък аз на Exit не бях и стъпвал, ма карай. Оператора ми беше чевръст и почнахме интервюто за секунди. Някъде на около третата минута виждам с периферията на окото си как в далечината се задава мениджъра им, който тича като на забавен каданс към нас. От устата му лети пяна от зор, а аз седя и не помръдвам. Накрая долетя и прекъсна интервюто. Крещя, пищя, пени се, че не съм професионалист, ма пък аз бях доволен, че имах интервю с Ейка, защото после зрителите няма да ги интересува, защо не съм взел интервю.

През 2011-та година фолк-метълите Ensiferum дойдоха в България като подряващи на Children of Bodom. Интервюто ми беше с техния басист Сами Хинка. Седя си аз зад автобуса им и в един момент се задава една товарна количка за цимент, но вместо строителни материали на нея прав седи Хинка, и го бута някакъв чичка. Викам му какво стана бе човек, а той ми каза, че бил разтегнал лошо някакво сухожилие и не можел да мръдне. С 200 зора го качихме да седне в автобуса и направихме интервюто. След това той слезе с още по-голямо усилие, качихме го на количката и чичака пак го забута нанякъде.

На първия концерт на Samael в България бях болен и не успях да отида. За моя радост те отново дойдоха през 2011-та и моята среща с водещата фигура Ворф се осъществи. Видяхме се точно преди шоуто им зад зала Фестивална и аз се светнах, че ще е яко да направим интервюто с него на 100 метра встрани, пред една добре осветена църква. Той прие охотно идеята и отидохме там. Точно се приготвихме и две госпожици застанаха до нас да ни гледат. Аз веднага го попитах дали иска да снимаме едно бързо порно пред църквата и така утре в youtube Samael ще са абсолютния хит. Ворф се посмя, казахме на госпожиците, че порното се отлага и те се усетиха, че пречат.

Малко хора са вярвали, че толкова специфична група като Katatonia някога ще посети китната ни родина. Ето че и това стана на Каварна Рок Фест 2011. Интервюто ми беше в ранния следобед, на една малка улица, зад стадиона. Организаторите ми доведоха китариста Андерс и новият им басист Никлас. На един от въпросите ми те ми казаха момент и започнаха да си говорят нещо на шведски около 20 секунди. След това отново на английски ми казаха, че ще ми отговорят накрая, че им трябва време да помислят. Аз веднага ги репликирах, че понеже не ги разбирах на шведски, вероятно са дискутирали, дали да не ме наебат след края на интервюто. Това много ги развесели, а малко след това, когато в кадър зад тях минаха няколко кози и овце, и аз ги попитах дали овцете може да са вдъхновение за следващия им албум, разговора стана още по-жизнерадостен.

katatonia

Най-шантавото интервю, което някога съм правил беше с китариста на Nile Карл Сандърс. Никога не съм и предполагал, че този нисък и набит човечец ще извади такова смазващо чувство за хумор. Още в разговора ни преди да започнем да снимаме усетих, че предстои голяма забава. Той беше с китара в ръка през цялото интервю и аз му казах, че няма да го питам защо текстовете на Nile са за древен Египет, ако ми изсвири песен на Джони Кеш. И той го направи. После ми каза, че няма да ме прободе в сърцето в острия гриф на китарата си, защото после пък нямало кой да пусне интервюто му по телевизията. Целият ни разговор беше точно 25 минути и след като разбра, че на следващия ден имам рожден ден ми каза, че на концерта след малко да се чувствам поздравен с песента им “Sarcophagus”.

Британците Senser бяха подгряващи на Soulfly през 2009-та и малко по-късно организаторите от клуб Строежа, решиха да им направят самостоятелен концерт. Както и на първото ми интервю с тях и сега дойдоха вокала Хейтам и барабаниста Джони. Разговора ни се проведе в един коридор на клуб Blue Box, където на стената от край време виси нечовешки добър гоблен с лика на космонавта Георги Иванов. Хейтам и Джони го гледаха изумени и накрая ме питаха: “Абе има ли шанс лекинко да го прибереме това после”? Тогава им казах, че на това място съм правил множество интервюта и всички музиканти са били впечатлени от гоблена. След минута започнахме самото интервю, където аз им казах, че всъщност имам само един въпрос, и той е - Защо? Хейтам се усмихна и каза, че отговора вече е ясен отдавна и той е - 42.

Винаги съм се възхищавал на таланта на китариста Стив Вай. Съвсем очаквано той се оказа и адски як агент, без никаква претенция или поза. При едно от идванията му се бяхме събрали един катун журналя, които го чакаха. Пристига той в НДК и отнякъде изскочи някакъв подмолен човечец, който носеше под мишница няколко буркана с пчелен мед. И като се заговориха двамата, без ние да предположим че Стив Вай е обсебен на тема мед. Отиват организаторите леко да го подсетят за интервютата, а той им каза че докато не си свърши разговора за меда другите ще чакат. Начакахме се хубаво и накрая той дойде усмихнат да свършим и маловажните неща. Няма нужда да споменавам как вечерта в оркестрината отпред се беше събрала цялата мастита родна музикантска гилдия, която след концерта сигурно се е чудила защо въобще се занимава с музика. А самия Стив Вай си беше обул едни бели цвички и с лекота се разхождаше по дебелия килим, който му бяха опънали на сцената.

През 2005-та година на стадион Локомотив в София станахме свидетели на грандиозния концерт на Black Sabbath. Малко преди шоуто се оказва, че в гримьорната на Ози няма CD player. Той изведнъж започва да плаче и настава адска драма, защото когато изпаднел в някакво негово си състояние само слушането на конкретна музика го успокоявала. Настава паника и веднага се носи плейър, за да се успокои Бащицата и да има концерт. В същото време аз съм на среща с китариста Zakk Wylde. През отделените ми 10 минути за интервю той изпи две халби с бира и със задоволство каза, че най-хубавото да си Zakk Wylde е, че когато ти свърши бирата винаги има кой да ти донесе. Останах отстрани и на следващото му интервю за родна медия, като пича изпи още две големи бири. И малко след това изкърти публиката на стадиона с Black Label Society.

С интерес чаках първата ми среща в човека, осмелил се да си жигоса истински обърнат кръст на челото. Самият Глен Бентън от Deicide е респектираща фигура, но когато ние го чакахме за интервю, а той дойде с две рула тоалетна хартия и каза, че отива първо да сере, някак ми стана смешно. После разбира се дойде с блага усмивка и изключително любезно ми отговори на всичките въпроси. Якото беше, че през цялото време бившия китарист на Cannibal Corpse Джак Оуен му се плезеше и му правеше смешки зад камерата.

През 2009-та турнето на W.A.S.P. отново мина през България. Блеки Лоулес казал на организаторите на шоуто, че ще даде само едно телевизионно интервю. Аз го знам, че Блеки е труден характер и чакам да го видя в какво настроение ще довтаса. Влиза той в отделената ни стая един такъв весел и усмихнат. Викам му: “Офф, страхувах се да не си некъв кисел”. Той се засмя с думите, че понякога му омръзва да е кисел. Помоли да го снимаме само до кръста, защото нагоре беше със сценичния си костюм с шипове, а отдолу беше с един размъкнат лилав анцунг. Накрая на интервюто го помолих да се снимаме за спомен, а той ме предупреди да внимавам, че шиповете на костюма му са истински и не иска да ме разпори и да му тежа на съвестта после.

Китариста Гъс Джи от Firewind е един от най-приятните и весели хора, който съм срещал. Той сега стана и китарист в бандата на Ози, което е допълнително доказателство за огромния му талант. По стечение на обстоятелствата, през 2006-та година, Гъс беше в България по лични дела и обща приятелка ми го доведе наживо в тогавашното студио на телевизия ММ. Пича ме помоли да се обръщам към него само с Джи, защото някой му беше казал, че на български името му означава ГЪЗ. Следващата ни среща беше в края на 2010-та, когато се беше спекъл адски, защото след един час им почваше концерта с Firewind, а вокала им още бил на летището в Будапеща.