Веселите истории на Васко Катинчаров, Част 1


Всички сме чували как рок музикантите по презумпция се свързват с наркотици, оргии с момичета и тонове алкохол. Понякога това е клише, или на някой много му се иска да е така, но има и случаи, в които нещата са си точно такива каквито изглеждат. За 12 години с тв предаването Фрактура направих много интервюта с такива хора. И да си призная е яко, защото виждаш и разговаряш с еба си и персонажите. При срещата си с тези музиканти можеш да прецениш кое би могло да е истина от прочетеното за тях. Разбира се, по-интересното се случва преди камерата да се включи, или малко след като приключи официалната част.

Първата ми по-забавна случка, за която се сещам, беше през 2002 г. когато стана ясно, че Rob Halford от Judas Priest ще гостува в България със соловата си група. Взех един приятел-журналист под ръка и се занесохме да правим интервю с легендата. Замъкнахме се в хотел "Шератон" в президентсткия апартамент, където Rob ни чакаше. Важен момент беше, че през 98-а той изненадващо за гилдията обяви, че е гей. Та седим си ние двамата с моя приятел и оператора, и Роб влиза един усмихнат с леко разгърдена риза. Тогава моя човек ми вика: Абе, копеле, а ако вземе сега да ни тегли по една патка и на тримата? Аз му казвам: "Споко бе, ще се хвалим, че първия път ни е бил не с кой да е, а със самия Роб Халфорд". Смеем се, а Роб си няма и представа, че забавата е на негов гръб.

През същата тази година с групата на Halford в София за първи път дойдоха и машините за месо Slayer. Седя и ги чакам за интервю, а тях никакви ги няма. 40 минути след уговореното време идват с едни доволни физиономии. Организаторът вдига рамене и вика: "Ами казаха, че докато не хапнат по един McDonald’s никакви интервюта". Човещинка било. Аз веднага ги обстрелвам с въпроса как се чувстват с име на албум "God Hates Us All", който излезе точно на 11 септември 2001 г. Те любезно ми отговориха, че точно в онази сутрин са летели със самолет и меко казано, са се изпонасрали, като са научили как самолетите в този ден падат като круши.

Бившият вокал на Skid Row Sebastian Bach и сегашната му група гостуваха едно лято в град Каварна. Наш Sebastian е наконтен, постоянно в нужда някой да му казва колко е готин. След концерта чакам да се видим с него за интерюто ми, а той се мота и постоянно се задява с български девойки в бекстейджа. Почакахме го час, но накрая свършихме работата. Обаче гледам едно прелестно девойче седи отстрани и очевидно не се връзва в обстановката. По-късно разбрах, че госпожицата е проститутка, която е наета да обслужи Sebastian, ако неговите опити сам да забие нещо не сполучат. Един вид сигурна секс-застраховка.

Идването на Sebastian Bach в Каварна съвпадна с първа копка на ново голф игрище в района на град Балчик. Неговото присъствие беше ползвано да дойде и сам да разбие бутилка шампанско, преди първата копка на багера. Обаче на човека му се развалила прическата и настроението му се скапало. В същото време родните баровци чакат на едни хилмове до морето и нервничат. Пътят дотам беше чакъл и камънаци, ама на височкото се бяха изкатерили един майбах и едно порше, за да не им се прецакат крачката на някои от присъстващите. Sebastian така и не дойде, ама пратиха басиста Steve DiGiorgio, нали и той е дългокос, минава. Човекът е легенда в метъл средите, а родните журналисти се чудеха са па кой е тоя и какво да го питаме, аджеба.

Една от най-интересните персони, с които съм се срещал е Blackie Lawless от W.A.S.P. Изключително умен и понякога болезнено откровен човек, които говори само това, което мисли. Без да цепи басма на журналистите, които трепетно му задаваха въпроси на импровизираната пресконференция, през 2006 г. в Каварна, той в един момент им каза: "Вижте какво, моят дядо е имал дял в "Кока-Кола", ама с всичкия си акъл взел, че го продал. Ако не беше направил така сега нямаше да си седим с вас и да си говорим за музика. Може да му благодарите за неразумния му ход".

При едно от гостуванията на Apocalyptica в България се разигра следната случка. Направиха концерт в Каварна и на следващия ден имаха шоу и в София. Обаче през нощта спрели с рейса си малко след Варна, да пикаят, и забравили един от групата на магистралата по чорапи и без документи. Човечецът вървял няколко километра пеша до летището, където намерил телефон и се свързали с организаторите на концерта в Каварна. Те от своя страна звънят на онези в автобуса, които с пиянски глас му обясняват, че той си спи в автобуса. Обаче малко след това наистина проверяват и положението става шаш и паника. На концерта в София Perttu седеше с една мрачна физиономия и очевидно им беше леко бесен на останалите.

Napalm Death са истински култ за хората, които си падат по скоростната и шумна картечна музика. Обратно на навъсения им имидж, те се оказаха едни изключително любезни и вежливи английски джентълмени. Уговарям си интервю с техния вокалист Barney, но навсякъде е адски шумно, защото то трябва да се случи в бекстейджа, по време на самия концерт, на стадиона в град Каварна. Оглеждам помещенията и в движение ми хрумна да се затворим в банята на футболен клуб "Калиакра". Аз, Barney и оператора ми си седим под душовете в банята и си говорим за Маргарет Тачър и политическите послания на Napalm Death. Една година след тази случка групата отново дойде в България, и Barney като ме видя ми каза: "Братле, цял живот ще го помня онова интервю в банята".

Важен момент за мен беше срещата ми с Peter Steele от Type O Negative, които за съжаление почина тази пролет от инфаркт. Невероятен човек с остро чувство за хумор и гола фотосесия за корицата на женско списание. Много исках интервю именно с него, но му казаха, че отказал срещи с медии. Влизам в един от огромните тур-бусове и чакам китариста Kenny.. В един момент се отваря една врата и влиза самия Peter. Аз седя и си мълча, а той отваря хладилника и си взима вино. Аз го гледам и той ме гледа, ма си траем. Минава неловка минута и аз си казвам, че сега е моя момент. Викам му, знам че не е професионално, но може ли да те помоля да кажеш няколко думи пред камерата. Той ме погледна и ми отговори, че ще го направи, но при едно условие. Извади един дебел тефтер, на чийто страници имаше всякакви писаници, и ме накара да му произнеса как се изговарят българските букви "Ю" и "Ь". Записа си прилежно и каза, сега ще ти дам интервю. В това време дойде и китариста, който чаках. Отделеното време за интервюто свърши и мениджъра дойде да ни прекъсне. Peter обаче се обърна към него с категоричните думи: "Интервюто ще свършо тогава, когато момчето си зададе всички въпроси". Безценен момент.

Motley Crue са група, която винаги се е славела със скандали, оргии и адски много пиене и дрога. Тяхното идване в Каварна през 2009 г. беше очаквано от родните журналисти с трепет. Естествено и аз се точех на барабаниста Tommy Lee, който е апетитен събеседник. В крайна сметка ми дадоха китариста Mick Mars. След първоначалното разочарование неочаквано се оказах в най-изгодната позиция. Tommy Lee се видял в бекстейджа с мъжа на сестра си, който сега е барабанист на Scorpions, и отебал интервютата. Другите двама отговаряли с "да" и "не" на въпросите, а аз се оказах късметлията. Влизам в едно мрачно помещение, което е облицовано цялото в черно и единствената светлина идва от двайсетина малки свещички. Mick седи на един диван, а на коляното му е кацнала най-хубавата жена, която съм виждал наживо. Малко след тийн-възраст с бледо ангелско лице. Mick е на 59, но изглежда на 70, защото от години страда от тежко заболяване на гръбнака и едвам седи прав. Обаче е усмихнат и показа, че въпреки че е голям, не е забравил да е скромен.

Важен момент за мен беше идването на Down в София и моята среща с Phil Anselmo. Човекът е икона за цяло едно поколение покрай годините си в Pantera. Чували сме за неговите епични истории с дрогата и ми беше интересно с какви впечатления ще остана след срещата си с него. Мениджърът му ми каза, че имам само пет минути, да си правя сметката. Гледам води ми го едно момиче на 20, което го държи под мишница, а Phil едвам ходи с очи като фарове. Обут с гумени кроксове и буквално ми го стовариха пред мен. И аз с всичкия си акъл, взех че му направих комплимент за фланелката му с образа на боксьора Кличко на нея. Знам че Anselmo е болен фен на тема бокс, но това се оказа грешка в моя случай. Той почна да говори как го гледал наскоро наживо и да ми обяснява какви удари нанасял. Успях да му задам само два въпроса и мениджъра дойде и каза, че моите пет минути са изтекли. Аз зададох въпрос на момичето, което после се оказа, че е негова асистентка и любовница, как Phil ще излезе на сцената в това състояние? Тя ми каза, че той като се качи на сцената е машина. И се оказа права. Мамка му.

Всички очаквахме с нетърпение идването на финландците Lordi за първи концерт в България. Те спечелиха Евровизия преди няколко години с шокиращия си имидж на чудовища и народа тръпнеше да ги види. Отивам да правя интервю с техния вокалист в залата, където се събрахме всички любознателни журналисти. По едно време идва запъхтяна една от организаторките с думите: "Моля ви, сега всички да се обърнете с гръб, защото групата ще мине по коридора без маски и костюми". Ние естествено изпълняваме, защото сме възпитани. После се виждам с вокала им Mr. Lordi, който е на обувки с платформи, поне 15 см. Облечен е в изродски гумен костюм, в които губел по 3 кг. след всеки концерт.

Шоуто на хардкор титаните Biohazard беше очаквано от мен с голямо нетърпение. Не само защото ги харесвам като музика, а и защото са хора, които са видели какво ли не. Всички се натискахме за интервюта с лидера на бандата Evan, който освен че е татуиран като персийски килим, взе че се ожени и за порнозвездата Тера Патрик. Впоследствие се разведоха, но той започна порно кариера и сега издава филм след филм. Оказа се, че на него много не му се говори за музика, а за креватните умения на българските жени. И понеже аз не правех интервю за предаването "Елит", навреме се насочих към китариста им Billy. Той също се оказа як агент, който не преставаше да повтаря думата "мадафака". Все пак е отраснал в Бруклин, момчето.

В заключение мога да кажа, че това е само една нищожна част от моите забавни срещи с рок музикантите. Може да се добави как свирепите Cannibal Corpse се оказаха благи вегетарианци, които след като хапнаха патладжан и рукола си говорихме за отрязани крайници и извращения. Финландците Catamenia толкова не им пукало с какво оборудване свирят, че в някакъв затънтен руски град барабаниста вместо на стол седял на стар телевизор. Единият от китаристите на Helloween ми призна, че често докато препуска по сцената от зор му се случва да припръцква. Max Cavalera от Soulfly пък си носеше специални дървени кутии, които отваря, за да се акумулира в тях енергията на публиката в залата. Вокалът на Cradle of Filth ми заяви, че гласът му на концерт звучи много по-добре, ако преди шоуто мастурбира точно с лявата ръка. Един ден като имам свободни 5 минути е напълно възможно да напиша 2-3 книги, в които да опиша рокендрол преживяванията си. Дотогава ще ви се наложи да гледате "Фрактура".